Ричард Олдингтън () е английски журналист литературен критик, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, биография и документалистика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография в сайта Poetry Foundation

Биография и творчество Ричард Олдингтън, с рождено име Едуард Годфри Олдингтън, е роден на 8 юли 1892 г. в Портсмут, Хемпшър, Англия, най-голямото от четирите деца в семейство на адвокат. И двамата му родители пишат и издават книги, а домът им има голяма библиотека с европейска и класическа литература. Освен че чете много, той изучава френски, италиански, латински и старогръцки език. Учи в Семинарията за млади джентълмени в Сейт Маргарет на Клиф, близо до Дувър, и в Доувърския колеж. Следва в Лондонския университет, но не завършва поради лошото финансово положение на семейството му. С малка издръжка от родителите си, започва да работи като спортен журналист и да публикува поезия в британски списания. Гравитира към литературни кръгове, включващи поетите Уилям Бътлър Йейтс и Уолтър де ла Мар.

През 1911 г. се запознава с американските поети Езра Паунд и Хилда Дулитъл, които преди това са били сгодени. Той се сближава с Хилда Дулитъл като през 1913 г. пътуват заедно през Италия и Франция точно преди войната, а през лятото сключват брак. Двойката се сближи около своите визии за нови форми на поезия, феминизъм и философия. Запознават се американска поетеса Ейми Лоуел и с писателя Дейвид Хърбърт Лорънс, който става техен близък приятел и наставник и на двамата. Поезията на Олдингтън е свързана с движението имажизъм, което защитаваща минималистичен свободен стих с ярки образи, в противоречие на спокойните викториански нрави, и е вдъхновено от японското и класическото европейско изкуство.

Хилда Дулитъл забременява през август 1914 г., а през 1915 г. ражда мъртвородена дъщеря, което травмира двойката и поставя голямо напрежение в отношенията им, което се допълва и с избухването на Първата световна война. В периода 1914 – 1916 г. Олдингтън е литературен редактор и колумнист в списание „Егоист“. Също е и сътрудник на Форд Мадокс Форд, като му помага в редакцията на романа „Добрият войник“. През 1915 г. е издадена първата му книга, стихосбирката „Образи“.

През юни 1916 г. е мобилизиран и изпратен на обучение в Дорсет, а след това в лагер близо до Манчестър. Заедно с него се мести и съпругата му, но имат само спорадични срещи, което я кара да се премести в САЩ за да си създаде по-безопасен и по-стабилен дом. Изпратен е на фронта през декември 1916 г. и води епистоларна връзка с нея. На фронта живее в тежки условия и е засегнат от окопната война и газовите атаки. Получава отпуск през юли 1917 г. После се включва в кралския съсексски полк, ранен е през 1918 г. и завършва войната като офицер-сигнализатор и временен капитан. Демобилизиран е през февруари 1919 г. По време на войната продължава да пише поезия и есета, които са публикувани през 2019 г. в сборниците „Образи на желанието“, „Образи от войната“ и „Война и любов“. След войната продължава да пише за травмите от нея и през 1930 г. е издаден сборникът му с военни разкази „Пътища към славата“. След 1925 г. става известен като литературен критик и биограф.

Към края на войната двамата с Хилда Дулитъл имат различни връзки, разделят се, но но се развеждат през 1938 г. Олдингтън работи към лондонския литературен тримесечник Coterie, заедно с Конрад Ейкън, Томас Стърнз Елиът и Олдъс Хъксли, както и към международния отдел на Банка Лойд. Едновременно публикува поезия и разкази, но постепенно интересът му към поезията намалява.

