Станѝслав Херман Лем () е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът Соларис, издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 г. Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател фантаст в света.
Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури. По тази причина често съществуват няколко различни версии на преводите.
Биография
Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар ларинголог. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романа „Високият замък“.
През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 г. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.
В Краков Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е „Човекът от Марс“ (1946), излязъл като поредица в списанието Nowy Świat Przygód („Нов свят на приключенията“), а първата негова книга – „Астронавти“, публикувана през 1951 г.
От 1948 г. писателят работи по романа „Болница Трансфигурация“. Той е спрян от комунистическата цензура, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.
През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.
Периодът 1961 – 1970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите „Едем“ (1959), „Завръщане от звездите“ (1961), и особено „Соларис“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от „Непобедимият“ (1964) и „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията „Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.
През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавската политехника, а по-късно и от Ополския, Лвовския и Ягелонския университет.
При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г. Лем я напуска и живее зад граница. В този период са издадени последните му научнофантастични произведения – „Мир на Земята“ и „Фиаско“. През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията. Лем се въздържа да се върне в родината си дори и след като политическата ситуация в страната се поправя. Обяснява тази своя нагласа с неблагоприятната геополитическо положение на Полша. Същевременно се оплаква от Виена и жителите на Австрия. В крайна сметка семейство Лем се завръща в Полша през 1988 г.Tomasz Fiałkowski: Świat na krawędzi. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2001. ISBN 83-08-02940-X.и заживява в новия си дом в Борек Фаленцки.
Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.
Литературно творчество Станислав Лем е най-често превежданият полски автор. Книгите му са преведени на 42 езика, с общ тираж 30 милиона екземпляраTomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0..
Литературното наследство на Лем включва научнофантастични романи и разкази, детективски разкази, автобиографичен роман, футурологично-философски есета, литературна публицистика, фейлетони, стихотворения, писма, сценарии радио сценарии, телевизионни и филмови предавания, драми, както и послеслови и предговори към произведения на други автори (сред които братя Стругацки и Филип К. Дик) и множество рецензии.
Атрактивността на творчеството на Лем произтича предимно от комбинацията на популярен литературен жанр с философска и научна рефлексия и ефективното включване на задълбочени социални анализи в интригуващ сюжет. Забележително е също вниманието към научните детайли в създадените светове и литературни визии, майсторското боравене с езика и създаването на оригинални герои, често изправени пред сериозни морални избори. Творчеството на Лем може да се разглежда цялостно във възможно най-общ философски смисъл и като опит за литературно подреждане на света и описание на неговите по-нататъшни перспективи на развойWojciech Orliński, Lem. Życie nie z tej Ziemi. Wołowiec: Wydawnictwo Czarne, Wydawnictwo Agora, 2017. ISBN 978-83-8049-552-4..
В научнофантастичните си романи и разкази Лем развива до перфектност класическите за този жанр теми: космически пътувания и контакти с извънземни форми на живот – Едем, Непобедимият, Соларис, Фиаско; тенденции на цивилизационно развитие – Локална визия, Мир на Земята; спецификата на научното откритие и философията на науката – Звездни дневници; ролята на случайността в картината на реалността – Следствието, Сенна хрема; антиутопични социални визии и критика на тоталитаризма – Звездни дневници, Едем, Дневник, намерен във вана, Завръщане от звездите; изкуственият интелект – Звездни дневници, Непобедимият, Кибериада.
Героите на Лем най-често са индивидуалисти и самотници. Сред най-известните са: Звездният пътешественик Ийон Тихи, професор Тарантога, астронавтът Пиркс, поручик Грегори, психологът Крис Келвин и астронавтът Марек Темпе.
Философски възгледи Малгожата Шпаковска, критик и литературен историк, смята Лем за късен наследник на постпозитивистичния натурализъм, резултат от което е неговата характерна мизантропия, показваща общи корени с произведенията на Пшибишевски и ВиткациWojciech Orliński, Lem. Życie nie z tej Ziemi. Wołowiec: Wydawnictwo Czarne, Wydawnictwo Agora, 2017. ISBN 978-83-8049-552-4..
В областта на философията на науката Лем често се позовава на трудовете на Бъртранд Ръсел и възгледите на Карл Попър. Убежденията на Лем в областта на антропологията са описани от публициста и журналист Войчех Орлински като мизантропски хуманизъм – човекът е в центъра на интереса на Лем, но като случаен продукт на еволюцията, поробен от атавистични инстинкти не буди у него симпатии. В областта на метафизиката Лем представя позицията на агностик, категорично различна обаче от официалния държавен атеизъм, напр, съветския. Социалната философия на Лем се проявява в много произведения чрез критика на тоталитарната система, правена от хуманистични позиции, в по-късни произведения се появява и критика на консуматорското и изключително пермисивно общество. В публицистиката си, посветена на философията на езика, Лем отхвърля структурализма и семиотиката, смятайки, че не може да се анализира литературно произведение само по себе си, абстрахирайки се от контекста на четенето му от реципиентаCzytam Sienkiewicza. W: Stanisław Lem: Sex Wars. Warszawa: Nowa, 1996, s. 263–269. ISBN 978-83-08-04379-0..
