Дочо (Дончо) Узунов е български анархист от първата половина на ХХ век.Единство – дигитално копие – 10/01/1930, No. 88, 2 стр. Обявен е за обществен враг и подложен на междудържавно издирване след обвинения в криминални престъпления по политически подбуди.

Биография Бащата на Дочо Узунов е опълченец, а самият той е израснал в Ловеч и изкарвал хляба си, като се занимавал с поправки на велосипеди и ловни пушки. Поради това, че помагал на нелегални политически дейци, бил арестуван и бил вкаран в затвора. Благодарение на необикновената си сила и физическа издръжливост успял да избяга през 1926 г., събрал се със съмишленици – противници на Демократическия сговор и започнал да се занимава с бунтовна и терористична дейност.

В продължение на четири години бандата устройвала засади в Ловешка, Троянска, Севлиевска, Тетевенска и Луковитска околия. На 23 октомври 1929 г. по пътя между Сухиндол и Севлиево бандата след импровизиран съдебен процес убила трима членове на Севлиевския околийски съд. Уби­тите са Йон­ко Гун­чев (пред­се­да­тел), Ге­ор­ги Ман­чев (про­ку­рор) и Ен­чо До­чев (член съ­дия). Въпреки взетите от полицията мерки, извършителите на престъплението се изтеглили в Сърбия. Българското правителство настояло пред сръбското за екстрадирането им, но това не станало. Съдът осъдил Дочо Узунов задочно на смърт.

През лятото на 1925 г. заедно с Тинко Симов се включва в четата Васил Попов – Героя. През есента на 1926 г. четата е разгромена от полицията, а оцелелите бягат в Югославия.Facebook.com. История на анархизма в България. Посетен на 7 март 2022 В на­ча­ло­то на 1928 г. До­чо Узу­нов и Тин­ко Си­мов, не­на­дей­но са об­к­ръ­же­ни в яташ­ка­та къ­ща на Ва­сил Кър­пел­с­ки в ма­ха­ла По­пиш­ка (днес квартал на Тро­ян). След завързалата се ожес­то­че­на прес­т­рел­ка два­ма­та се из­плъзват нев­ре­ди­ми от за­са­да­та. Без да имат до­ка­за­тел­с­т­ва за из­мя­на, за на­зи­да­ние на ос­та­на­ли­те селяни, още на дру­гия ден про­веж­дат на­ка­за­тел­на ак­ция. Опо­жа­ря­ват до­ма на ук­ри­ва­те­ля си и уби­ват же­на му.

През 1929 г. деветчленна банда на Дочо Узунов се завръща в България и се появяват сведения за предполагаемо нападение на бързия влак София-Варна.Черно море – дигитално копие – 29/09/1929, No. 86, 1 с.Черно море – дигитално копие – 01/10/1929, No. 87, 1 с. Според информации от периода, бандата е сформирана, въоръжена и финасирана от Югославия.Славянин – дигитално копие – 08/04/1930, No. 7, 1 стр.

По следствени данни, цитирани в пресата, през есента на 1930 г. Дочо Узунов е в Пирот, Югославия, откъдето прави безуспешни опити да премине в България. През Гърция, той стига до Цариград, където възнамерява да извърши атентат срещу българското царско семейство, преминаващо оттам след посещение в Италия. Под фалшива самоличност, Узунов достига до Марсилия, Франция. Вероятно загубил политическата и финасова подкрепа, там той е арестуван по нареждане на българския генерален консул Коста Списаревски, а френското правителство се съгласява да го предаде на българските органи на реда. Преди екстрадицията му, Узунов е задържан в затвора Сен Пиер в Марсилия, като на 13 юни 1931 г. е регистриран един безуспешен негов опит за бягство. Правителството на Демократическия сговор бърза да доведе непопулярния Дочо Узунов в България и да използва ареста му в своята предизборна кампания, като полага усилия да докаже на френската власт, че Узунов и заловения заедно с него Боян Георгиев не са преследвани по политически причини, а във връзка с криминални прояви.

Налице са сведения, че по време на опита за преврат през 1935 Дочо Узунов отново навлиза в България начело на чета от югославска територия, като преди това се присъединява към заговора на Дамян Велчев.Варненски новини дигитално копие – 03/10/1935, No. 5425, стр.1

През 1936 е заведено дело срещу държавата от Панайот Попов относно неизплатена награда за спомагане залавянето на анархистите Дочо Узунов и Боян Георгиев.

След задържането във Фран­ция До­чо Узу­нов и Бо­ян Ге­ор­ги­ев са ос­во­бо­де­ни, но са за­дъл­же­ни да на­пус­нат страната. Бъл­гар­с­ки­те тай­ни служ­би се опит­ват не­ус­пеш­но да им от­к­ри­ят сле­ди­те из ця­ла Ев­ро­па. Според някои дан­ни, До­чо Узу­нов ис­ка по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще в СССР, но му бива от­ка­за­но. Пос­лед­на­та вер­сия е, че сти­га до Испания, къ­де­то за­ги­ва ка­то ин­тер­б­ри­га­дист.

Литература

Вижте също Александър Оббов

Източници

Външни препратки Снимка на Дочо Узунов с български четници Един жесток разбойник и народен закрилник @ desant.net  – Посетен на 26 юли 2023 Бо­ян Дра­га­нов, в-к Тре­та въз­раст. Страшният Дочо Узунов потопил в кръв Ловешко / 12 ноември 2009 @nglas.net – Посетен на 26 юли 2023

Категория:Български анархисти Категория:Български терористи Категория:Българи-интербригадисти Категория:Родени в Ловеч Категория:Починали в Испания