Междинният ход е шахматен ход, който не е предвиден в основната идея на форсиран (принудителен) вариант или комбинация. Той е шахматна тактика, при която играч, вместо да изиграе очаквания ход (обикновено повторно вземане), първо намесва друг ход, представляващ непосредствена заплаха, на която противникът трябва да отговори, и едва след това играе очаквания ход.Hooper, David; Whyld, Kenneth – The Oxford Companion to Chess (second ed.), Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-866164-9.Golombek, Harry – Golombek's Encyclopedia of Chess, Crown Publishing, 1977, ISBN 0-517-53146-1. Междинният ход на противника може да: наруши предварителните изчисления, промени планирания ход на събитията на шахматната дъска, повлияе на оценката на принудителния вариант, предизвика опровержение на комбинацията.
Това е ход, който има висока степен на инициатива. В идеалния случай той променя ситуацията в полза на играча, например чрез придобиване на материал или избягване на това, което иначе би било силно продължение за противника.
Когато междинният ход е шах, той понякога се нарича междинен шах.Horowitz, I.A.; Reinfeld, Fred – Chess Traps Pitfalls and Swindles – Simon and Schuster, 1954, ISBN 0-671-21041-6.
История Както при всяка доста често срещана шахматна тактика, невъзможно е точно да се определи кога е изигран първият междинен ход. Първите известни партии са от XIX век.
Един от най-ранните примери за тази тактическа техника е играта между Теодор Лихтенхайн и Пол Морфи, играна в Ню Йорк през 1857 г. В него на деветия ход белите решават да направят размяна и взимат черния кон със своя офицер на e4. Те очакват ответен удар от 10. ... d:e4 и след 11. 0–0 са можели да разчитат на приблизително равностойна игра. Морфи обаче намира междинен ход, който увеличава натиска: 10. ... Дh4! Сега белите не могат да спасят офицера 11. Оf3??, тъй като следва мат 11. ... Д:f2#. Нещо повече, ходът 11. 0–0 ще бъде посрещнат с 11. ... Д:e4 12. Кc3 Дg6 (но не 12. ... Дh4? 13. К:d5!), когато черните имат два офицера и компактна позиция без сериозна слабост.Reinfeld, Fred; Soltis, Andrew (1974), Morphy Chess Masterpieces, Collier Books, ASIN B0011U1746. 11. Дe2 d:e4 12. Оe3?
След 12. 0–0!, черните щяха да имат само незначително предимство.
12. ... Оg4! 13. Дc4 О:e3!! 14. g3! Този път междинен ход на белите преди взимането на офицера. Обаче Морфи прави красива маневра със заплаха от мат на d1 и спечелва партията:
14. ... Дd8!! 15. f:e3 Дd1+ 16. Цf2 Дf3+ 17. Цg1?? Трябваше 17. Це1 Д:h1+ с жертва на топа за спасение от мата, но след 18. Цf2 Д:h2+ 19. Цe1 Д:g3+ 20. Цd2 Td8+ 21. Цс3 Де1+ 22. Цb3 Oe6!! се губи и бялата дама. Сега следва нова заплаха от мат: 17. ... Оh3!! 18. Д:с6 Цf8. Белите се предават. След 19. Д:а8+ Це7 няма защита от двойната заплаха от мат Дf1# и Дg2#.
Други ранни примери са Самуел Розентал – Сесил де Вер и Тартаковер – Капабланка, Ню Йорк 1924 г. Първата известна употреба на термина „междинен ход“ обаче се появява едва през 1933 г., когато американските шахматни автори Фред Райнфелд и Ирвинг Чернев го използват в книгата си „Шахматна стратегия и тактика“.
Източници
Категория:Шахматни термини