Радио (от лат. radius – лъч) е технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на радиовълни. Чрез радиовълните се пренасят звук, изображение и данни, но масово е възприето по-тясното значение, а именно – пренасяне на звук. Радио се нарича накратко и апаратът за приемане – радиоприемник, а понякога и тези за предаване на радиосигнали – радиопредавател, както и комбинираните приемо-предаватели – радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на транзисторна (или интегрална) технология, е транзистор.
Радиото е едно от основните средства за масова информация, служещо за разпространение на говор и музика. Предприятие, чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми, се нарича радиооператор (често просто радиостанция или само радио). Тези предприятия организират производството на радиопрограми, които обединяват усилията на професионалисти от журналистиката, музиката, понякога на образованието и театъра. Частните радиостанции се издържат главно от реклама, а обществените (държавни и др.) изпълняват обществени функции и се издържат основно от правителствена субсидия или чрез събиране на такси от потребителите. Първата организация, имаща за основна дейност обществено радиоразпръскване, е британската корпорация Би Би Си, създадена през 1922 г. История на BBC
История Изобретяване на радиото Възникването на радиото е резултат на продължителен процес, протекъл през втората половина на XIX век, в чийто ход постепенно се стига до известните днес приложения. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, като Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Алесандро Волта, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Джеймс Кларк Максуел, Самуел Морз, Томас Едисън, Александър Греъм Бел, Хайнрих Херц, Никола Тесла, Оливър Лодж, Александър Мюрхед, Александър Степанович Попов, Гулиелмо Маркони, поради което е трудно еднозначно да се посочи един изобретател на радиото и този въпрос често става предмет на спорове.Six great pioners of wireless, EBU Technical Review, Spring 1995.
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници. Още през 1878 г. Дейвид Хюз забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на сигнал от разстояние няколкостотин метра. След като при демонстрацията пред Кралското дружество му е дадено тривиално обяснение на явлението, той изоставя изследванията в тази насока. Друго научно откритие от този период принадлежи на Хайнрих Херц, който от 1888 г. нататък започва да демонстрира, че е възможно да се произведе и детектира електромагнитно излъчване, което тогава наричат „вълни на Херц“ или „етерни вълни“ и което днес наричаме радиовълни.
През 1893 г. Никола Тесла, изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на информация, които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на електронната лампа. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. кохерери, използвани от пионерите на радиотехниката (Лодж, Попов, Маркони и някои други.
На 14 август 1894 г. Оливър Лодж и Александър Мюрхед провеждат в Оксфордския университет демонстрация на безжичен телеграф – устройство, което предавало морзовата азбука, но не звук или говор. Те успешно предават сигнал между две сгради на университета, отдалечени на 40 m една от друга. Изобретеният от Лодж апарат – „Прибор за регистрация на приемането на електромагнитни вълни“ съдържал източник на ток, реле, галванометър и кохерер. Последният представлява стъклена тръбичка, напълнена с метални стружки („тръбичка на Бранли“), които са чувствителни към „вълните на Херц“, но за възстановяване на чувствителността им се налагало тръбичката периодично да се разтръсква и за тази цел се използвал специален механизъм. Лодж също не продължава изследванията си.
В крайна сметка през 1895 г. Александър Попов конструира първия радиоприемник и демонстрира на научен форум първото радио – предаване и приемане на информация чрез излъчване на радиовълни. Александър Попов доказва, изследва и обосновава възможността устройството да служи за „сигнализация“ при достатъчно мощен източник на излъчване, използвайки стъклена тръбичка с метални прахове за индикатор на приеманите сигнали във вид на електромагнитно поле (радиовълни, които тогава са наричани електрически вълни или „херцови“ вълни). За основа на източника на електромагнитни вълни той използва схема, която е използвал и Лодж предната година в Оксфорд. Попов усъвършенства схемата и реализира устройство за предаване на електромагнитни вълни на голямо разстояние. За излъчвател на тези вълни в първите радиопредавателни устройства А. С. Попов е използвал вибратор, подобен на дипола на Херц. Той увеличава разстоянието на връзката чрез повишаване на чувствителността на индикатора на приеманите сигнали (кохерера) и чрез увеличаване на мощността на приеманите сигнали посредством проводникова антена, свързана към кохерера.Антенни устройства – доц. инж. Дамян Д. Дамянов; Учебник за ВУЗ, Рецензент проф. д.т.н. Христо Д. Шинев, „Военно издателство“, София, 1978.
Устройството е имало към кохерера и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга чрез морзова азбука думите „ГЕНРИХ ГЕРЦ“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така на 7 май 1895 г. е извършено първото безжичното предаване на съобщение на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията датата 7 май да се чества като Международен ден на радиото, а Александър Попов да се сочи за откривател на радиото.7 май – Международен ден на радиото и телевизията, Darik News, 7 май 2017 г., 00:48 ч.Основы метеорологии и климатологии – Д. А. Лачинов, 2-е изд. Изд. А.Ф.Девриена. СМб. 1895, стр.460.
