Бащата на войника () е съветски черно-бял игрален филм, произведен през 1964 г. от режисьора Резо Чхеидзе по сценарий на Сулико Жгенти в студиото „Грузия-фильм“.

Сюжет Лятото на 1942 г. Старият грузински селянин Георги Махарашвили научава, че синът му, механик-водач на танк, е ранен и е откаран в болницата. Георги отива да посети сина си. Докато пристига, синът му се съвзема и се връща на фронта. Георги решава да остане в действащата армия и иска да бъде зачислен в пехотна военна част. Заедно със своите другари по оръжие той си проправя път към Германия.

По време на битката за двата долни етажа на къщата Георги най-накрая намира сина си, но той умира в ръцете му, след като е ранен. В крайна сметка Георги и другарите му минават по моста, по който пръв минава синът му. На моста е написано с боя: „Първи тук минаха танковете на Героя на Съветския съюз старши лейтенант Махарашвили“.

Актьорски състав Актьорски състав+ Име Роля Серго Закариадзе  Георги Махарашвили Владимир Привалцев  старши сержант Никифоров Александър Назаров  Аркадий Ершов Александър Лебедев  Николай Назаров Владимир Колоколцев  Гриша Юра Дроздов  Боря Иван Косих  акордеонист Виктор Косих  Вася иктор Уралски  моряк с увреждания Кетеван Бочоришвили  Мария, съпруга на Георги Владимир Пицек  болничен регистратор Пьотър Любешкин  масовка Т. Сапожникова  момиче боец Николай Бармин  полковник Феликс Степун  хирург Инна Виходцева  жена с деца на количка, майката на Вася Ромуалд Вилдан  музикант Гиа Кобахидзе  Годердзи Махарашвили, син на Георги Елена Максимова  домакиня на къщата Раднер Муратов  лейтенант Александра Денисова  учител (неописана в титрите) Армен Джигарханян  глас зад кадър (оцветена версия)

История на създаването Авторът на сценария на филма, Сулико Жгенти, доброволно отива на фронта по време на Великата отечествена война, служи в десантни части, тежко ранен е и е награден с четири медала. Сулико говори за колега, който става прототип на главния герой – колхозник Бодбиша, който се бие с него в една и съща бойна единица. Въпреки годините старецът притежава забележителна сила. Съжалявайки младите войници, той взима от тях картечницата и я носи на раменете си няколко километра. Той е любимецът на всички в дивизията. За войниците старецът заменя бащата; случва се така, че той предпазва вчерашните момчета от куршуми. Авторът на сценария запазва истинското име на главния герой – Георги Махарашвили.

Авторът на сценария си спомня как през пролетта на 1942 г. войници, спящи в землянка близо до Новоросийск, са били събудени от звуците на грузинска мелодия: Георгий Махарашвили пее. Разрохквайки земята с щик, той посява жито. Войниците изненадано поглеждат колегата си. „Пролет идва, пролет...“ – пее старецът, без да забелязва никого.

Георги се грижи и за Сулико Жгенти. Получил вест, че синът му е в болница, бащата отишъл да посети Сулико, но не го намерил в лазарета. Тази истинска история е в основата на сценария на филма.

Заснемане Финалът на филма е заснет в района на Калининград. Естественият пейзаж е мостът на кралица Луиза в град Советск и прилежащият площад „Жуков“. Във филма се вижда следвоенна гледка на моста с дървени ферми. В този вид съществува до основната реконструкция през 1965 г. Руините на орденската (германска) църква в Тилзит също са включени в кадъра.

Бойната сцена, в която Георгий Махарашвили намира сина си, е заснета в три сгради в Калининград. Сцената започва с нощно нападение срещу сградата на бившата фондова борса, в момента Калининградски музей на изящните изкуства. Вътрешните бойни сцени са заснети в руините на сградата на правителството на Източна Прусия. Сградата не е оцеляла до днес, тя се намира на кръстовището на съвременните улици „Пролетарская“ и „Генерал Зомер“. Последната сцена със сина е заснета на балкона на източното крило на Кралския замък. На заден план виждаме крилото Unfried на замъка, както и кутията на сградата на „Райхсбанк“, на мястото на която днес се намира незавършената калининградска Къща на съветите.

Филмът завършва с преминаването на отряда на Махарашвили по улиците „Октябрская“ и „Дровяной мост“. В същото време в кадъра са включени както Катедралата, така и панорама на руините на замъка.

Признание В селото в Кахети, откъдето е Георги Махарашвили, е издигнат паметник на този герой. Освен това има Музей на славата, около който има надгробни плочи с имената на загиналите във войните жители на селото. Тези плочи показват, че около 40% от войниците, които не са се върнали от войната, са носили фамилното име Махарашвили.

На 9 май 2014 г. 50-годишнината на филма е отбелязана в Тбилиси в Държавния музей на театъра, музиката, киното и хореографията. Според традицията, развила се преди година, режисьорът на филма Резо Чхеидзе оставя отпечатък от ръка и автограф в „Нишата на безсмъртните“.

Отзиви Според Резо Чхеидзе най-добрият преглед на филма е писмото, което режисьорът получава от Севастопол. В него се разказва конкретен случай, когато млад мъж идва в полицията, за да признае, че е извършил кражба. Когато го питат защо е предприел тази стъпка, той отговаря: „Току-що гледах филма „Бащата на войника“ и реших, че ще живея честно на този свят“.

Награди Награда за най-добър актьор за Серго Закариадзе на Международния филмов фестивал в Москва (1965) Наградата на Ленинския комсомол на Серго Закариадзе (1965) Ленинска награда на Серго Закариадзе (1966) Нарадата „Капитолийски Юпитер“ на Реваз Чхеидзе на Международния филмов фестивал „Капитолийски Юпитер“ в Рим (1966) Наградата на Ленинския комсомол на Грузинската ССР на Реваз Чхеидзе (1970)

Фактите Откривайки лозе в Берлин, Махарашвили започва да пее „Шен хар венахи“ (Ти си лозата), грузински църковен химн на Богородица. В сцената с лозето вместо танк Т-34-85 се използва по-модерният Т-44, който не е участвал в бойни действия. В някои сцени се използва ИС-3, който също не е участвал във военни действия. В епизода с атаката на съветските танкове статистите са въоръжени със следвоенни автомати АК. На 10 май 2013 г. възстановена и оцветена версия на филма е показана по Първи канал.

Източници

Външни препратки Отец Солдата (1964) Отреставрированная цветная версия Full HD

Категория:Съветски филми за Втората световна война Категория:Филми от 1964 година Категория:СССР във Втората световна война Категория:Грузински филми