Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на континентално ниво за националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години – за първи път през 1960 г. под името Купа на европейските нации, като сегашното си име получава през 1968 г.

История Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа „за“ и 13 „против“) за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Наградата за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през четири години между световните шампионати. Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки.

В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в осем квалификационни групи, където се играе на принципа „всеки срещу всеки“. Победителите образуват четвъртфинални двойки като излъчват четири състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-во и 3-то място.

В следващите четири турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват осем отбора, разделени в две групи по четири, в които се играе също на принципа „всеки срещу всеки“. През 1980 г. победителите в двете групи играят на финал, а класиралите се втори – за трето място. От 1984 г. до 1992 г. първите два отбора в двете групи формират две полуфинални двойки, победителите от които отиват на финал, а мач за трето място не се играе.

На турнирите от 1996 до 2012 г. финалистите са вече 16, разделени в четири групи по четири отбора (играе се по системата „всеки срещу всеки“), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители – полуфинални двойки и съответно победителите в полуфиналите играят на финала.

На първенствата през 1996 и 2000 г. при равенство в резултата на етапа на директните елиминации се използва правилото за „златен гол“, а през 2004 г. – за „сребърен гол“. Тъй като и двата регламента предизвикват отрицателни оценки сред мнозинството от специалистите и публиката, от първенството през 2008 г. победителят в мача след равенство в редовното време се определя отново по станалия „класически“ начин.

Формат Квалификации За финалната фаза на последното европейско първенство се класират директно първите два отбора от всяка от деветте квалификационни групи (общо 18), както и отборът с най-висок актив от заелите трето място в тях. Останалите завършили на трето място отбори (осем) посредством четири баража излъчват останалите четири участници (домакинът Франция се класира по право).

Групите за квалификациите се съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско и световно първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранглиста, за чието подреждане се вземат предвид всички спечелени точки разделени на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако при това подреждане два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;

Коефициента от мачовете играни в последните две квалификации. Средна голова разлика. Среден брой вкарани голове. Среден брой вкарани голове като гост. Теглене на жребий.

Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО'2016 квалификационната фаза се състои от девет групи, една с пет отбора, а останалите с по шест.

Ако в крайното класиране два или повече отбора имат еднакъв брой точки те се подреждат според:

Най-много точки от мачовете между „спорещите“ отбори. Голова разлика от мачовете между „спорещите“ отбори. Най-много вкарани гола от мачовете между „спорещите“ отбори. Най-много вкарани гола като гост от мачовете между „спорещите“ отбори. Резултати от всички мачове: Голова разлика. Най-много вкарани гола. Най-много вкарани гола като гост. Коефициент за честна игра. Жребий.

Финални турнири До 1976 г. във финалната фаза на турнира участват само 4 отбора. От 1980 г. участват 8 отбора, от 1996 г. до 2012 г. – 16, а от 2016 г. броят на участниците е увеличен на 24 отбора.

Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играе първо в квалификационни групи и след това плейофи, като домакинът на финалния кръг се определя между един от четирите отбора достигнали полуфиналите. От 1980 г. отборът – домакин не участва в квалификации и се класира автоматично. Пак от 1980 г. до 1992 г. за финалния турнир се класират победителите в квалификационните групи. От 1996 г. до 2012 г. за финалната фаза се класират победителите в квалификационните групи, като тези заели второ място играят баражи.

За първи път през 2016 г. на турнира участват 24 отбора, разделени в шест групи по четири на принципа „всеки срещу всеки“. Първите два отбора от всяка група, както и четирите отбора с най-висок актив от класиралите се на трето място в групите се класират за осминафиналите. От там до финала се играе на принципа на директната елиминация.

Ако в етапа на пряка елиминация се постигне равен резултат, се играят две продължения от по 15 минути. Ако след продълженията резултатът остане равен, се изпълняват по пет дузпи. Ако след тях резултатът е все още равен, се изпълнява по една дузпа за всеки отбор до излъчване на победителя.

Шампиони Отбори (12)Победители (10)Подгласници (9)Финалисти4 (1964*, 2008, 2012, 2024)1 (1984)53 (19721, 19801, 1996)3 (19761, 1992, 2008)62 (1968, 2020)2 (2000, 2012)42 (1984*, 2000)1 (2016*)31 (19602)3 (19642, 19722, 19882)41 (19763)1 (1996)21 (2016)1 (2004*)21 (1988)–11 (1992)–11 (2004)–1 Сърбия–2 (19604, 19684)2–2 (2020, 2024)2–1 (1980)1

* домакини 1 като Западна Германия 2 като СССР 3 като Чехословакия 4 като Югославия

Резултати +ГодинаДомакинФиналМач за трето мястоБрой отбориПобедителРезултатПодгласникТрето мястоРезултатЧетвърто място1960Подробности2 – 1след прод.2 – 041964Подробности2 – 13 – 1след прод.41968Подробности1 – 1 сл. прод.2 – 0(преиграване)2 – 041972Подробности3 – 02 – 141976Подробности2 – 2 сл. прод.(5 – 3)след дузпи3 – 2след прод.41980Подробности2 – 11 – 1(9 – 8)след дузпи8ГодинаДомакинПобедителРезултатПодгласникПолуфиналистиБрой отбори1984Подробности2 – 0и81988Подробности2 – 0и81992Подробности2 – 0и81996Подробности2 – 1златен голи162000Подробности и2 – 1златен голи162004Подробности1 – 0и162008Подробности и1 – 0и162012Подробности и4 – 0и162016Подробности1 – 0след прод.и242020Подробности Европа1 – 1 сл. прод.(3 – 2)след дузпии242024Подробности 2 – 1и242028Подробности и242032Подробности и24

Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.

Вечна класация На жълт фон са означени отборите, които са били европейски шампиони, на зелен – участниците във финални турнири, а на черен – отборът на ГДР, съществувал до 1992 г. Към Германия са включени резултатите на ФРГ, към Русия – на СССР, към Чехия – на Чехословакия, към Сърбия – на Югославия.

Квалификации и финални турнири Отбор Турнира Мача Т % 1.129869209237612272,32 2.15115811618283862592,25 3.13100662410221582222,22 4.15116762119238912492,15 5.66240148118391332,15 6.13109711523250852282,09 7.15120732918235862482,07 8.13108643014187722222,06 9.13102592617206852031,99 10.141076124221941012071,93 11.151155935212081012121,84 12.131045523261741021881,81 13.141045525241861091871,80 14.131044926291701121731,66 15.131105226321661191821,65 16.141095222351581221781,63 17.151155326361851391851,61 18.141004427291641101591,59 19.6602810229477941,57 20.8462012147657721,57 21.5542315167353841,56 22.151215036351831361861,54 23.151134926381571201731,53 24.14994516381831461511,53 25.13923922311531161391,51 26.151215226431971611821,50 27.151104427391341491591,45 28.6602511249679861,43 29.5542210227476761,41 30.141044121421251331441,38 31.6662514278380891,35 32.141104025451201381451,31 33.151144320511471581491,31 34.6622013296788731,18 35.658208305083681,17 36.2206591723231,15 37.131042724531091621051,01 38.660168366389560,93 39.6581412324987540,93 40.129624175581146890,93 41.6621583947103530,85 42.6581212345185480,83 43.6581114335990470,81 44.129116225372159700,77 45.6581193851114420,72 46.1310416147483268620,60 47.33447232463190,56 48.660694536147270,45 49.658574619176220,38 50.768665640182240,35 51.141097109244303310,28 52.131023148549288230,23 53.7660165728910,02 54.110001025600,00 55.55000501114900,00

Само на финалните турнири Отбор Турнира Мача Т % 1.12492612117248901,84 2.939209106244691,66 3.10401911105536681,72 4.938161663927641,64 5.73518984931631,79 6.935178105737591,69 7.632136134243451,52 8.1133127143845431,40 9.9271011104035411,33 10.5188552320291,57 11.82776143043271,00 12.5177282225231,17 13.6205692524211,18 14.4165381420181,13 15.4154291322140,92 16.16402106120,92 17.31126379120,50 18.413256815110,56 19.5143292239110,79 20.152218980,79 21.38224111480,75 22.31022661780,67 23.5161510102180,53 24.262134571,17 25.131111141,33 26.141123640,67 27.2611441340,67 28.131021331,00 29.141032331,00 30.261052931,00 31.130214521,00 32.260242720,33 33.130121510,33

Хронология Първо европейско първенство

1960 г. във Франция

В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССР – Чехословакия 3:0, Югославия – Франция 5:4. За трето място: Чехословакия – Франция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССР – Югославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.

Второ европейско първенство

1964 г. в Испания

В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: Испания – Унгария 2:1, СССР – Дания 3:0. За трето място: Унгария – Дания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион „Сантяго Бернабеу“, 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): Испания – СССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.

Трето европейско първенство

1968 г. в Италия

За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол, като това е най-доброто представяне на българския отбор в историята на европейските първенства. Полуфинали: Югославия – Англия 1:0, Италия – СССР 0:0, след жребий се класира Италия. За трето място: Англия – СССР 2:0.