Списък на опери

0 – 9 „8:30 часът“ – Джордж Гершуин (1918)Иван Минчев – „120 бележити композитори“, второ издание/Издателство Музика/1984 г. „135-а улица“ – Джордж Гершуин (1923)

А „Абарис“ – Жан-Филип Рамо (1760) „Абу Хасан“ – Карл Мария фон Вебер (1811) „Агрипина“ – Георг Фридрих Хендел (1710) „Аделаид Бургундска“ – Джоакино Росини „Аделия“ – Гаетано Доницети (1841) „Аделсон и Салвини“ – Винченцо Белини (1825) „Адина, или багдадският халиф“ – Джоакино Росини „Адис и Галатея“ – Жан-Батист Люли (1686) „Адмет“ – Георг Фридрих Хендел (1727) „Адмирали или загубеният процес“ – Джакомо Майербер и абат Фоглер (1811) „Адонис“ – Клаудио Монтеверди „Адриано в Сирия“ – Луиджи Керубини (1782) „Аида“ – Джузепе Верди (1871) „Ако бях цар“ – Адолф Адам (1852) „Алаар от Гранада“ – Гаетано Доницети (1826) „Албена“ – Парашкев Хаджиев (1962) „Алберт Херинг“ – Бенджамин Бритън (1947) „Алеко“ – Сергей Рахманинов (1892) „Александър“ – Георг Фридрих Хендел (1726) „Александър в Индия“ – Николо Пичини (1758) „Александър в Индия“ – Доменико Чимароза (1781) „Александър в Индия“ – Луиджи Керубини (1784) „Александър в Индия“ – Франческо Бианки (1785) „Алесандро Страдела“ – Фридрих Флотов (1844) „Алимелек, или двамата халифи“ – Джакомо Майербер (1813) „Алзира“ – Николо Дзингарели (1794) „Алзира“ – Франческо Бианки (1801) „Алзира“ – Джузепе Верди (1845) „Али Баба и 40-те разбойници“ – Луиджи Керубини (1795) „Алина“ – Гаетано Доницети (1829) „Али паша Янински“ (Французи в Албания) – Густав Алберт Лорцинг (1824) „Алмира“ (Превратностите на съдбата) – Георг Фридрих Хендел (1705) „Алонсо и Кора“ – Франческо Бианки (1786) „Алонсо и Кора“ – Йохан Симон Майер (1803) „Алсина“ – Николо Дзингарели (1785)Italian Opera/Niccolò Antonio Zingarelli „Алфред“ – Антонин Дворжак (1870) „Алцек“ – маестро Георги Атанасов (1930) „Алцеста“ – Жан-Батист Люли (1674) „Алцеста“ – Кристоф Глук (1776) „Алцина“ – Георг Фридрих Хендел (1735) „Амадис“ – Жан-Батист Люли (1684) „Амадис“ – Георг Фридрих Хендел (1715) „Амадис“ – Жул Масне „Амблето“ – Доменико Скарлати (1715) „Амика“ – Пиетро Маскани (1905) „Анакреон“ (Любовта на беглянката) – Луиджи Керубини (1803) „Аналинда“ – Алесандро Скарлати (1695) „Ан Болейн“ – Гаетано Доницети (1830) „Анджело“ – Цезар Кюи (1875) „Анибал в Торино“ – Николо Дзингарели (1792) „Андреас Хофер“ – Густав Алберт Лорцинг (1832) „Андромеда“ – Николо Дзингарели (1796) „Анонимното писмо“ – Гаетано Доницети (1822) „Антигона“ – Кристоф Глук (1756) „Антигона“ – Николо Дзингарели (1790) „Антигона“ – Франческо Бианки (1802) „Антигона 43“ – Любомир Пипков (1961) „Антигоно“ – Николо Дзингарели (1785) „Антонио Фоскарини“ – Микеле Пучини „Апис“ – Лео Делиб (1865) „Аполон и Хиацинта“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1767) „Аптекарят“ – Йозеф Хайдн „Арабела“ – Рихард Щраус (1932) „Ариадна“ – Клаудио Монтеверди (1608) „Ариадна“ – Георг Фридрих Хендел (1734) „Ариадна в Наксос“ – Рихард Щраус (1916) „Ариана“ – Жул Масне (1906) „Ариоданте“ – Георг Фридрих Хендел (1735) „Арлекин“ – Феручо Бузони (1916) „Армида“ – Жан-Батист Люли (1686) „Армида“ – Антонио Салиери (1771) „Армида“ – Кристоф Глук (1777) „Армида“ – Йозеф Хайдн (1783) „Армида – Николо Дзингарели (1786) „Армида“ – Франческо Бианки (1802) „Армида“ – Джоакино Росини „Армида“ – Антонин Дворжак (1903) „Арминий“ – Георг Фридрих Хендел (1737) „Арминио“ – Франческо Бианки (1790) „Аролдо“ (преработка на „Стифелио“) – Джузепе Верди (1857) „Арсакс“ – Кристоф Глук (1743) „Артаксеркс“ – Доменико Чимароза (1785) „Артаксеркс“ – Николо Дзингарели (1789) „Артамена“ – Кристоф Глук (1746) „Артемизия“ – Доменико Чимароза (1801, недовършена) „Артемизия, царица на Кария“ – Доменико Чимароза (1798) „Артаксеркс“ – Кристоф Глук (1741) „Асканио“ – Камий Сен-Санс (1890) „Асмодей“ („Новият куц дявол“) – Йозеф Хайдн (1751) „Астрологът“ – Франческо Бианки (1782) „Аталанта“ – Георг Фридрих Хендел (1735) „Аталанта“ – Николо Дзингарели (1792) „Атила“ – Джузепе Верди (1846) „Атилио Реголо“ – Доменико Чимароза (1797) „Атис“ – Жан-Батист Люли (1676) „Атис“ – Николо Пичини (1780) „Аурелиано в Палмира“ – Джоакино Росини „Африканката“ – Джакомо Майербер (1842) „Ахил в Скирос“ – Джовани Паизиело (1774) „Ахил и Скирос“ – Луиджи Керубини (1804) „Ахил при обсадата на Троя“ – Доменико Чимароза (1797) „Ахо в затруднение“ – Гаетано Доницети (1824) „Ацис“ – Йозеф Хайдн (1762)

Б „Бакхус“ – Жул Масне (1910) „Балдовино“ – Николо Дзингарели (1811) „Балкис – савската царица“ – Оторино Респиги „Бал с маски (опера)“ – Джузепе Верди (1859) „Бастиен и Бастиена“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1768) „Беата“ – Станислав Монюшко (1870) „Беатриче и Бенедикт“ – Ектор Берлиоз (1862) „Беатриче от Тенда“ – Винченцо Белини (1833) „Бедата на сърцата“ – Доменико Чимароза (1792) „Безочливият щастливец“ – Доменико Чимароза (1797) „Безродният зет“ (преработка на „Фрол Скобеев“) – Тихон Хренников (1967) „Белиарио“ – Гаетано Доницети (1836) „Белорофон“ – Жан-Батист Люли „Белфагор“ – Оторино Респиги (1923) „Бенвенуто Челини“ – Ектор Берлиоз (1837) „Беренис, кралицата на Армения“ – Николо Дзингарели (1811) „Берениче“ – Георг Фридрих Хендел (1737) „Берениче, царицата на Египет“ – Доменико Скарлати (1718) „Берлинската гризетка“ – Густав Алберт Лорцинг „Бесният от остров Сан Доминго“ – Гаетано Доницети (1833) „Бетли“ – Станислав Монюшко (1852) „Беше и ще бъде“ – Винченцо Белини (1834) „Бианка и Фалеро“ – Джоакино Росини „Бианка и Фернандо“ – Винченцо Белини (1825) „Били Бъд“ – Бенджамин Бритън (1951) „Бланш от Прованс“ – Луиджи Керубини (1821) „Биондолина“ – Доменико Чимароза (1781) „Битият любовник от жените“ – Доменико Чимароза (1781) „Битката при Леняно“ – Джузепе Верди (1849) „Бланик“ – Зденек Фибих (1877) „Блудният син“ (телевизионна опера) – Бенджамин Бритън (1968)Книга за операта „Болярката Вера Шелога“ – Николай Римски-Корсаков (1898) „Борис Годунов“ – Модест Мусоргски (1869)(преработка – 1872) „Борислав“ – маестро Георги Атанасов (1911) „Бохеми“ – Джакомо Пучини (1896) „Бохеми (Животът в Латинския квартал)“ – Руджеро Леонкавало (1897) „Боянският майстор“ – Константин Илиев „Бракониерът“ – Густав Алберт Лорцинг (1842) „Бранденбургци в Чехия“ – Бедржих Сметана (1863) „Брачен договор“ – Доменико Чимароза (1780) „Брачната полица“ – Джоакино Росини „Буковин“ – Зденек Фибих (1871) „Буря“ – Хенри Пърсел (1695) „Буря“ – Зденек Фибих (1894)

