Йован Котески () е поет от Република Македония.
Биография Котески е роден през 1932 година в стружкото село Присовяни, като четвърто от петте деца на Петкана и Васил Котески. Учи литература в Скопие и след това работи като журналист в Радио Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1958 година.
Затвор Арестуван е множество пъти – първия през 1948 г., а след това и през 1950, 1952, 1954 година. През 1961 г. му е открито досие в УДБА под псевдоним „Интимист“ (Интимният).Котеска, Я. Архив, травма, помирение. Социологически проблеми, бр.3 – 4, 2010, с.24. На 2 септември 1985 година Котески е арестуван и осъден на 5 години затвор по обвинение, че нелегално работи за разпада на Югославската федерация и за създаване на независима македонска държава. Така Котески влиза в затвора Идризово като част от последната група политически затворници-интелектуалци в бивша Югославия. През 1986 година от неговата съдба се заинтересува американският поет, Алън Гинсбърг, тогава председател на Комисията за защита на правата на писателите и журналистите на Световния ПЕН център. За неговото освобождение най-големи заслуги има тогвашният подпредседател на Световния ПЕН център и председател на Хърватския ПЕН клуб Предраг Матвеевич. С писма до Окръжния съд в Скопие и до Съюзния съд на Югославия в Белград той успява да издейства преразглеждане на присъдата на Котески и неговото освобождаване от затвора през юли 1987 година.
В 1989 година Котески започва работа в библиотеката „Другарче“, където работи до пенсионирането си. Последните си десет години от живота прекарва в относителна изолация в дома си в Скопие. В 2000 година излиза тритомна подборка от неговата поезия.
Котески умира на 12 юли 2001 година в Скопие.Енциклопедија на културното наследство на Струга.
Стихосбирки „Земја и страст“ („Земя и страст“) (1958), „Насмевка пред зорите“ („Усмивка пред зорите“) (1958), „Злодоба“ (1963), „Тежина“ (Тежест) (1965) , „Пеплосија“ („Пеплосия“) (1966), „Сенки“ (1972), „Зелени порти“ (1975), „Хераклеја“ („Хераклея“) (1978), „Поморија“ („Помория“) (1981), „Бденија и сновиденија“ („Бдения и съновидения“) (1982), „Полилеј“ („Полилей“) (1983), „Плодови“ („Плодове“) (1985), „Тапија“ („Тапия“) (1985), „Живожарица“ (1990), „Сончева белегија“ („Слънчева белгия“) (1990), „Морници“ (1991) , „Глувчето со двоглед“ („Мишлето с бинокъл“) (за деца, 1991), „Ралица“ (1992) , „Злодоба“ (1992), „Лелејка“ („Лелейка“) (1994), „Самотија“ („Самотия“) (1994), „Празник“ (библиофилско издание в ръкопис, 1995), „Трагач“ („Търсач“) (поема, 1995), „Решетки“ (1996), „Приќе“ („Прикя“) (1997), „Одрон“ („Свлачище“) (1998), „Разор“ („Разораване“) (1999), „Кртечина“ („Къртичина“) (2000) .
Бележки
Категория:Северномакедонски поети Категория:Членове на Дружеството на писателите на Македония Категория:Националисти Категория:Политически затворници Категория:Хора от община Струга Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия Категория:Починали в Скопие