Якоб Бьоме () е германски философ и християнски мистик, сред най-видните представители на съвременния мистицизъм.

Биография Роден е на 24 април 1575 г. в село Алт Зайденберг край град Гьорлиц, Свещена Римска империя (днес село Стари Завидов в Полша). Израства в селско лутеранско семейство и работи като обущар в родния си град, като до 10-годишна възраст не получава никакво образование.

Бьоме чете Библията, немските мистици от XV век, като предпочита такива, които са повлияни от Майстер Екхарт (например Валентин Вайгел), а особен интерес показва към трудовете на Парацелз. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в калаен съд. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си, продължава работата си и създава семейство.

Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише.

След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.

Умира на 17 ноември 1624 г. в Гьорлиц на 49-годишна възраст.

Философия Космогония Според космогонията на Бьоме отдалечаването на човечеството от Бога е било необходимо, за да може всички първоначални същности да придобият различие, желание и противоречие. С бунта на Сатаната и разделянето на Ева от Адам, се постига познанието за доброто и злото. Така сътворението достига ново състояние на изкупление и хармония, по-съвършено от първоначалното състояние на невинност. А Бог постига ново самосъзнаване за своето творение, което е едновременно и част от Него и различно от Него. За целта обаче е необходимо съзнателно завръщане на разграничените човешки същества в първата Единност.

Подобно на Парацелз Боьме диференцира две различни светлини – природна и божествена. Съзнанието на хората, ползващо за своите цели природната светлина, увеличава в себе си мрака, като непребиваване в Божествената светлина.

Понятието Ungrund Метафизиката на Бьоме разглежда преминаването на небитието към битието. Според Бьоме Ungrund (безначално) е неосъзнато, тъмно небитие, което има основните свойства празнота и необходимост от всичко. Коренът на желание се появява от бездната на нищото, и този корен се стреми към всичко. И така съществува корен на желанието, което припламва като искра, и се стреми от небитието към битието, от мрака към светлината.

Влиянието на Якоб Бьоме В произведенията на този уж неук обущар съществуват много сходства с философските теории на немската философия от XIX век. Те са едновременно теологични и алхимични. Той може да бъде считан за предшественик на Барух Спиноза, Фридрих Шелинг и Георг Хегел и има значително влияние върху немската философия и романтиците. Свързан е освен това и със зараждането на класическото розенкройцерство. Хегел го нарича „първия немски философ“.

Бьоме оказва влияние и върху философите на Англия, Джон Милтън, Исак Нютон и Джордж Фокс, основателя на движението на квакерите. От него е повлиян и английският художник и поет Уилям Блейк.

Във Франция става известен благодарение на Луи-Клод дьо Сен-Мартен през XVIII век, друг окултист, който превежда петте негови произведения на френски език.

В Русия Владимир Соловьов е вдъхновен от него, а за Николай Бердяев Бьоме е един от най-значителните християнски гностици.

Библиография Aurora (Die Morgenröte im Aufgang), 1612Аврора или изгряваща утринна заря. С., 1995. De tribus principiis (Beschreibung der Drey Göttliches Wesens), 1619 De triplici vita hominis (Von dem Dreyfachen Leben des Menschen), 1620 Psychologica vera (Vierzig Fragen von der Seelen), 1620 De incarnatione verbi (Von der Menschwerdung Jesu Christi), 1620 Sex puncta theosophica (Von sechs Theosophischen Puncten), 1620Шестте аспекта на теософията. С., 2011. Sex puncta mystica (Kurtze Erklärung Sechs Mystischer Puncte), 1620 Mysterium pansophicum (Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio), 1620 Informatorium novissimorum (Von den letzten Zeiten an P. Kaym), 1620 Christosophia (der Weg zu Christo), 1621 Libri apologetici (Schutz-Schriften wider Balthasar Tilken), 1621 Antistifelius (Bedenken über Esaiä Stiefels Büchlein), 1621 Ingleich Vom Irrtum der Secten Esaiä und Zechiel Meths, 1622 De signatura rerum, (Von der Geburt und der Bezeichnung aller Wesen), 1622 Mysterium Magnum (Erklärung über das erste Buch Mosis), 1623 De electione gratiae (Von der Gnaden-Wahl), 1623 De testamentis Christi (Von Christi Testamenten), 1623 Quaestiones theosophicae (Betrachtung Göttlicher Offenbarung), 1624 Tabulae principorium (Tafeln vln den Dreyen Pricipien Göttlicher Offenbarung), 1624 Apologia contra Gregorium Richter (Schutz-Rede wider Richter), 1624 Libellus apologeticus (Schriftliche Verantwortgung an E.E. RAth zu Görlitz), 1624 Clavis (Schlüssel, das ist Eine Erklärung der vornehmsten Puncten und Wörter, welche in diesen Schriften gebraucht werden), 1624 Epistolae theosophicae (Theosophische Send-Briefe), 1618 – 1624

За него Paola Mayer. Jena Romantism and Its Appropriation of Jacob Boehme: Theosophy, Hagiography, Literature. Montreal, McGill-Queen's University Press, 1999 (McGill-Queen’s Studies in the History of Ideas). Cyril O'Regan. Gnostic Apocalypse: Jacob's Boehme's Haunted Narrative. New York, State Univ of New York Press, 2002. Brian J. Gibbons. Gender in Mystical and Occult Thought: Behmenism and its Development in England. Cambridge, Cambridge University Press, 2003. П. В. Резвых. Яков Бëме, Православная энциклопедия

Източници

Werner Buddecke, Böhme, Jacob. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 388 – 390 Julius Hamberger, Böhme, Jacob. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 65 – 72.

Външни препратки

Категория:Германски философи Категория:Германски алхимици Категория:Окултисти Категория:Теософи Категория:Мистици Категория:Родени в Саксония Категория:Починали в Гьорлиц