Кралският замък на Сар (, ) е замък в регион Вале д'Аоста, Северна Италия, разположен в местността Лалекс, община Сар. Днес той съхранява кралските колекции и функционира като дом-музей, посветен на Савойската династия.

Сградата в сегашния си вид датира от началото на XVIII век, но квадратната кула свидетелства за съществуването на по-ранна укрепена структура от XI–XII век, принадлежала на могъщите господари на Бар. През XVIII век адвокатът Жан-Франсоа Феро, барон на Сар, преобразява стария замък в представителна резиденция, заобиколена от терасирана градина.

През XIX век първият крал на Италия Виктор Емануил II избира замъка, разположен на скалистия рид над равнината на Вале д'Аоста, за своя ловна хижа. Резиденцията е използвана и от неговите наследници, особено от Умберто I, който я превръща в щаб за ловни експедиции в долините Коне, Рем и Валсаваранш – територии, включени от 1922 г. в Националния парк „Гран Парадизо“. Ловната традиция е тясно свързана със замъка: рога и трофеи са интегрирани в декоративната програма на залите и прилежащата галерия. С течение на времето резиденцията постепенно се превръща от ловна хижа във ваканционна вила.

История Сведения за укрепен дом или вероятно за самостоятелна отбранителна кула, контролираща територията, съществуват още от XIII век. През 1242 г. сградата става място на важна среща между граф Амадей IV Савойски и Годфроа I дьо Шалан, на която двамата се договарят как да се противопоставят на бунта на Хю дьо Бар, местния господар. Постигнатият съюз предвижда замъкът да бъде поверен на неговия племенник Жак дьо Бар, непричастен към бунта, който получава и титлата „граф на Сар“, ставайки родоначалник на новата династия..

След изчезването на потомците на Сар, през 1364 г. граф Амадей VI Савойски предоставя феода и прилежащата крепост на Анри дьо Кар. След смъртта на Анри през 1377 г. замъкът се връща под прякото управление на Савоя, които го поверяват едва през 1405 г. на новия феодал Тибо дьо Монтани.

В следващите столетия имението преминава през ръцете на различни собственици, сред които барон Женев-Люлен и семействата Лешо, Ла Крет, Ронкас и Рапе.. През 1708 г. замъкът е закупен от Жан-Франсоа Феро от Арвие (1662–1730) – амбициозен адвокат и индустриалец, натрупал значително богатство от военни доставки и от експлоатацията на медните мини в Оломон. В стремежа си да демонстрира социален престиж и икономическа мощ, Феро нарежда пълно преустройство на сградата, което придава на замъка сегашния му бароков вид. От предишната структура е запазена единствено квадратната кула.

Икономическият колапс, който засяга Феро през 1730 г., води до загубата на имота: ипотеката върху замъка позволява на предишните собственици – законните наследници от семейство Рапе – да възстановят владението си над имението.

Впоследствие замъкът преминава у Никол дьо Бар, а по-късно и у семейство Жербор..

Замъкът става собственост на Савойската династия през 1869 г., когато крал Виктор Емануил II го купува, приемайки и титлата „Граф на Сар“.В съответствие с намерението си да превърне сградата в една от основните си сезонни резиденции, посветени на лова – неговата добре известна страст – той поръчва значителни разширения: надстрояване на централната кула и изграждане на нови конюшни. Кралят ловец посещава замъка често, тъй като оттук организира важни ловни експедиции в близките долини Коне, Валсаваранш и Вал ди Рем – територии, които тогава са част от неговия личен ловен резерват, а днес принадлежат към Националния парк „Гран Парадизо“.

Резиденцията остава популярна и при неговия наследник Умберто I, който я украсява с множество ловни трофеи. Те са изложени в галерията с трофеите и в музейната колекция, превръщайки замъка в своеобразен паметник на кралската ловна традиция. Съпругата му, кралица Маргарита, отсяда в замъка само веднъж, през лятото на 1880 г., и впоследствие предпочита да пребивава в близкия замък „Савоя“, който построява край Гресоне Сен Жан.

Редовни посетители на Сар са и принцът на Пиемонт – бъдещият последен крал на Италия Умберто II, брат на Йоанна Българска, и съпругата му Мария-Жозè Белгийска. След модернизацията на залите през 1935 г. двамата използват замъка като сезонна резиденция по време на своите многобройни планински излети. Първото пребиваване на Умберто в Сар датира от 1916 г., когато посещава мястото заедно с майка си Елена Петрович-Негош и сестрите си Йоланда и Мафалда. Той се завръща там и по време на медения си месец с Мария-Жозе през 1930 г., преди да отпътуват към Курмайор.

От 1936 до 1942 г. Мария-Жозе прекарва всяко лято в Сар заедно с децата си, използвайки замъка като отправна точка за своите алпинистки походи, включително изкачването на Матерхорн. Умберто се присъединява към семейството, когато обстоятелствата му позволяват.

