Скулптурата е вид изящно изкуство, чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали. Те се създават чрез оформяне или комбиниране на твърди материали, предимно от камък, като мрамор, метал, стъкло или дърво, или пластични материали като глина, плат, полимери и по-меки материали. Терминът може да се отнася и до произведения, включващи звук, текст и светлина.
Отлети обекти могат да бъдат представени като скулптури. Материалите могат да бъдат третирани чрез отстраняване, например резба. Могат да бъдат сглобявани, например чрез спояване, или правени по-твърди, например изпичани, формовани или отливани. Може да бъде прилагана декорация на повърхността, например оцветяване. Скулптурата е пластично изкуство, изразното средство е пластиката. Включва използването на материали, които могат да бъдат отливани или моделирани.
Скулптурата е значима форма на публичното изкуство.
Ваенето е изкуството на оформяне на обекти, които могат да са с всякакъв размер и от най-различен материал. Може да бъдат изработени по два начина: чрез извайване (с твърд материал – камък, бронз, дърво и др.) и чрез моделиране (с пластичен материал – восък, глина и др.).
Човекът, изработващ скулптури, се нарича скулптор. Скулпторите обикновено учат в художествени школи, както повечето художници, и в даден момент се насочват към този вид изкуство.
Измежду най-известните скулптори са Фидий, Лизип, Праксител, Мирон, Поликлет Стари, Микеланджело Буонароти, Бернини, Огюст Роден и др.
Сред известните български скулптори са Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Асен Пейков, Марко Марков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Величко Минеков, Павел Койчев, Крум Дерменджиев, Емил Попов, Ангел Станев, Иван Русев, Георги Чапкънов, Красимир Рангелов, Петко Москов, Венцислав Занков, Спас Киричев, Вежди Рашидов, Константин Симеонов – Костика, Убавка Тончев и др.
Видове скулптура Свободностояща скулптура – скулптура, около всички страни на която, с изключение на основата, има пространство. Тя е позната също като „кръгла“ скулптура и е предназначена да се гледа от всички страни. Музикална скулптура – скулптура, която произвежда звук под някакво въздействие, или обратното (под въздействието на звук скулптурата променя временно състоянието си). Светлинна скулптура – скулптура или друг предмет на изкуството, който произвежда светлина, или обратното (под въздействието на светлина, скулптурата променя временно състоянието си). Бижутерия Релеф – скулптура, която е здраво закрепена със задната си част; видове: барелеф, орелеф и контрарелеф Кинетична скулптура – включва аспекти на движение Фонтан – скулптура създадена чрез движение на вода Статуя – триизмерно скулптурно изображение на човешка или животинска фигура или ансамбъл от фигури Бюст – скулптура на горната част на човешко тяло (глава, рамене, гърди) Конна статуя – обикновено представя важен човек, яхнал кон
Форми на скулптурата Изкуство, създадено в определена местност Мобилна скулптура „Натрупано“ изкуство – форма на скулптурата, при която се сглобяват обекти и се натрупват един върху друг. Архитектурна скулптура Изкуство на околната среда: Скулптура на околната среда Лендарт
Скулптура и архитектура През много периоди от историята не е имало разделение между професията на архитекта и тази на скулптура. До XVI и XVII век, много архитекти са работили успоредно и в областта на скулптурата. Скулптурата е съществувала както като самостоятелно изкуство така и като част от архитектурна творба.
При много архитектурни произведения, от Древна Гърция до Барока, скулптурните елементи за украсяване на сградата са неразделна част от работата на архитекта. Пример за това са статуи, които са били поставени в сградата по проект. Друг пример са кариатидите, колони в човешка фигура, които са изключително често срещан пример за идентифициране на архитектурни елементи и скулптура.
Скулптурни материали през различни периоди на историята Обикновено скулпторите се стремят да правят предмети на изкуството, които са възможно най-трайни. Работят с издръжливи и най-често скъпи материали, например бронз и камък: мрамор, варовик, порфир и гранит. По-рядко се срещат скъпоценни материали като злато, сребро, нефрит и слонова кост, които се използват при позлатени предмети. По-често срещани и по-евтини материали се използват в скулптура за по-широка употреба. Такива материали са стъкло, твърда дървесина (например дъб, чемшир и липа), теракота и други керамични материали, също и материали, които се отливат, като пютър и цинк.
Скулптурите често са оцветени, но се случва да губят оцветяването си с течение на времето или по време на реставрация. Много различни техники на оцветяване се използват при направата на скулптура, например темпера, маслени бои, позлатяване, бои, използвани в бояджийството, аерозол, емайл и техника с пясък.
Много скулптори търсят нови начини и нови материали за направата на своето изкуство. Джим Гери е използвал цветно стъкло, инструменти, автомобилни, машинни и железарски части. Една от най-известните скулптури на Пабло Пикасо съдържа части от велосипед. Александър Колдер и други модернисти са използвали по ефектен начин оцветена стомана. От 60-те години на ХХ век се използват също акрилни бои и други синтетични вещества. Анди Голдзуърти прави своите необикновени „еднодневни“ скулптури почти изцяло от естествени материали, в естествени условия. Някои видове скулптура, например ледена, пясъчна или газова скулптура, умишлено е с „кратък живот“.
Скулптурите често правят малки предварителни творби, наречени макети, от нетрайни материали, като гипс, восък, глина или пластелин, например „Ерос“ на Лондонския площад Пикадили, направен от Алфред Гилбърт. В ретроархеологията тези материали в повечето случаи са крайният продукт. Понякога скулпторите използват и отлети обекти.
Азия Много различни форми на скулптурата са били използвани в Азия, като много от предметите са религиозно изкуство, основано на хиндуизма и будизма, също и гръко-будистко изкуство. Голяма част от камбоджанска хиндуистка скулптура е запазена в Ангкор, но организираният грабеж е имал тежки последици за много забележителности в тази страна. В Тайланд скулптурите са почти винаги изображения на Буда. Много скулптури и храмове в Тайланд са позлатени, в отделни случаи инкрустирани.
Източна Азия Китай
Артефакти от Китай датират отпреди 10 000 години пр.н.е., а талантливите китайски занаятчии са активни много отрано, но по-голямата част от това, което е показано като скулптура, идва от няколко исторически периода. Първият период, който представлява интерес, е периодът на Западната Династия Джоу (1050 – 771 г. пр.н.е.), от която идва голямо разнообразие от сложни бронзови плавателни съдове. Следващият интересен период е Династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.), с нейната грандиозна армия от теракота, сглобена заради гроба на Чин Ше Хуанг, първият император на важната, но управлявала за кратко династия Чин, предшественичка на Хан. В гробове, които датират от периода на Хан, са открити много фигури, които изглеждат интересни дори 2000 години по-късно.
Първата открита будистка скулптура датира от периода на Тримата Крале (III век), докато скулптурата от изкуствените пещери на Лунмен, близо до Луян, провинция Хенан (Северен Вей, V и VI век) е известна със своята изтънченост.
Периодът, който сега е смятан за „Златният Век“ на Китай, е на Династията Танг. Декоративните фигури стават много популярни през ХХ век в Евро-Американската култура. Те стават обект на масов износ с цел печалба от страна на военни диктатори от китайските граждански войни. Особено желана е будистката скулптура, често монументална, от Династията Суй, която е вдъхновена от Гръко-Будисткото изкуство на Централна Азия. Много скулптури са смятани за съкровища на световното изкуство.
След периода със скулптурата на династията Танг, западният интерес към китайските артефакти значително спада, с изключение на това, което може да бъде смятано за „орнаментални мебели“ и особено предметите от нефрит. Колекционират се грънчарски предмети от много различни периоди и отново предметите от периода на Танг се отличават със свободното си и спокойно чувство, което носят. В китайската скулптура няма голи тела (освен тези, които са направени с цел медицинско учение или практика), а портретните скулптури са много малко, в сравнение с Европейската традиция. Портретна скулптура е правена обаче в манастирите.
Като се изключат бижутата и нефритовите и грънчарски предмети, почти нищо, създадено след династията Минг (която свършва по време на късния XVII век), не е колекционирано от арт музеите, а и нищо, създадено по време на неспокойния ХХ век, не е признато за скулптура, въпреки че в ранните десетилетия на комунистическия режим има училище за социално-реалистична скулптура, повлияна от Съветския съюз. След като столетието приключва, китайските занаятчии почват да доминират жанровете за комерсиална скулптура (колекционерски чинии, статуетки, играчки и т.н.), а авангардните китайски творци започват да участват в евро-американския сектор на съвременното изкуство.
Япония В Япония са правени безбройни картини и скулптури и често са спонсорирани от правителството. По-голямата част от японската скулптура е асоциирана с религията, а обществената употреба запада с намаляването на важността на традиционния будизъм. По време на периода на Кофун (ІІІ век), глинени скулптури, наречени ханива, били издигани около гробовете. Вътре в кондото на храма „Хорю-дзи“ е тройното божество Шака (623 г.), историческият Буда, ограден от двама бодхисатва, също и Кралете-пазители на четирите посоки. Дървеното изображение (ІХ век) на Шакиамуни, „историческият Буда“, съхранявано във второстепенна сграда в „Муро-дзи“, е типично за ранната хейанска скулптура със своето масивно тяло. То е покрито с дебели гънки на „материя“, която е издялана в стил хомпа-шики („обръщаща се вълна“) и има строго и затворено изражение. Училището за скулптури Кей и особено Ункей, създава нов, по-реалистичен стил скулптура.
Централна Азия Гръко-будисткото изкуство е артистичната проява на гръко-будизма, а културният еклектизъм между класическата гръцка култура и будизма се развива за период от около 1000 години в Централна Азия, между завоеванията на Александър Велики през IV в. пр.н.е. и ислямските завоевания през VII век. Гръко-будисткото изкуство се характеризира със силния идеалистичен реализъм на елинското изкуство и първите изображения на Буда в човешка форма. Те помагат да се определи артистичния (и особено скулптурния) канон на будисткото изкуство по целия континент чак до наши дни. Това също е много силен пример на културен еклектизъм между източните и западните традиции.
Произхода на гръко-будисткото изкуство може да се открие в елинистичното гръко-бактрийско царство (250 г. пр.н.е. – 130 г. пр.н.е.), което се намира на територията на днешен Афганистан. Оттам елинистичната скулптура се разпространява в индийския субконтинет, едновременно с основаването на индийско-гръцкото царство (180 г. пр.н.е. – 10 г.). Под влиянието на индо-гърците, а след това и на кушаните, взаимодействието на гръцката и будистката култура процъфтява в зоната на Гандхара, която се намира на територията на днешен северен Пакистан. След това тя се разпространява към Индия, като влияе на изкуството на Матхура и хиндуисткото изкуство на империята Гупта и се разпростира до края на югоизточна Азия. Влиянието на гръко-будисткото изкуство се разпростира на север към Централна Азия, като силно повлиява изкуството на Таримската падина и накрая стига до изкуството на Китай, Корея и Япония.
Южна Азия Индия