Английски език

Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други. Английският език възникнал в Англия, но също и югоизточната част на Шотландия през Англосаксонската епоха. С нарастването на политическото, икономическото и военното, както и културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на XVIII век и на Съединените щати през средата на XX век той се разпространява в много части на света, основно като част от колониалната политика, а по-късно чрез технологичните и бизнес влияния, като в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване. Днес английският се преподава масово като втори език, а също така е възприет и като официален език за Европейския съюз. Този тип английски за ежедневна употреба е доста опростен (Simple English) и се използва и от много държави от Общността на нациите. Английският е официален език и на голям брой други международни организации, включително на Организацията на обединените нации, но също и различни по-малки организации. По брой на говорещите английски като първи или майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.

Английският се формира на основата на староанглийски език и средноанглийски, като неговата история и историческа граматика са добре описани. Във формирането му се включват и някои по-популярни диалекти. Счита се, че е пренесен по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през V век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански предимно лексикални, и по-рядко граматически характеристики. Лексикално английският език продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.

История

Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през V век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. Дотогава в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.

Едно от заселилите се германски племена са англите, които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия. Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд. Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства, но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.

Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през VIII – IX век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.

През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначално средновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.

За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на XVI век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.

Класификация и близки езици Английският език принадлежи към западногерманските езици, които са част от германската езикова група на индоевропейското езиково семейство.

Най-близък до английския е шотландският език. Той се говори предимно в Шотландия и в някои части от северна Ирландия; не е галски език, но е част от групата диалекти на английския, развили се от ранния северен средноанглийски. Шотландският е определен като език от групата диалекти на английския, което го прави най-близък до английския език. След него идват групата на фризийските езици, говорени в Северна Холандия и Северозападна Германия. Близки до английския език са немският, холандският език и африканс (езикът на холандските заселници в Южна Африка). Езиците, говорени на Скандинавския полуостров, са по-малко близки до английския.

Много френски думи са разбираеми за англоговорещите (макар че понякога произношението е доста различно), защото след норманското нашествие английският език чрез англосаксонците е приел множество думи от французите и норманите, а през следващите векове – и пряко от френския. Като резултат от това голяма част от думите в английския са заемки от френския с някои малки разлики в изговора и значението.

Географско разпределение Английският е роден език по данни от 2022 г. за 360 милиона души и днес английският е трети по брой на говорещите, за които е роден език, след китайския и испанския.

Освен Великобритания (58 милиона), държави, за които е официален език и които имат най-голям брой говорещи, тоест за които английският е роден език са: САЩ (248 милиона), Канада (18 милиона), Австралия (15 милиона), Ирландия (4 милиона), ЮАР (4 милиона) и Нова Зеландия (4 милиона).

Но Индия води по брой говорещи, за които английският е втори език. Индия е следвана от Китай.

Английският се говори в Ангуила, Австралийския съюз, Бахамските острови, Барбадос, Антигуа и Барбуда, Канада, Каймановите острови, Доминиканската република, Гибралтар, Гренада, Гуам, Ирландия, Ямайка, Джърси, Монсерат, Науру, Нова Зеландия, Св. Елена, Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови, Тринидад и Тобаго, Американските Вирджински острови, Великобритания, САЩ и др.

В много държави английският не е толкова разпространен, но е официален език. Тези страни са: Ботсвана, Фиджи, Микронезия, Гана, Гамбия, Индия, Камерун, Кирибати, Кения, Лесото, Либерия, Мавриций, Мадагаскар, Малта, Маршаловите острови, Намибия, Нигерия, Пакистан, Нова Гвинея, Филипини, Палау, Пуерто Рико, Руанда, Есватини, Света Лусия, Сейшелските острови, Соломоновите острови, Самоа, Сиера Леоне, Сингапур, Танзания, Уганда, Шри Ланка, Замбия и Зимбабве. Английският също е един от единадесетте официални езика в ЮАР, а също така и в бившата британска колония Хонконг.

Английският не е официален език в САЩ. Федералното правителство на САЩ няма официален език. Английският е приет за официален в тридесет от петдесетте щата.

Брой англоговорещи  – 248 254 215  – 58 200 000  – 17 694 830  – 15 013 965  – приблизително 4 200 000+  – 3 673 203  – 3 500 000  – 665 080

Английският като световен език Тъй като в науката и бизнеса е широко използван, английският често е смятан за „световен език“ или лингва франка особено за икономическите центрове по света още от 60-те години на XX век. Въпреки че английският все пак не е официален език за повечето страни по света където се ползва като език за бизнес комуникация, вместо това той е най-често изучаван като втори език. Също така той е и официален език за Европейския съюз благодарение на членството на Великобритания в него, но също и на ООН и на повечето международни технически, бизнес и спортни организации като Международния олимпийски комитет. Голяма част от населението на Европейския съюз разбира английски до някаква степен. В Холандия 87% знаят английски, в Швеция – 85%, в Дания – 83%, в Люксембург – 66%, във Финландия – 60%, в Словения – 56%, в Австрия – 53%, в Белгия – 52%, в Германия (51%). Много хора в Норвегия и Исландия също говорят английски.

Книги, списания и вестници на английски често са достъпни в целия свят. Английският е най-често използваният език в науката. През 1997 г. се появява изследване, според което 95% от научните статии са написани на английски, макар че само половината от тях са написани от автори, за които английският е майчин език.

Разпространението на английския език започва от Англия, откъдето той преминава в останалата част от Британските острови, а след това във владенията на Британската империя, като Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Малта. В резултат на това днес английският е официален език в много страни, сред които Индия, Пакистан, ЮАР, Нигерия, Филипините и други.

От средата на XX век английският се превръща в най-широко преподавания и говорен език в света. Основните фактори, допринесли за този процес, са: сравнително простата граматика; гъвкавостта на езика по отношение на лексиката и донякъде на граматиката; географското разпространение на езика; продължението на езика от една от Великите сили (САЩ), наследено от друга велика сила (Британската империя); силното влияние на Съединените американски щати в областта на икономиката, науката и културата; широкото разпространение на езика чрез средствата за обществено осведомяване; победите на англоговорещите държави в двете световни войни и рухването на Източния блок; дейността на организацията „Общност на нациите“.

Диалекти и регионални вариации Експанзията на Британската империя, а по-късно и силното икономическо и технологично развитие на Съединените щати води до разпространяването на английския език в много сфери на науката и бизнеса в повечето страни. Диалектите на Великобритания имат характерно звучене, като например шотландски.

В някаква степен доста характерни са и селските и кънтри диалекти на САЩ.

Нововъзникващи диалекти и говорни варианти са тези на институциите на Европейския съюз, които основно ползват английски, макар и опростен. Поради това в него се обособяват множество английски диалекти и опростени варианти.

Шотландският език е образуван от същите корени, но след 1707 г. започва да възприема все повече черти от английския език. Спорно е дали шотландският е отделен език, или е диалект на английския. Произношението, граматиката и лексиката на традиционните шотландски форми се различават значително от английския.

През вековете английският включва в своята лексикална система множество думи от различни езици, особено от тези страни, към които пътуват английски пътешественици, и съответно на свой ред е оказал определено влияние върху тези езици. Така, много езици заемат думи от английския.

Граматика

Английската граматика се характеризира с акцент върху времената, както и синтактичния строеж на изречението, като липсват падежи, за разлика от руски, латински, древногръцки или немски. Също така почти липсва склонението за разлика от латински.