Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker, също Дръкър) е американски специалист и автор на книги по теория на управлението и бизнес мениджмънта, както и социален еколог.Drucker, Peter F., „Reflections of a Social Ecologist“, Society, May/June 1992 Неговите книги и научнопопулярни статии, на които е автор, изследват по какъв начин хората се организират в бизнес корпорациите, правителствения сектор и нестопанските сдружения в обществото. Той е един от най-известните и най-широко влиятелни мислители в областта на научния мениджмънт. Неговите литературни произведения предричат голяма част от най-важните социално-икономически събития от края на XX век, включително широката приватизация и децентрализация, възходът на Япония като световна икономическа сила, решаващото значение на маркетинга в икономиката, както и възникването на информационно общество и нуждата от обучение и усъвършенстване през целия живот. През 1959 г. Дракър въвежда понятието „работник на умствения труд“. Той смята, че най-значимият и действителност уникален принос на мениджмънта през XX век е петдесеткратното увеличение на производителността на работниците на ръчния труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да регистрира през XXI век е увеличаването на продуктивността на работниците на умствения труд. Ако според него най-ценните активи за една компания през XX век са производствените ѝ съоръжения, то най-важните активи за компаниите на XXI век – били те в сферата на бизнеса или в друга сфера – ще бъдат работниците на умствения труд и тяхната продуктивност.Цитирано по: Мениджмънт предизвикателствата през XXI век; Автори: Питър Дракър; Глава V: Продуктивността на работниците на умствения труд, стр. 140 Дракър е автор на 39 книги, издадени на над 50 езика; някои от тях и на български.
Биография Питър Дракър е роден като Петер Друкер във Виена в семейството на Адолф Друкер – адвокат и висш държавен служител – и Каролин Бонд, която от своя страна следва медицина.Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander (1979) Дракър израства в дом, където интелектуаци, високопоставени държавни служители и учени се срещат често за да дискутират новите идеи на XX век.Beatty, Jack, The World According to Peter Drucker, p. 5 – 7, (1998) След завършване на гимназия и претърпяната загуба на Австро-Унгария в Първата световна война, безработицата принуждава Дракър да замине за Хамбург, Германия. Там намира първата си работа като чирак в утвърдена компания за производство на памук, а впоследствие се изявява като журналист, пишейки за „Der Österreichische Volkswirt“. Журналистическата му кариера продължава във Франкфурт на Майн, където пише за „Frankfurter General-Anzeiger“.Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander, p. 159, (1979) В 1931 г. завършва Франкфуртския университет, защитавайки успешно докторантура по международно и публично право.„Obituary: Peter Drucker, 95, Economist Who Prized Value of Workers“, The New York Times, 13 ноември 2005. Още тогава е повлиян от възгледите на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, който е и приятел на баща му, които помагат на Дракър да разбере, че именно иновациите и предприемчивостта са решаващи за успешния мениджмънт.Beatty, Jack, The World According to Peter Drucker, p. 163, (1998) По различен начин той е повлиян и от Джон Мейнард Кейнс.Drucker, Peter F., The Ecological Vision: Reflections on the Human Condition, p. 75, (1993) В 1934 г. в Кеймбридж, Англия, Дракър присъства на лекция на Кейнс, за която той пише: „Аз изведнъж осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по икономика в залата се интересуваха от поведението на стоките, докато аз се интересувах от поведението на хората.“Drucker, Peter F., The Ecological Vision, p. 75 – 76, (1993)
Като млад писател Дракър пише два литературни труда – единият от които за консервативния немски философ Фридрих Юлиус – и друг озаглавен „Еврейският въпрос в Германия“, който бива изгорен и забранен от нацистите. Това принуждава Дракър да се премести от Германия в Англия през 1933 г.Drucker, Peter F.; Cohen, William, A Class with Drucker: The Lost Lessons of the World's Greatest Management Teacher, p.242 (2007) В Лондон той работи за застрахователна компания, а след това като главен икономист в частна банка. През 1934 г. се жени за Дорис Шмиц. Тяхната връзка датира още от студентските им години във Франкфуртския университет.The Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 39, Folder 11 След четири години прекарани в Англия, двамата се установяват за постоянно в Съединените щати в 1937 г. В САЩ Дракър първоначално работи за група британски банки и застрахователни компании, а по-късно като консултант по мениджмънт на някои от най-големите компании в страната, както и на водещи чуждестранни фирми. Писател е на свободна практика на бизнес литература. През 1943 г. Дракър получава американско гражданство.
Оттогава датира и забележителната кариера на Дракър като преподавател – първо като професор по политика и философия във „Вашингтон колидж, а от 1950 до 1971 г. е професор по мениджмънт в Бизнес факултета на Нюйоркския университет. От 1971 г. до смъртта си е почетен професор по социални науки в „Клеърмонт колидж“ в Калифорния.
Кариера Кариерата на Питър Дракър в сферата на научния мениджмънт започва през 1942 г. когато неговите записки за политиката и обществото правят впечатление на ръководството на „Дженеръл Мотърс“ – най-големият автомобилен гигант в света за онова време – и той получава достъп до вътрешното функциониране на компанията. Той споделя впечатленията си от начина на работа във фирмата с Доналдсън Браун – ръководител на административния контрол в Дженеръл Мотърс. През 1943 г. Браун кани Дракър да проведе одит в корпорацията и така за две години работа, той представя социално-научен анализ на фирмата. В рамките на този анализ той присъства на всяко събрание на ръководството на компанията, интервюира служителите, анализира производството и вземането на решения.
