Николай Христов Кънчев е български поет и един от значимите преводачи на поезия на български език.„Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 – специално издание „В памет на Николай Кънчев“ През последните години той е един от най-превежданите български поети„Д-р Войчех Галонзка превежда на полски романтичния български“, Bolgari.net, 26 февруари 2011 г.„Съществуват и още няколко доста успешни превода на български поети на френски. Това са например книгите на Николай Кънчев, преведени от него самия, с помощта на Кенет Уайт, както и добрите му преводи от двуезичната поетеса Деница Банчева.“ – вж. „Дванадесет български поети на френски език“ , Makedonskatribuna.com.„На българистката Барбара Байер, която преподава в университета в Лайпциг, дължим чудесни и многобройни преводи на Николай Кънчев, макар някои от тях да са издадени не в немски издателства, а в България.“ – вж. Вера Траянова, „Едно добро начало: Българската литература в превод на немски (1989 – 2010)“, NPage.org.„Ако погледнем нататък класацията за най-превежданите автори ще видим, че след цитираната челна тройка следват имена на писатели, чието творчество е доста по назад във времето от това на Алек Попов и Георги Господинов. Всъщност те са най-младите сред първите 15 в нея. Та след Радичков следват поетът Николай Кънчев, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Блага Димитрова и др. В петнайсетицата влизат още Емилиян Станев, Никола Вапцаров, Богомил Райнов, Павел Вежинов и Любен Дилов.“ – вж. Катя Атанасова, „Намерени в превода“, webcafe.bg, 29 април 2012. и един от съвременните учители за българските млади поети.„Неговото мощно влияние в поезията ни днес може да се открие в творбите на десетки изявени поети – както сред неговите връстници (Йордан Янков, Иван Теофилов, Иван Динков), така и в представители на следващите поколения (Кирил Кадийски, Иван Методиев, Иван Цанев, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов, Пламен Антов, Борис Роканов и много други).“ – вж. Анжела Димчева, „Петото измерение. Холографски проекции в текстовете на Николай Кънчев“, „Литературен клуб“, 10 октомври 2011 г.

Биография Роден е на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, област Плевен. Следва българска филология в Софийския университет.

Съпруга на Кънчев е поетесата и преводачка Федя Филкова.

Умира на 9 октомври 2007 г. в София от хеморагичен мозъчен инсулт. Погребан е в Централните софийски гробища.

Творчество От 1957 г. публикува свои оригинални и преводни поетически произведения. Първата му стихосбирка, „Присъствие“, излиза през 1965 г.

Превежда от английски, френски, сръбски и други езици. Сред преведените от него поети и писатели се открояват имената на Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич, Бранко Милкович, Ив Бонфоа, Анри Мишо, Йожен Гийвик, Генадий Айги, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Кюни, Клод Естебан, Андре Велтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е. Е. Къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски и др.

В своята поезия Кънчев изразява духовния опит на модерния човек в свят на насилие и дехуманизирани човешки отношения и утвърждава морални и естетически ценности „от най-дълбоките битийни извори“Кратка история на българската литература, 1995. и „поставя в нов и парадоксален образен и изразен контекст апофтегмагични фрази от Библията и митологията, фолклора и източните философия“.

Признание и награди Носител на националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2000). Носител на националната награда за поезия „Иван Николов“ (2000).„Николай Кънчев взе Национална награда за поезия“, Vesti.bg, 21 декември 2000 г. През 2001 г. е избран за член на Световната академия на поезията.

Памет В началото на декември 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“.Програма на Националната научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 4 декември 2006 г.

През 2012 г. съпругата на поета Федя Филкова учредява наградата за поезия „Николай Кънчев“, която се присъжда ежегодно.„Награда „Николай Кънчев“, в. „Култура“, бр. 37 (2699), 2 ноември 2012.

През април 2016 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936 – 2007)“.„Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936 – 2007)“, сайт на НБУ.

Библиография Поезия

Преводи „Антология на грузинската поезия“ „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан“. София: Народна култура, 1982, 270 с. „Петима съвременни сръбски поети: Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович“ Кенет Уайт, „Големият бряг“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 206 с. Кенет Уайт, „Синият път“. София: Профиздат, 1988, 149 с. Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“. София: Наука и изкуство, 1989, 116 с. Езра Паунд. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 1 Уилям Карлос Уилямс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 2 Е. Е. Къмингс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 3 Ив Бонфоа, „Избрани стихотворения и проза“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, 199 с. Кенет Уайт, „Избрани стихотворения“. София: Знак, 1995, 142 с. Мишел Деги, „На това, което няма край“. София: Издателско ателие Аб, 1995, 138 с. Генадий Айги. „Стихотворения“. София: Христо Ботев, 1995, 120 с. (ISBN 954-445-396-2) „Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски“. София: Аб, 1997. Жак Реда, „Амин. Речитатив. Центрофуга“. София: Аура, 2000, 94 с.

За него Николай Кънчев в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга първа. С.: Кралица Маб, 2008 (ISBN 978-954-533-088-9) Пламен Дойнов, Името на поезията: Николай Кънчев. София: Кралица Маб, 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-153-4) Марин Георгиев, Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия, София: „Литературен форум“ и „Нов Златорог“, 2016, 324 с. (ISBN 978-954-740-095-5) „Написаното с перо от ангел е завинаги“ (2018) - документален филм, режисьор и сценарист Чарли Илиев

Източници

Външни препратки От и за Николай Кънчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Стихове на Николай Кънчев в Литернет Стихосбирки на Николай Кънчев в Словото

Стихове на Николай Кънчев в списание Европа 2001

За него Некролог на Николай Кънчев в „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 г. Пламен Дойнов, „Езикови единства: Към поезията на Николай Кънчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 7, 20 февруари 2002 г. Пламен Дойнов, „Късни фрагменти за Николай Кънчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 г. Антоанета Алипиева, „Поезията на Николай Кънчев. Падение и възход на българския non sens“ , Public Republic, 15 май 2008 г. Светлозар Игов, „Збигнев Херберт и Николай Кънчев“, в. „Култура“, бр. 42 (2615), 3 декември 2010 г. Пламен Дойнов, „Световният поет и профилактичният капан“, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 2015 г. Марин Георгиев Златният звън на спомена (Парчета недописано), електронно списание LiterNet, 15 януари 2014, № 1 (170)

Категория:Български поети Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Български преводачи на англоезична литература Категория:Родени в област Плевен Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища