Христо Димов Калфов е български офицер и политик. След служба в двореца той става един от близките сподвижници на Александър Цанков и е външен министър на България през 1923 – 1926. По време на Втората световна война е председател на Народното събрание (1941 – 1944).
Биография
Христо Калфов е роден на 28 октомври (16 октомври стар стил) 1883 в Калофер. През 1903 завършва Военното училище в София, а през 1911 – Торинската военна академия. След завръщането си в България за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери. По време на Балканската война е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I, след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III, а от 1918 – негов флигеладютант. В периода от февруари 1921 г. до септември 1922 г. отново е флигел-адютант на царя.
През септември 1922 Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник. През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат, а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков.Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2. Като такъв той подписва Българо-Гръцкия договор Калфов - Политис. Той е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 Калфов се присъединява към Народното социално движение. Напуска го след Деветнадесетомайския преврат през 1934, а през 1936 прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия. През 1941 става председател на XXV обикновено народно събрание.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Христо Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №243 на Върховния съд.
Брошури с неговите речи и съчинения са издавани през 30-те г.Секретен Книжен Фонд на Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, No.793 – 5. Запазени ръкописи с неговите спомени се съхраняват първоначално в НИМ, а впоследствие са предадени на ДА и част от тях е публикувана.Калфов Х., Спомени (2021), (ред. В. Задгорска), София: Фабер, ISBN 9786190013310, (324 стр).
Военни звания Подпоручик (1903) Поручик (1906) Капитан (1910) Майор (1 март 1916) Подполковник (1918) Полковник (22 септември 1922)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1919) Външни препратки Данни за дейността на Христо Калфов във варненската преса - 1923-1943 гг.
Източници
Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Министри на външните работи на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Двадесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Демократически сговор Категория:Жертви на Народния съд Категория:Председатели на Народното събрание на България Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Торинската военна академия Категория:Подсъдими по процеса на Втори състав на Народния съд Категория:Родени в Калофер Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен