Тайният македоно-одрински кръжок „Освобождение“ е българска младежка революционна организация на ученици в Педагогическото училище в град Кюстендил, България. Кръжокът е подразделение на Македоно-одринската организация (МОО) и поддържа тесни връзки с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

История Организацията е основана в 1897 година или на на 29 декември 1899 година. Основатели са Димитър Георгиев – Огненов от Прилеп, Михаил Казанджиев – Осоговски от Щип, Славчо Георгиев – Кормилов от село Съръюрт, Хасковско, Никола Грънчаров – Шарски и Владимир Абаджиев – Черноморски от Кюстендил. В първото настоятелство на кръжока влизат Антон Чавдаров – Байрон от село Буцалево, Босилеградско – председател, Ангел Илиев – Бронд от Харманли – подпредседател, Димитър Георгиев – секретар, Петър Сърчаджиев – Кукурузов от Кюстендил – касиер, Никола Грънчаров и Владимир Абаджиев – членове на контролната комисия, Михаил Казанджиев – началник на тайната полиция.

През лятото на 1900 година членовете четвъртокурсници завършват образованието си и се разотиват и в настоятелството са избрани Васил Черкезов – Орлов от Кюстендил – председател , Д. Ангелов – Бобанов от село Топли дол, Босилеградско – подпредседател, Петър Георгиев – Вардарски от Кюстендил – секретар, Георги Шопов – Бояновски от Кюстендил – касиер, А. Починков – Рихнардов от Кюстендил в контролната комисия.

Контактите с Върховния комитет, ръководния орган на МОО, първоначално стават чрез делегата на Кюстендилското македоно-одринско дружество Атанас Раздолов и члена на дружеството Никола Зографов. По-късно контактите стават преки, като инструкциите от София и вестник „Реформи“ се получават от Черкезов и Абаджиев.

В 1900 година членовете на кръжока се увеличават неколкократно и към 17 юли 1900 година брои 43 души. Членове са Георги Горанов, Тодор Цеков, Йордан Левков, Владимир Абаджиев, Петър Казанджиев, Димитър Семерджиев. Членовете на кръжока оказват активна помощ на Вътрешната организация – пренасят през границата оръжие, боеприпаси и снаряжение, превеждат чети, укриват четници, лекуват ранени, събират пари чрез театрални представления. Основните дейности на кръжока обаче са събиране на пари за двете революционни организации и пропаганда на македоно-одринското освободително дело. В кръжока Горанов написва марша „Дружна песен“, изпълнен за пръв път от членовете на кръжока на 24 май 1901 година, както и мелодиите „Майка Македония“. Тайната полиция на кръжока следи дейността на съмнителните личности в Кюстендил, като сръбския учител в Крива паланка Владимир Илиевич.

На 1 март 1900 година в Педагогическото училище е създаден Тайният македоно-одрински кръжок „Развигоров“ от бившия член на „Освобождение“ Иван Велинов – Зларудински. Той обаче не е санкциониран от Върховния комитет, който кара съперниците да се срещнат и изгладят разногласията си. Преговорите приключват с разпускането на „Развигоров“ и вливането на членовете му в „Освобождение“.

На 6 април 1900 година, по идея на водача на ВМОРО Гоце Делчев, Михаил Казанджиев – Осоговски от Щип, Тодор Цеков – Гладстон и Йордан Левков – Естерхази основават тайния девически кръжок „Свобода“.

В началото на 1901 година към „Освобождение“ се присъединява 20-членната група на Димитър Грозданов.

След като Македонската организация започва да създава стрелчески дружества, през пролетта на 1901 година „Освобождение“ също обмисля обучението по стребла.

Бележки

Категория:История на Кюстендил Категория:Организации в Кюстендил

Категория:Основани в България през 1897 година Категория:Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил) Категория:ВМОРО Категория:Върховен македоно-одрински комитет