„Бийтълджус“ () е американски игрален филм, фентъзи черна комедия от 1988 година. Режисиран е от Тим Бъртън, а продукцията е на Geffen Film Company по поръчка на „Уорнър Брос Пикчърс“. Във филма участват Майкъл Кийтън, Алек Болдуин, Джина Дейвис и Уинона Райдър. Премиерата се състои на 30 март 1988 г. в САЩ. „Бийтълджус“ е първият филм, в който Тим Бъртън си сътрудничи с Майкъл Кийтън; по-късно двамата работят заедно в „Батман“ и „Батман се завръща“.
Сюжет
Във филма се разказва историята на младото американско семейство Адам и Барбара Мейтланд от щата Кънектикът. Те искат да имат дете и решават да прекарат две седмици в служебен отпуск. По пътя обаче автомобилът им пада в река от един мост край дома им. Когато се завръщат в къщата си, те разбират, че са се удавили и са се превърнали в невидими призраци.
Когато Адам решава да излезе навън, той се озовава в пустинен свят с чудовищни пясъчни червеи, които почти го изяждат. Скоро починалите съпрузи намират „Наръчник за наскоро починалите“ и започват да го изучават, опитвайки се да решат какво да правят по-нататък. Междувременно сестрата на Барбара, Джейн Бътърфийлд, продава къщата на семейство Дийц от Ню Йорк. Делия Дийц, която смята себе си за творческа личност, с помощта на своя приятел Ото, арогантен интериорен дизайнер, започва ремонт на къщата, като иска да пребоядиса и прекрои всичко. Чарлз Дийц, съпругът на Делия, любител орнитолог, мечтае тихо да наблюдава птици и да не мисли за нищо, а младата Лидия, доведената дъщеря на Делия, е готик и мечтае да стане професионален фотограф.
Възмутени от наглостта на Делия, семейство Мейтланд се опитват да изплашат и изгонят новите наематели от къщата си, но тъй като Делия и Чарлз не могат да ги видят, всички опити на мъртвата двойка са напразни. Тогава Адам и Барбара, с помощта на наръчника, проникват в отвъдното. Този свят практически не се различава от света на живите: има и много бюрократи, опашки и необходимостта да се попълнят и подпишат куп различни документи. Адвокатката Джуно казва на семейство Мейтланд, че трябва да останат в къщата 125 години и за да прогонят семейство Дийц, те трябва да бъдат „истински“ уплашени. Осъзнавайки, че не са в състояние да изплашат новите собственици, Адам и Барбара, въпреки категоричната забрана на Джуно да не правят това, викат Бийтълджус на помощ. Това е бившият асистент на Джуно, който сега работи като призрак „биоекзорсист“. Бийтълджус се оказва много груб и нагъл тип и семейство Мейтланд бягат от него. Скоро се оказва, че Лидия може да види Адам и Барбара. Те започват да стават приятели и Лидия, която мрази мащехата си Делия, решава да помогне на призраците да прогонят нежеланите наематели.
По време на вечеря, на която Делия е поканила шефката си Макси Дийн, Адам и Барбара създават хаос, но вместо да изплашат гостите, те ги привличат. На Чарлз му хрумва идеята да превърне дома си в „къща с духове“ и да я направи туристическа атракция. Дийн иска доказателство за съществуването на призраци, така че Ото, използвайки наръчника, провежда това, което смята, че е сеанс и призовава Адам и Барбара, но двойката започва да се разпада, тъй като Ото несъзнателно извършва екзорсизъм. За да спаси Мейтланд, Лидия неохотно вика Бийтълджус на помощ, но той се съгласява да помогне само при условие, че Лидия се омъжи за него. Ако това се случи, тогава Бийтълджус ще може свободно да влезе в света на живите и да сее хаос в него. Бийтълджус спасява Адам и Барбара, но веднага ги разпръсква в два „свята“, така че да не пречат на брака му. По време на сватбената церемония всеки се опитва да произнесе името на Бийтълджус, за да го накара да изчезне, но коварният демон буквално кара всички да млъкнат. Накрая Адам отвлича вниманието на Бийтълджус, като го блъска с една от своите коли макети, а Барбара нахлува в къщата, яхнала пясъчен червей, който поглъща Бийтълджус.