В резултат на направения анализ Дракър публикува книгата „Концепция за корпорацията“ (1946). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до множество нови статии, книги, както и консултантски ангажименти на Дракър. Дженеръл Мотърс обаче не са особено развалнувани от направения научен анализ. В него Дракър предлага автомобилния гигант да преразгледа дългогодишните си политики на връзки с клиентите, дилът взаимоотношенията и отношенията към служителите. От своя страна председателя на Дженеръл Мотърс Алфред Слоун е толкова разстроен от книгата, че Дракър по-нататък признава: „Той просто се правеше, че тя не съществува. Никога не я е споменавал и никога не е позволявал да бъде споменавана в негово присъствие.“Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander, p. 288, (1979)
Дракър осъзнава, че управлението е „либерално изкуство“, което се влива и черпи своята информация от интердисциплинарните поуки на историята, социологията, психологията, философията, културата и религията. Той също така силно вярва, че всички институции, включително и тези в частния сектор, носят отговорност за цялото общество. Въз основа на тези възгледи той написва книгата „Мениджмънт – задачи, отговорности, практики“ (1974). В нея той пише: „Ако ръководителите на нашите най-големи институции, и особено на бизнеса, не носят отговорност за общото благо, никой друг не може и не ще.“Drucker, Peter F., Management: Tasks, Responsibilities, Practices, p. 325, (1973)
Дракър силно се интересува от нарастващия брой на хората на умствения труд, а не толкова от хората на ръчния труд. Той е заинтригуван от служителите, които знаят повече по определени теми от своите началници и колеги. Подходите на Дракър работят добре в бизнес средата от втората половина на XX век. По това време големите корпорации са разработили основните ефективни промишлени и управленски йерархии за масово производство. Изпълнителните директори на корпорациите считат, че знаят как да управляват максимално ефективно своите компании, а Дракър е този, който по симпатичен начин в своите литературни трудове им показва, че това не е точно така. Той предполага, че читателите му са интелигентни, рационални, трудолюбиви хора с добра воля. И дава пример, че ако някоя фирма се бори за оцеляването си, възможните причини за това вероятно са остарелите идеи, тясната концепция на проблема и вътрешните недоразумения.
По време на дългата си кариера като консултант Дракър е работил за много корпорации, сред които Дженеръл Мотърс, Кока-КолаThe Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 35, Folder 51, Ситигруп, IBM, Intel. Въпреки че той помага на много директори на корпорации да успеят, той е ужасен, виждайки как възнагражденията на ръководните кадри в САЩ растат като балон и възлизат на стотици пъти над тези на средния работник. В статия от 1984 г. Дракър пише, че заплащането на ръководните кадри не трябва да надхвърля повече от двадесет пъти това на средния работник, противното би било „морално и социално недопустимо и ще плати висока цена за това“.
Дракър работи като консултант за различни правителствени агенции в САЩ, Канада и Япония. Той работи и с различни неправителствени организации с цел да им помогне да бъдат успешни, често предоставяйки услугите си безплатно. Сред многото организации които подпомага са Армията на спасението и Американския червен кръст.
Литературни трудове Книгите, които Дракър пише, биват разделят на три периода: Книги по икономическа теория, сред които „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946). Книги по мениджмънт, сред които „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт – задачи, отговорности, практики“ (1973). Книги по философия, сред които „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995).
Библиография, подредена в хронологичен ред: Краят на икономическия човек – 1939 Бъдещето на индустриалния човек – 1942 Концепция за корпорацията – 1946 Новото общество – 1950 Практика на мениджмънта – 1954 Следващите двадесет години на Америка – 1957 Забележителности на утрешния ден – 1957 Мениджмънд за резултати – 1964 Ефективният ръководител – 1966 Епохата на промяната – 1968 Технологии, Мениджмънт и Общество – 1970 Хора, Идеи и Политика – 1971 Мениджмънт – задачи, отговорности, практики – 1973 Невидимата революция – 1976 (преиздадена през 1996 под заглавието „Революцията на пенсионните фондове“) Хора и производителност: Най-доброто от Питър Дракър в мениджмънта – 1977 Въвеждащ поглед над мениджмънта – 1977 Приключенията на страничния наблюдател – 1978 (автобиография) Песента на четката: Японски рисунки от колекцията на Сансо – 1979 Мениджмънт в турболентни времена – 1980 По пътя към бъдещите икономики и други есета – 1981 Променящоя се свят на ръководителя – 1982 Последния от всички възможни светове – 1982 (роман) Изкушението да се прави добро – 1984 (роман) Новаторство и предприемачество – 1985 Границите на мениджмънта – 1986 Новите реалности: в правителството и политиката, в икономиката и бизнеса, в обществото и света – 1989 Мениджмънт на Неправителствени организации: Принципи и практики – 1990 Мениджмънт за бъдещето – 1992 Екологичното виждане – 1993 Посткапиталистическо общество – 1993 Управление във време на големи промени – 1995 Дракър в Азия: Диалог между Питър Дракър и Исао Накаучи – 1997 Питър Дракър за мениджърската професия – 1998 Препятствия за менидмънта през 21 век – 1999 Най-важното от Дракър – 2001 Управление на Бъдещото Общество – 2002 Функциониращо общество – 2002 Всекидневния Дракър – 2004 Ефективният ръководител в действие – 2006
Източници
Външни препратки
Феноменът Питър Дракър Питър Дракър за мениджърската решителност The Drucker Institute Bruce Rosenstein Interviews Peter Drucker, ютюб,
Категория:Американски икономисти Категория:Родени във Виена