След примирието от 8 септември 1943 г., за да избегне пленяването си от германските войски, Мария-Жозе намира убежище в замъка. и организира оттам бягството си към Швейцария. След освобождението тя се завръща в Сар на 29 април 1945 г. След институционалния референдум от 2 юни 1946 г. Умберто II заминава в изгнание, приемайки титлата „граф на Сар“ в памет на щастливите моменти, прекарани в тази резиденция.

Замъкът остава собственост на Савойската династия до 1972 г., когато е закупен от Италианската държава. През 1989 г. управлението му е поверено на автономния регион Вале д'Аоста, който предприема дълга и задълбочена реставрация, преди сградата да бъде отворена за обществеността.

Днес Кралският замък на Сар представлява важно свидетелство за присъствието на кралското семейство във Вале д'Аоста и пази многобройни ловни и туристически спомени на Савойската династия.

Описание Екстериор

Структурата на замъка е организирана около масивно надлъжно тяло, разположено върху хълм с тераси, откъдето се открива гледка към долината и трасето на автомагистрала A5 към Монблан. Композицията се доминира от висока назъбена кула с правоъгълна основа и кръстосани прозорци, издигаща се в центъра на сградата. Замъкът е на три етажа и е облицован с хомогенна каменна зидария, характерна за множество укрепени резиденции във Вале д'Аоста.

В рамките на ограждащите стени, прилепен към основното тяло, се намира малък еднокорабен кралски параклис. Той се отличава със скромни декоративни елементи и бароков олтар. Задната фасада на замъка гледа към широк тревист двор, ограден от две пътеки и от комплекса на конюшните, построени по поръчка на крал Виктор Емануил II.

По време на савойските преустройства кулата е надстроена и са отворени големи панорамни прозорци, а интериорът е обзаведен с мебели, пренесени от други резиденции на династията. По нареждане на краля кралският архитект Матео Черато адаптира сградата към новите ѝ функции, като изгражда конюшня, кучкарник, гараж за автомобили и складови помещения за храна и оръжие.

Интериор

На приземния етаж първоначално се намират Апартаментът на престолонаследника, Апартаментът на пазача и трапезария, свързана директно с кухнята, килера и мазето в сутерена. Тези помещения обслужват ежедневните функции на резиденцията и персонала.

От 1989 г. залите на приземния етаж са отворени за посетители и са посветени на постоянната изложба за Савойската династия, както и на представянето на историческите сервизни пространства. На първия етаж се намират залите от Кралския апартамент, които чрез оригинални мебели и прецизно възпроизведени тъкани, изработени по описите от 1890 г., съхранявани в Историческия архив на Торино, представят жилищната атмосфера от времето на Умберто I. Най-характерните помещения са Галерията и Салонът с ловни трофеи, отличаващи се с уникален декоративен ансамбъл, поръчан от крал Умберто I. Декорацията е съставена от стотици рога на алпийски козирози, комбинирани с флорални стенописи, аналогични на тези в съседната зала със същото име. Общо са използвани 3612 единични или чифтни рога, съответстващи на 1019 алпийски козирози и 787 диви кози.

На втория етаж първоначално са разположени спалните за изтъкнатите гости. Днешното оформление реконструира залите така, както са били обзаведени за нуждите на последните суверени, посещавали замъка между 1935 и 1946 г.. В тях е представена и малка колекция от картини на италиански художници от XIX и XX век, принадлежала на кралското семейство.

Източници

Margherita Morra, Guida ai castelli della Val d'Aosta, Novara, Legenda, 2001, с. 86-90 André Zanotto, Valle d'Aosta: i castelli & il Castello di Fenis, Musumeci, 1993, с. 46-47 Mauro Minola, Beppe Ronco, Valle d'Aosta. Castelli e fortificazioni, Varese, Macchione ed., 2002, с. 48 Giuseppe Corona, Il castello di Sarre: memorie storiche, Biella, Tipo-litografia G. Amosso, 1881; Aosta, Musumeci, 1973 Viviana Maria Vallet, Castello di Sarre. Museo e dimora reale, Aosta, Tipografia valdostana, 2010. Laura Agostino, Sarre: microstoria di un castello reale, в Pagine della Valle d'Aosta, fascicolo 2, giugno 1995, с. 47–48 Maria Beatrice Failla, Castello di Sarre. Iconografia e storia sabauda dal XVI al XIX secolo nella collezione di stampe, Aosta, Tipografia valdostana, 2002

Бележки

Външни препратки Официална уебстраница Castello Reale di Sarre, mini visita guidata, на Ютюб. Посетено на 30 май 2023 г.

Сар Категория:Музеи в Италия Категория:Вале д'Аоста Категория:Савойска династия Категория:Основани в Европа през 1708 година