Обичаите (обичайните норми) се признават за източници на правото не навсякъде, не във всички държави, и при това в ограничен кръг на правните отношения.
Специфичната роля на обичайното право се забелязва в недиференцираните правни системи, където правният обичай, доктрина и закон се конкурират помежду си. Макар че се наблюдава в различните държави, ползващи се от обичайното право, има разделение на сферите – регулиране, на вида нормирани обществени отношения от страна на вида указани източници на правото.