Дийц и Мейтланд решават да живеят заедно в мирно съжителство. Адам, Барбара и Лидия танцуват в обновената част, празнувайки добрата оценка на Лидия на изпит по математика, докато Чарлз чете книга, наречена „Живите и мъртвите“. Междувременно Бийтълджус седи в чакалнята на задгробния живот и се опитва да прескочи опашката пред един магьосник, който в отговор му стиска главата. Въпреки това Бийтълджус остава оптимист и казва: „Изглеждам по-добре по този начин“.
Актьорски състав Майкъл Кийтън – Бийтълджус, демон и „биоекзорсист“ Алек Болдуин – Адам Мейтланд, любител производител на модели, призрак Джина Дейвис – Барбара Мейтланд, съпругата на Адам, призрак Катрин О'Хара – Делия Дийц, новата собственичка на къщата Джефри Джоунс – Чарлз Дийц, съпругът на Делия Уинона Райдър – Лидия Дийц, дъщерята на Чарлз, готик момиче Силвия Сидни – Джуно, адвокатка, помагаща на семейство Мейтланди в отвъдния живот, призрак Робърт Гуле – Макси Дийн, богат бизнесмен Мари Читъм – Сара Дийн, съпругата на Макси Дийн Дик Кавет – Бърнард, шеф на Чарлз Дийц Глен Шадикс – Ото Фенлок, интериорен дизайнер и приятел на Делия Анна Макенроу – Джейн Бътърфийлд, брокерка и братовчедка на Барбара Сими Боу – портиер в отвъдния живот, призрак Кармен Филпи – куриер в чакалнята на задгробния живот, призрак Тони Кокс – призрак проповедник, когото Бийтълджус призовава за сватбата си с Лидия Джак Ейнджъл – глас на проповедника
Снимачен процес Всички починали хора в чакалнята за задгробния живот са в същото състояние, в което са умрели, но удавените Мейтландс не са мокри от водата. Тим Бъртън смята, че поддържането на актьорите постоянно мокри на снимачната площадка би било твърде неудобно. Когато Адам и Барбара са в офиса на задгробния живот, силен глас от високоговорителите съобщава: „Полет 409 пристига на гейт 3“. В действителност полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“ се разбива в планина в Уайоминг на 6 октомври 1955 г., убивайки всички пътници и екипаж на борда. По онова време това е едно от най-тежките въздушни бедствия в историята. По време на снимките на този филм Катрин О'Хара се запознава с бъдещия си съпруг, дизайнера на продукцията Бо Уелч. Този филм е първият DVD филм, издаден от Netflix през 1998 г. В епизода, в който Адам и Барбара влизат в офиса на адвокатката Джуно и я виждат да говори с наскоро починал футболен отбор, прозорецът на офиса на Джуно разкрива киносалон, пълен с призраци. Когато филмът е пуснат, сцената създава илюзията, че живи и мъртви зрители могат да се видят. Искайки да покаже как наистина да изплаши живите, Бийтълджус показва страховито лице на Адам и Барбара, но зрителят не вижда това лице, тъй като камерата показва Бийтълджус отзад. Първоначално „страшното лице“ на Бийтълджус е трябвало да се покаже на зрителите, за което е създаден сложен грим, но в крайна сметка режисьорът се отказва от тази идея. Тъй като сценарият на филма се струва твърде странен на актьорите, те не приемат веднага предложението на Бъртън да участва в този филм. Само Джина Дейвис веднага се съгласява, а останалите актьори е трябвало да бъдат убедени. Продуцентът на филма Дейвид Гефен се обръща към мениджъра на Майкъл Кийтън, за да убеди актьора да се срещне с Бъртън и едва след дълъг разговор между Кийтън и Бъртън, Кийтън най-накрая казва „да“. А за да убеди Катрин О'Хара, режисьорът Бъртън лично лети до друг град. Сцената, в която Бийтълджус се превръща в страховита змия и напада живи хора, е заснета преди Майкъл Кийтън да е избран за ролята на Бийтълджус и затова използваната аниматронна змия не прилича на него. След като Кийтън получава ролята, сцената е заснета отново, а змията е направена да изглежда като Кийтън – Бийтълджус. Касовият успех на филма води до планове за продължение, наречено „Бийтълджус идва на Хаваите“. Поръчан е сценарий и Майкъл Кийтън и Уинона Райдър се съгласяват да повторят ролите си. Тим Бъртън по това време обаче губи интерес към проекта и вместо това режисира „Батман“ (1989) и „Батман се завръща“ (1992). „Само“ тридесет и пет години по-късно Тим Бъртън