Гьошо Андреев Органджиев или Органджия е български търговец и политик от Велес, Македония. Органджиев е сред най-богатите търговци във Велешко, собственик на първата фабрика за олио, отворена в града в 1923 година, собственик и основател на първата банка във Вардарска Македония – Велешка банка. Градоначалник е на община Велес от 1931 до 1934 година.
Биография Роден е в град Велес в големия род Органджиеви. В 1921 година, по инициатива на Гьоре Органджиев, Мустафа Хюсеин и братята Урум, Министерството на търговията и промишлеността на Югославия построява първата банка във Вардарска Македония — Велешката банка. Първоначалният ѝ капитал е 1 милион динара.
В 1922 година Гьошо Органджиев се опитва да изгради фабрика за производство на шарлаган но не успява да се договори с властите. В 1923 година или в 1924 година заедно с брат си Ангел изгражда фабрика за зехтин и тахан. Фабриката имал модерни машини, внесени от Германия, които преработвали олио, тахан и бял сусам. Инсталираният капацитет за производство на олио е 40 тона на 24 часа при преработка на слънчогледови семки. При преработка на други суровини като мак, ряпа, сусам, тютюн и други подобни, горното количеството е с 1/3 по-малко. Капацитетът за производство на тахан и бял сусам е 2 тона сусамови семена на 24 часа. В 1924 година във фабриката са инвестирани 2 милиона динара. От 1924 до 1929 година братя Органджиеви инвестират допълнителни 12 милиона динара в изграждането и модернизацията на фабриката. От 1935 до 1940 година братята отново инвестират 5,5 милиона динара за машини и други работи. От инвестираните 17,5 милиона динара 11,5 милиона са от собствени средства, а 6 милиона динара са получени от кредит. В началото фабриката произвежда 350 тона олио годишно, но това постепенно се увеличава до 2000 тона олио годишно. Първоначално фабриката има 24 служители, но с разширяването ѝ броят им се увеличава до 98 души. Фабриката Органджиев е сред най-силните и най-големи фабрики в цяла Вардарска Македония и внася материали за преработка от търговци от целия регион. По-късно фабриката получава името „Благой Гьорев“. В 1927 година изгражда мелница.
В 1924 година е създадена втората фабрика във Велес, също собственост на Органджиев. Новата фабрика, за разлика от предишната, е собственост на фирмата „Велешко шарлаганско дружество“. Първоначално фирмата е публично дружество, по-късно в 1929 година става акционерно дружество, а в 1932 година Органджиев продава фирмата на братята велешки търговци Йован и Никофор Костови и Димитър Настев. В 1930 година, поради голямата световна икономическа криза, братя Органджиеви затварят мелницата „Вардар“ във Велес.
На 29 декември 1931 година Органджиев става кмет на Велес. За разлика от предишните кметове на града, Органджиев е независим политик. Според спомените на Страхил Гигов — Органджиев е подкрепял младите социалисти и не е поддържал сръбския режим. В 1934 година е наследен от Никола Цураков.
При разгрома на Кралска Югославия през април 1941 година Гьошо Органджиев влиза в Българския акционен комитет във Велес. По време на Втората световна война, поради бомбардировките, капацитетът на фабриката му е намален с 80%.
След 1944 година фабриката на братя Органджиеви и мелницата за брашно са национализирани, отнета им е земята за отглеждане на слънчоглед, на която по-късно е построена индустриалната зона на Велес, взета им е сума от 14 милиона динара, домашни животни и техника. Първо Ангел, а след това и Гьошо Органджиев са арестувани и държани в затвор няколко месеца. Според дъщерята на Ангел, Виолета, в затвора двамата братя са били малтретирани. Били са впрегнати в каруца, натоварена с брашно, и принудени да я теглят из града.Тасев, Никола, Виолета Органџиева, наследничка на браќата Органџиеви поранешни сопственици на фабриката за масло Благој Ѓорев од Велес: Половината Велес беше наш, а сега живеам во земjанка, Фокус, петок 22 март 1996 г., броj 40, година II, с. 8-9. Родословие
Бележки
Категория:Родени във Велес Категория:Кметове на Велес Категория:Кметове в Югославия Категория:Бизнесмени Категория:Дейци на Българските акционни комитети