Процесът на писане Лем пише творбите си основно на пишеща машина. Всеки ден започва работа около четири сутринта. Голяма част от времето му поглъща изобилната кореспонденция с цял свят. Четири пъти седмично кара съпругата си на работа и пазарува. Следобед отново работи няколко часа, а след кратка почивка работи и вечер, но си ляга сравнително рано. Най-много произведения успява да създаде по време на пътуванията до Дома на писателите „Астория“ в Закопане. Докато пише, не си води бележки, не прави чернови – когато не е доволен от резултата, започва отначало, за да стигне до място, което го удовлетворява. Повтаря процедурата до постигане на желания резултатPaweł Majewski, Między zwierzęciem a maszyną. Utopia technologiczna Stanisława Lema. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, 2007, s. 42–43. ISBN 978-83-229-2854-7.. Несполучливите текстове се унищожават – съпругата му ги пали на поляната зад къщата. В напреднала възраст Лем вече не може да пише сам поради неврологични проблеми и диктува текстовете си на секретар, който ги записва на компютърPaweł Okołowski, Materia i Wartości. Neolukrecjanizm Stanisława Lema. Warszawa: Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 2010. ISBN 978-83-235-0664-5..
Признание Фамилията на писателя носи планетоидът Лем (3836), а също и улици в много полски градовеTomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0.. Ийон Тихи, един от героите в книгите на Лем, също дава името си на планетоид – Ийонтихи (343000), а друг – Пиркс, на кратер на повърхността на Харон, луната на Плутон. През декември 2019 името Соларис получава звезда в съзвездието Пегас, а кръжащата около нея планета е наречена ПирксStanisław Bereś, Tako rzecze… Lem. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2002. ISBN 83-08-03245-1..На 21 ноември 2013 в космоса е изстреляна ракета, на борда на която се намира наносателит BRITE-PL „Lem“. Построеният в Краков синхротрон носи името „Соларис“Małgorzata Szpakowska, „Zasada Hioba“, Tygodnik Powszechny, 4 kwietnia 2006 [посещение 2011-08-31] (pol.). – също като романа на Лем.
С решение на сейма на Република Полша IX мандат от 27 ноември 2020 г. следващата 2021 година е обявена за година на Станислав ЛемTomasz Lem, Awantury na tle powszechnego ciążenia. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009. ISBN 978-83-08-04379-0.. На патрона на 2021 година е посветено специално издание на „Хроники на Сейма“ (Kroniki Sejmowe)Wojciech Orliński, Co to są sepulki? Wszystko o Lemie. Kraków: Znak, 2007. ISBN 978-83-240-0798-1..
Отличия и награди 1957 – Наградата на Краков за литература (Nagroda Literacka miasta Krakowa) 1965 – Наградата на Министерството на културата и изкуствата на Полша, II степен (Nagroda Ministra Kultury i Sztuki II stopnia) 1972 – член на комисията „Полша 2000“ под егидата на Полската академия на науките 1973 Наградата на Министъра на външните работи за популяризирането на полската култура навън (nagroda Ministra Spraw Zagranicznych za popularyzację polskiej kultury za granicą) Наградата за литература на Министъра на културата и изкуствата на Полша (nagroda literacka Ministra Kultury i Sztuki) и почтен член на Science Fiction Writers of America 1976 – Държавна награда I степен в областта на литературата (Nagroda Państwowa I stopnia w dziedzinie literatury) 1979 Grand Prix de Littérature Policière за романа Katar. Малката планета, 3836 Lem, открита от съветския астроном Николай Степанович Черних, е кръстена на негово име 1981 – Doctor honoris causa на Вроцлавската политехника 1986 – Носител на Австрийската дърпжавна награда за европейска литература 1991 – Носител на наградата Франц Кафка 1994 – член на Полската академия за обучение 1996 – носител на Ордена на белия орел 1997 – почетен гражданин на Краков 1998 – Doctor honoris causa: Ополски университет, Лвовски университет, Ягелонски университет 2003 – Doctor honoris causa на Университета в Билефелд
2007 – На негово име е преименувана улица в Краков 2009 – На негово име е преименувана улица във Величка