В „Валкирия“ („Валкюра“) (втора част от „Пръстенът на нибелунгите“) – Рихард Вагнер (1856) „Ванда“ – Антонин Дворжак (1875) „Варвари“ – Камий Сен-Санс (1901) „В бурята“ – Тихон Хренников (1939) „В долината“ – Ойген д'Албер (1903) „Великден“ – Гаетано Доницети (1823) „Великият адмирал“ – Густав Алберт Лорцинг (1847) „Великодушните неприятели“ – Доменико Чимароза (1796) „Венера и Адонис“ – Франческо Бианки (1781) „Венециански карнавал“ – Амброаз Тома (1857) „Венециански панаир“ – Антонио Салиери (1780) „Верният пастир“ – Георг Фридрих Хендел (1712) „Вертер“ – Жул Масне (1886) „Веселата митология“ („Любовта на Даная“) – Рихард Щраус (1940) „Веселите уиндзорки“ – Ото Николай (1849) „Вестник“ – Джоакино Росини „Вилиси“ – Джакомо Пучини (1884) „Вилхелм Тел“ – Джоакино Росини „Виола“ (незавършена) – Бедржих Сметана (1884) „Владимир“ – Доменико Чимароза (1787) „Влюбената балерина“ – Доменико Чимароза (1782) „Влюбеният монах“ – Джовани Батиста Перголези (1732) „В нощта на приятелството“ – Николо Дзингарели (1802) „В огъня“ (Под Москва) – Дмитрий Кабалевски (1942) „Водовоз“ – Луиджи Керубини (1800) „Войвода“ – Пьотър Чайковски (1868) „Война и мир“ – Сергей Прокофиев (1941) (преработка – 1952) „Възвръщането на Отавия на трона“ – Доменико Скарлати (1703) „Възнаградената вярност“ – Йозеф Хайдн (1780) „Вълшебната флейта“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1791) „Вълшебният стрелец“ – Карл Мария фон Вебер (1820) „Вълшебното дърво“ – Кристоф Глук (1759) „Външността лъже“ – Доменико Чимароза (1784) „Въртенето на винта“ – Бенджамин Бритън (1954) „Вярващият“ – Доменико Чимароза (1786) „Verbum nobile“ („Честна дума“) – Станислав Монюшко (1860)

Г „Габриела от Верджи“ – Гаетано Доницети (1826) „Гай Марий“ – Франческо Бианки (1784) „Галантни Индии“ (опера-балет) – Жан-Филип Рамо (1735) „Гатиома“ – Оторино Респиги (1931) „Геновева“ – Роберт Шуман (1848) „Геновева, патронката на Париж“ (недовършена) – Жорж Бизе „Гергана“ – маестро Георги Атанасов (1917) „Гизела“ (незавършена) – Цезар Франк (1890) „Глориана“ – Бенджамин Бритън (1953) „Годеж в манастира“ – Сергей Прокофиев (1940) „Голямо кралско дивертименто“ – Жан-Батист Люли „Гордият пленник“ – Джовани Батиста Перголези (1733) „Горюша“ – Антон Рубинщайн (1888) „Господин дьо Пурсоняк“ – Жан-Батист Люли (1669) „Госпожица Фифи“ – Цезар Кюи (1903) „Гофредо Мамели“ – Руджеро Леонкавало (1916) „Град без огън“ – Рихард Щраус (1901) „Градинска беседка“ – Амброаз Тома (1853) „Графиня“ – Станислав Монюшко (1859) „Граф Ори“ – Джоакино Росини „Графът на Салданя“ – Николо Дзингарели (1794) „Гризела“ – Алесандро Скарлати (1721) „Гулда“ – Цезар Франк (1885) „Гунтрам“ – Рихард Щраус (1893) „Гуслата на емира“ – Жорж Бизе (1857) „Гълъбицата“ – Шарл Гуно (1860)

Д „Далибор“ – Бедржих Сметана (1867) „Дама пика“ – Пьотър Чайковски (1890) „Данаиди“ – Антонио Салиери (1784) „Дарданус“ – Жан-Филип Рамо (1739) „Дафна“ – Рихард Щраус (1937) „Двамата барони от Рока“ – Доменико Чимароза (1783) „Двамата ловци“ – Густав Алберт Лорцинг (1835) „Двамата предполагаеми графове“ –Доменико Чимароза (1784) „Двамата племенници“ – Феликс Менделсон Бартолди (1819) „Двамата Фоскари“ – Джузепе Верди (1844) „Двете вдовици“ – Бедржих Сметана (1874) „Двойната сватба“ – Хенри Пърсел „Двойната стълба“ – Амброаз Тома (1838) „Дева Мария на слънце“ – Доменико Чимароза (1788) „Девойката в кулата“ – Ян Сибелиус (1896) „Девойката от езерото“ – Джоакино Росини „Делото Макропулос“ – Леош Яначек (1925) „Деидамия“ – Георг Фридрих Хендел (1741) „Деметрио“ („Клеонис“) – Кристоф Глук (1742) „Деметрио“ – Джовани Паизиело (1765) „Деметрио“ – Франческо Бианки (1774) Bianchi, Giuseppe Francesco „Деметрио“ – Луиджи Керубини (1784) „Деметрио и Полибио“ – Джоакино Росини „Демон“ – Антон Рубинщайн (1871) „Демофон“ – Луиджи Керубини (1788) „Демофонте“ – Кристоф Глук (1742) „Денят на Замора“ – Шарл Гуно (1881) „Денят на мира“ – Рихард Щраус (1936) „Детето и чудесата“ (опера-балет) – Морис Равел (1920) „Децата на степта“ – Антон Рубинщайн (1860) „Джамиле“ – Жорж Бизе (1871) „Джанбатиста Катани“ – Микеле Пучини „Джани от Париж“ – Гаетано Доницети (1831) „Джани Скики“ (трета част от триптиха „Мантията“) – Джакомо Пучини (1918) „Джанина и Бернардоне“ – Доменико Чимароза (1781) „Джема от Верджи“ – Гаетано Доницети (1834) „Джиунто Бруно“ –Доменико Чимароза (1783) „Джокондата“ – Амилкаре Понкиели (1876)Mary Jane Phillips – Puccini, a Biography/USA, Dexter, Michigan/2002 „Джулио Сабино“ – Франческо Бианки (1772) Top Famous Biography/Biography of Francesco Bianchi „Дзадза“ – Руджеро Леонкавало (1900) „Дивият ловец“ – Густав Алберт Лорцинг (1844) „Дидона“ – Николо Пичини (1783) „Дидона и Еней“ (по Хенри Пърсел) – Бенджамин Бритън „Дидона и Еней“ – Хенри Пърсел (1685) „Димитрий“ – Антонин Дворжак (1882) „Динора, или празник в Плоермел“ – Джакомо Майербер (1859) „Диоклециан“ – Хенри Пърсел „Директорът на театъра“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1786) „Длъжността на първата заповед“ (опера-оратория) – Волфганг Амадеус Моцарт, Йозеф Хайдн и Аделгасер (1767) „Добрата дъщеря“ – Николо Пичини (1760) „Доктор Фауст“ (заключителната сцена завършена от Филип Ярнах) – Феручо Бузони (1925) „Дон Жуан“ – Волфганг Амадеус Моцарт (1787) „Дон Карлос“ – Джузепе Верди (1867) „Дон Карлос“ (нова редакция) – Джузепе Верди (1884) „Дон Кихот“ – Джовани Паизиело (1769) „Дон Кихот“ – Жул Масне (1910) „Дон Паскуале“ – Гаетано Доницети (1843) „Дон Прокопио“ – Жорж Бизе (1859) „Дон Себастиян“ –Гаетано Доницети (1843)