най-накрая заснема продължение на историята на Бийтълджус, в която Кийтън, Райдър и О'Хара се завръщат в ролите на своите герои. Оригиналният сценарий изисква гостите на вечерята да танцуват на „The Ink Spots“, но Джефри Джоунс и Катрин О'Хара предлагат да пуснат „Banana Boat“ от Хари Белафонте. Когато актьорът Глен Шадикс, който играе Ото във филма, умира през септември 2010 г., според завещанието му, песента „Banana Boat“ е изсвирена на възпоменателната му служба. Актрисата Кърсти Али е първият избор за ролята на Барбара, но по това време е заета с друг проект и продуцентите не прекратяват договора ѝ. Сигорни Уивър, Линда Блеър, Голди Хоун, Лора Дърн и Линда Хамилтън също са разглеждани за ролята на Барбара. Заедно с „Космически топки“ (1987) и „Голям“ (1988), този филм съдържа думата "fuck" веднъж, въпреки че филмът е оценен като PG-13. Чарлз Дийц е показан да чете списание, озаглавено „Живите и мъртвите“. Корицата на книгата е броят на списание Macworld от януари 1988 г. Оригиналният реквизит е продаден за 1375 долара на Heritage Auctions. Споменава се няколко пъти във филма, че семейство Мейтланд и Дийц живеят в измисления град Уинтър Ривър, Кънектикът. Актрисата Силвия Сидни играе пушещ призрак с дупка в гърлото, от която излиза дим. В реалния живот Сидни умира от рак на гърлото в Ню Йорк на 88-годишна възраст. По време на сцената на гробището след бягството на семейство Мейтланд, Бийтълджус изтърва нервите си и рита дърво. Първоначално дървото не трябвало да пада, но по време на една от снимките Майкъл Кийтън рита декора толкова добре, че той пада, а Кийтън казва фраза, която не е в сценария: „Дяволски добър модел!“ Режисьорът Тим Бъртън много харесва тази импровизация с падащото дърво и я включва във филма. В първоначалния си вариант филмът завършва с Лидия, която умира в пожар и се присъединява към приятелите си в отвъдния живот. Създателите на филма променят края, смятайки, че изглежда като завоалирана пропаганда за самоубийство и е лош пример за младите хора. Във филма изобщо не се споменава майката на Лидия. В оригиналния сценарий майка ѝ се казва Евелин. В историята Евелин и Чарлз се развеждат и тя остава в Ню Йорк с по-малката сестра на Лидия, но идва в дома им в Кънектикът като гост за вечеря. В готовия филм обаче не се споменават нейните майка и по-малка сестра. В музикалната адаптация на филма се обяснява, че майката на Лидия, на име Емили Диц, е починала малко преди събитията от историята и тази смърт е представена като основна причина за депресията на Лидия и интереса ѝ към отвъдния живот. Когато Бийтълджус убеждава Лидия да се омъжи за него, той нарича себе си „най-добрият ерген, откакто се появи Валентино“. Това е закачлива препратка към Рудолф Валентино, италианския холивудски филмов актьор от 20-те години на XX век, който е наричан „Латинолюбивия“ и смятан за водещ сърцеразбивач на Холивуд по онова време. Според сценариста Лорънс Сенелик, оригиналният сценарий е бил много по-зловещ. Семейство Мейтланд умира не от удавяне, а от много по-ужасна смърт, а Бийтълджус не е весел „биоекзорсист“, а убийствен демон. Общото време, в което Мейтланд са живи, без да се броят началните надписи, е пет минути и тридесет и пет секунди. Бийтълджус никога не казва собственото си име. Подразбира се, че той не може да направи това. Иначе можеше да се призове, когато си поиска. На 11-ата минута от началото на филма зрителите виждат Бийтълджус да чете вестник „Задгробен живот“. В раздела за некролози има снимки на Мейтланд, облечени точно с това, което са носили, когато са починали. Това е основна разлика от некролозите на „Вестник на живите“, където членовете на семейството избират коя снимка на починалия да използват. По време на сцената, в която Лидия, Делия, Чарлз и Ото отиват на тавана, за да се изправят срещу Адам и Барбара и вместо това откриват модел на града, Адам и Барбара висят от прозореца отвън с ръце, вкопчени в него. По време на монтажа е премахнат момент, в който, докато Адам и Барбара висят от прозореца, пясъчен червей под тях се опитва да ги изяде.