През 1928 г. отива в самоналожено изгнание и живее в Париж. След развода си се жени за Нета Маккълоу, с която имат дъщеря – Катрин. През 1929 г. е издаден първият му роман „Смъртта на героя“. Започва да го пише почти веднага след обявяването на примирието и в него има полуавтобиографични елементи. В него представя ужасите от войната и осъжда викторианския материализъм като причина за трагедията и загубата на войната. Книгата става част от вълната от спомени и произведения за войната от писатели като Ремарк, Сасун и Хемингуей. Книгата бързо е преведена на различни европейски езици. Получава голямо разпространение в СССР, където книгата е приета като цялостна атака срещу буржоазната политика и е възхвалявана от Максим Горки като революционна. Самият автор, въпреки страстта си към иконоборството и феминизма, винаги е бил яростно безпартиен.

През 1930 г. е публикуван преводът му на „Декамерон“. През 1933 г. е издаден романът му „Всички хора са врагове“, който е продължение на „Смъртта на героя“ и отразява разочарованието на едно поколение, преминало войната. В кариерата си прави преводи на произведенията на много автори като Карло Голдони, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Еврипид, Реми дьо Гурмон, Жерар дьо Нервал.

През 1942 г. се премества в САЩ със съпругата си. Там започва да пише биографии, започвайки с тази на Артър Уелсли, херцог Уелингтън, и последвана от книги за Д. Х. Лорънс, Робърт Луис Стивънсън и Томас Лорънс. Биографията му за Томас Лорънс е силно критична и впоследствие е допълвана от други проучвания. Подложен на финансов натиск, Олдингтън работи и като холивудски сценарист.

От 1958 г. живее в Сюри-ан-Во във Франция. Там пише биографията на провансалския поет и носител на Нобелова награда за литература Фредерик Мистрал.Charles Doyle (2016), Richard Aldington: A Biography, Springer, pp. 1 – 5.

Ричард Олдингтън умира на 27 юли 1962 г. в Сюри-ан-Во, департамент Шер, Франция.

Произведения непълна библиография

Самостоятелни романи Death of a Hero (1929)Смъртта на героя, изд.: ОФ, София (1962), изд.: Партиздат, София (1985), прев. Виолета Тицин The Colonel's Daughter (1931) All Men Are Enemies: A Romance (1933) Women Must Work (1934) The Crystal World (1937) Very Heaven (1937)Истинският рай, изд. „Българска книжнина“ (1941), прев. Seven Against Reeves (1938) Rejected Guest (1939) The Romance of Casanova (1946)

Новели Last Straws (1930)

Сборници Images (1915) – поезия Images Old and New (1916) Images of Desire (1919) Images of War (1919) War And Love (1919) – поезия Collected Poems (1928) Dream in the Luxembourg (1930) – поезия Roads to Glory (1930)

Документалистика Literary Studies and Reviews (1924) Medallions in Clay (1924) Voltaire (1925) – за Волтер French Studies and Reviews (1926) D. H. Lawrence: An Indiscretion (1927) – за Дейвид Хърбърт Лорънс W. Somerset Maugham (1939) – за Съмърсет Моъм Life for Life's Sake: A Book of Reminiscences (1941) – автобиография The Duke (1943) – за Артър Уелсли, херцог Уелингтън Portrait of a Genius, But . . . / The Life of D.H. Lawrence, 1885 – 1930 (1950) – за Дейвид Хърбърт Лорънс Ezra Pound and T.S. Eliot (1954) – за Езра Паунд и Томас Стърнз Елиът Lawrence L'imposteur: T. E. Lawrence, the Legend and the Man (1954) – издадена и като Lawrence of Arabia: A Biographical Enquiry (1955) – за Томас Лорънс Introduction to Mistral (1956) – за Фредерик Мистрал Portrait of a Rebel: The Life and Work of Robert Louis Stevenson (1957) – за Робърт Луис Стивънсън

Екранизации 1934 All Men Are Enemies 1973 Between the Wars – тв сериал, 2 епизода

Източници

Външни препратки

Категория:Английски писатели Категория:Английски поети Категория:Британски преводачи Категория:Хора, свързани с Лондонския университет Категория:Британски военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Портсмут Категория:Починали във Франция