Мистификацията на семейство Раменски бе една от най-успешните руски мистификации. Антонин Раменски (1913–1985), пенсиониран съветски активист на Комсомол и Комунистическата партия, я създаде и я поддържаше от 1961 г. до смъртта си. Разобличиха я година по-късно. Раменски създаде връзки между фамилията си и България, като заяви български произход. Срещна се с български журналисти и размени подаръци с Тодор ЖивковКак един съветски пенсионер промени българската история и Тодор Живков му повярва.

Съдържание на мистификацията

Антонин Раменски произхождаше от семейство на селски учители, произлезли от дребни свещеници. Неговият прачичо Алексей Раменски (1845–1928) заемаше висша длъжност в образователната система на Руската империя и получи чин Действителен държавен съветник. В началото на 1880-те Алексей Раменски преподаваше за кратко в училище в Симбирск, където учеше Владимир Ленин. Антонин Раменски използва този факт, за да изфабрикува история за предполагаеми автографи на Ленин, които според него се съхранявали в семейството. През 1961 г. той ги представи на XXII конгрес на КПСС. Фалшификацията постигна известност.Рыбалка А. А. Антонин Раменский: Ленинский след // Историческая экспертиза. — 2019. — № 2. — С. 158-171.

Раменски съчини няколко поколения предци, всички учители, и се представяше като потомък на "учителска династия Раменски", в съответствие със съветската концепция за трудови династии. В най-ранната версия, династията започвала през 1760-те. През 1963 г. отпразнуваха 200-годишнина. Според легендата, семейство Раменски било основало първото училище в Мологино, Тверска област. Раменски също така фалшифицира автографи на Александър Пушкин, които водещи Пушкиноведи признаха за автентични.Цявловская Т. Г. Новые автографы Пушкина на русском издании «Айвенго» Вальтера Скотта // Временник Пушкинской комиссии, 1963. — Л.: Наука, 1966. — С. 5—30.Краснобородько Т. И. История одной мистификации (Мнимые пушкинские записи на книге Вальтера Скотта «Айвенго») // Легенды и мифы о Пушкине. — СПб.: Академический проект, 1995. — С. 277—289. Митът твърдеше, че Пушкин посетил Мологино през 1829 г. и подарил на измислен предшественик книга "Айвънхоу" с подпис и рисунки. Някои други артефакти, изфабрикувани или преработени от Раменски, обикновено подготвяни така, че да съвпадат с годишнини и идеологически събития, бяха дарявани от него на различни музеи без гласно съмнение относно тяхната автентичност, макар че историите му за произхода им обикновено бяха невероятни, а той рядко разказваше една и съща версия два пъти. В съветския контекст идеологическите наративи зад неговия проект, включително препратките към Пушкин и Ленин, обикновено надделяваха над критичната проверка.

По-късно Раменски разшири предполагаемата история на династията чак до XV век. Раменските станаха практически вездесъщи в руската история: разрасналата се като снежна топка легенда започна да включва десетки исторически личности, писатели, художници и революционери, представяни като техни приятели и пригодени така, че да съответстват на ключовите теми на съветската пропагандаКозлов В. П. Обманутая, но торжествующая Клио. Подлоги письменных источников по российской истории в XX веке. — М.: Российская политическая энциклопедия, 2001. — 224 с. . Раменски внимателно изграждаше публичната си идентичност, използвайки съветския идеологически патос, личното страдание и патриотичната служба, за да печели доверие и емоционална ангажираност у другите — особено у журналисти от централни и регионални печатни издания.

През 1968 г. съветският педагог Симон Соловейчик публикува статия за „Къщата на Раменски“ в списание Soviet Life.

Български сюжети

От 1963 г. насетне Раменски започна да твърди, че произхожда от български род. Той свързваше фамилията си с българската дума „рамене“, докато в действителност тя произхожда от разпространения руски топоним „Раменье“. По-късно в легендата бяха включени съответни сюжети, привързани към различни исторически епохи. Според измисленият и разпространен от Антонин Раменски разказ, Адриан Раменски уж е роден през 1418 година в Ески Заара в семейство на учители. Учил в Рилския манастир, след което и продължил образованието си в Гърция и в Рим. Раменски твърди, че измисленият му прародител бил поканен от великия московски княз Василий II Тъмни и заминал през 1447 г. за Москва, където останал да работи в Андрониковия манастир. В Москва уж бил създал семейство, а потомците му, за които Раменски твърди, че заемали висши постове в Новгородската република, уж избити при нейното завладяване от московците.svetimesta.com Според измислената история, след 1478 година Адриан Раменски се завърнал в Рилския манастир, където доживял до 1526 г., и починал на 108 години. Андриан Раменски бил погребан в Рилския манастир. За тази фиктивна фигура няма исторически и документални доказателства, нито историята е потвърдена от български източници или манастира.