През 1899 г. Попов включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
През 1896 г. италианецът Гулиелмо Маркони получава британски патент за „подобрения в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел“. Година по-късно (1897) той построява радиопредавател на остров Уайт, а през 1898 г. и фабрика за безжични устройства в Челмсфорд, в която започват работа около 50 души. Маркони е и първият осъществил радиопредаване на далечно разстояние – през 1901 г. между Нюфаундленд (Канада) и Корнуол (Великобритания). Въпреки че традиционно той е считан за съизобретател на радиото, през 1943 г., може би по политически причини и във връзка със съдебни спорове между него и американското правителство за нарушаването на патентите му по време на Първата световна война, Върховният съд на Съединените щати признава предимството на патентите на Никола Тесла. Това решение остава валидно само за територията на страната.
На Бъдни вечер през 1906 г. Реджиналд Фесенден излъчва първото аудио-радиопредаване от брега на Масачузетс към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка коледни песни и чете откъси от Библията. Началото на редовното обществено радиоразпръскване е поставено през 1909 г. в Сан Хосе, но то става масово едва през 20-те години с широкото разпространение на радиоприемниците, особено в Европа и Северна Америка.
През 2011 г. държавите-членки на ЮНЕСКО провъзгласяват, а през 2012 г. Общото събрание на ООН гласува и утвърждава 13 февруари за Световен ден на радиото (World Radio Day, или WRD).UNESCO | World Radio Day Широкият консултативен процес за установяване на най-подходящата дата за честване на значението на радиото по цял свят, извършен от ЮНЕСКО, включва всички заинтересовани страни, а именно асоциации на радио- и телевизионни оператори, публични, частни, обществени и международни радио- и телевизионни оператори, агенции на ООН, фондове и програми, неправителствени организации, свързани с темата, академични среди, фондации и агенции за развитие, както и постоянни делегации на ЮНЕСКО и национални комисии. На 13 февруари 1946 г. е създадено радиото на ООН, което е основното съображение за избора на тази дата за отбелязване на Световния ден на радиото.The Unesco Courier | Why we mark World Radio Day | January 2022
Масова употреба
Най-ранната широка употреба на радиото е в мореплаването за предаване на телеграфни сигнали между кораби и до сушата. Сред първите случаи на такова използване е проследяването на руските кораби от японския флот по време на битката при Цушима през 1905 г. Известен случай на използване на радиото е и потъването на „Титаник“ през 1912 г., когато се осъществява интензивна комуникация между потъващия кораб и съседните съдове, както и със сушата.
През Първата световна война радиото се използва за предаване на заповеди и комуникация от повечето воюващи страни. Германия започва да го използва широко за връзка с дипломатическите си представителства по света след прекъсването на нейните подводни кабелни трасета от британците. По радиото американците предават с пропагандна цел Четиринадесетте точки на Уилсън.
Следващото значително подобрение в радиотехниката са приемниците с електронни лампи.
Първата радиопрограма с новини е започнала излъчване на 31 август 1920 г. от радиостанцията 8MK (днес WWJ) в Детройт. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти, която се смята за първото забавно предаване в Съединените щати, а през следващия месец – и първото предаване на спортно събитие. През 1922 г. изследователският център на Маркони в Ритъл започва редовното излъчване на развлекателни предавания, а първите радиостанции, редовно излъчващи информация в Европа, се появяват след края на Първата световна война.
Между двете войни радиото се развива стремглаво, основани са много частни и обществени радиостанции. Периодът между 30-те и 50-те години на XX век е описван като Златните години на радиото. То се налага като най-бързото и най-авторитетно средство за масова информация. Впечатляващ пример за това е излъчената на 30 октомври 1938 г. радиодраматизация на „Война на световете“ по Хърбърт Уелс. Пиесата, която разказва за нахлуването на извънземни на Земята, е приета от повечето слушатели за реално случващо се събитие и настъпва повсеместна паника. По време на Втората световна война радиото проявява своята сила и като мощно пропагандно средство. Радиостанциите излъчват новини на много езици, за да информират или дезинформират обществеността за случващото се по фронтовете. От този период датират първите умишлени заглушавания и първите предавания на кодирана информация.
Съвременната представа за радиото включва и редица сродни приложения, сред първите от които е използването на радиосигнали с амплитудна модулация за навигация в авиацията. Такива навигационни системи се използват широко до началото на 60-те години, когато са изместени от всенасочените УКВ радиофарове. В началото на 30-те години радиолюбители откриват еднолентовата и честотната модулация, а в края на десетилетието те вече са утвърдени в радиоиндустрията. През този период се развива и радиолокацията, използвана за откриване на разположението на самолети от наземни радарни станции. Още в началото на 20-те години радиовълните се използват и за предаване на телевизионен образ, през 40-те години в Северна Америка и Европа започва излъчването на публични телевизионни предавания.