Други български сюжети, измислени от Раменски: пребиваване на „предка Георги“ в България в началото на XVIII век след турски плен; познанства на други членове на семейството с Христо Ботев и Димитър Благоев; героичната гибел във Руско-турската война на Александър Раменски, уж граждански съпруг на Юлия Вревска; лични пътувания на директора на народните училища А. П. Раменски в България и събиране на материали за историята на рода и др.

За роден град на основателя на династията беше обявена Стара Загора, с която, според твърденията на Раменски, руските потомци на Андриан поддържали връзки в продължение на четири века. Самият фалшификатор твърдеше, че бил познавал съветската военна журналистка от български произход Лилия Карастоянова, загинала през 1943 г. в партизански отряд. Темата за приятелството му с Карастоянова — включително измислени срещи с Николай Островски, който имаше особено значение за него — Раменски използваше продължително време, съчинявайки и публикувайки стихове и спомени за Лилия, включително и в родината ѝ (град Лом).

Контактите на Раменски с България бяха улеснени от съветския физиотерапевт Яков Берлин, който действително беше познавал Карастоянова. По-късно Раменски научи от публикации за реалната ѝ кореспонденция с Островски, което допълнително подхрани въображението му. В последните години от живота си той уверяваше, че има роднини не само в България, но и в Румъния, Сърбия и Черна гора, и периодично се опитваше да ги „издирва“ в Стара Загора и други места. През 1981–1982 г. Раменски няколко пъти се срещна с работещия в Москва български журналист Христо Асърджиев, който публикува обширна статия за петвековния род Раменски (с особен акцент върху българските сюжети, но с разказ и за другите основни епизоди от мита). Тази статия впоследствие беше многократно препечатвана в българския печат, включително и след разобличаването на фалшификациятаХ. Асърджиев. Учителската династия Раменски // Труд. — 1981. — 30 май.; Х. Асърджиев. С петвековната памет // Отечество. — 1986. — Бр. 4—5..

След запознанството с Асърджиев фалшификаторът, с негово съдействие, изпрати на ръководителя на комунистическа България Тодор Живков списание от XIX век с изготвен още през 1960-те години „автограф“ на Христо Ботев, както и „медальон в чест на 500-годишнината от основателя на династията“. Известно е, че много преди това Живков също му беше изпратил книга като подарък.

Разобличение

След смъртта на Раменски, най-обемната версия на мистификацията излезе в Новий мир. През 1986 г. специалисти я опровергаха поради множеството анахронизми и несъответствия. Въпреки това, негови фалшификати продължават да се съхраняват в музея на Пушкин в Москва и да се цитират в местната преса. През 1986 г. пред училище в Тверска област поставиха паметник на измисления му предшественик, а през 2000-те историята влезе в местната хералдика.Рыбалка А. А. «Мы, Раменские»: такой добрый хороший миф… // Историческая экспертиза. — 2018. — № 3. — С. 214—231. Версии и преразкази на измислената история на Раменски могат да бъдат намерени на много места в българския Интернет.

Бележки

Източници

Рыбалка А. А. «Мы, Раменские»: такой добрый хороший миф… // Историческая экспертиза. — 2018. — № 3. — С. 214—231.

Рыбалка А. А. Антонин Раменский: Ленинский след // Историческая экспертиза. — 2019. — № 2. — С. 158-171.

Козлов В. П. Обманутая, но торжествующая Клио. Подлоги письменных источников по российской истории в XX веке. — М.: Российская политическая энциклопедия, 2001. — 224 с.

Краснобородько Т. И. История одной мистификации (Мнимые пушкинские записи на книге Вальтера Скотта «Айвенго») // Легенды и мифы о Пушкине. — СПб.: Академический проект, 1995. — С. 277—289.

Маковеев М. С. Династия учителей Раменских. — М.: Советская Россия, 1963. — 47 с.

Цявловская Т. Г. Новые автографы Пушкина на русском издании «Айвенго» Вальтера Скотта // Временник Пушкинской комиссии, 1963. — Л.: Наука, 1966. — С. 5—30.

Категория:Мистификации