Австралия е най-малкият континент на Земята, разположен в Южното полукълбо. Площта му заедно с островите Тасмания, Кенгуру, Мелвил и др. е 7 682 560 km². Дължината му от север на юг е 3200 km, а ширината от запад на изток – 4100 km. Дължината на бреговата линия е 36 735 km, като на север, запад и юг се мие от водите на Индийския океан: Тиморско и Арафурско море, а на север и изток – от водите на Тихия океан: Тасманово и Коралово море. Бреговете му са слабо разчленени, като големите заливи са Карпентария на север и Големия Австралийски залив на юг. Единствения голям полуостров е Кейп Йорк на североизток. На югоизток широкия 224 km Басов проток го отделя от остров Тасмания, а покрай източното му крайбрежие, в Коралово море се простира Големия бариерен риф. «Большая Советская Энциклопедия» – Австралия, раздел (Природа) т. 1, стр. 88 – 90

Континента Австралия се простира между 10°41′ и 39°08′ ю.ш. и между 113°09′ и 153°38′ и.д. Крайните му точки са следните: крайна северна точка – , нос Йорк, на полуостров Кейп Йорк, на южния бряг на Торесовия проток. крайна южна точка – , нос Саут Пойнт (Югоизточен), на полуостров Уилсън Промонтори, на брега на Басовия проток. крайна западна точка – , нос Стип Пойнт, на полуостров Идъл Ленд, на брега на Индийския океан. крайна източна точка – , нос Байрон, на брега на Тихия океан. Физикогеографска карта на Австралия

Релеф Орография В релефа на Австралия преобладават равнините. Около 95% от повърхността ѝ не превишава 600 m над морското равнище. Главните орографски единици са: Западноавстралийско плато – средна н.в. 400 – 500 m, с издигнати краища: на изток са планините Мъсгрейв (връх Уудроф, 1435 m) и Макдонъл (връх Зил, 1510 m); на север – масива Кимбърли (връх Орд, 936 m); на запад – плоския пясъчен масив Хамърсли (връх Мехори, 1249 m); на югозапад – хребета Дарлинг (връх Кук, 582 m). Централна низина с преобладаващи височини до 100 m надморска височина. В района на езерото Еър е най-ниската точка на Австралия -15 m под морското равнище. На югозапад се издигат хребетите Флиндърс (връх Сейнт Мъри, 1188 m) и Маунт Лофти (връх Брайан, 934 m). Голяма вододелна планина – средновисока планина, с плоски върхове, стръмни, силно разчленени източни склонове и полегато-стъпаловидни западни, преминаващи в хълмисти предпланини (т.нар. „даунси“). На юг в Австралийските Алпи се издига най-високата точка на континента – връх Косцюшко 2230 m.

Типове релеф и история на неговото формиране Съвременният релеф на Австралия в значителна степен наследява чертите на древния релеф, който не е изпитал никакви резки тектонски движения от времето на докамбрия. Повърхността на континента е била подложена на продължителна денудация, в резултат на която върху издадените на повърхността части на фундамента бил създаден пенеплен – обширни равнини с островни планини. Интензивното натрупване на седименти през кайнозоя в синеклизите на Австралийския щит и в зоните на пропадане в Централна Австралия е способствало за образуването на обширни пластови и акумулативно-езерни равнини. Местата с най-голямо потъване на платформата са заети от алувиално-езерните равнини на Централния басейн и равнини с морска и езерна акумулация в басейна на река Мъри и крайбрежието на залива Карпентария. По-високо разположени пластови равнини са развити по склоновете на синеклизите и седловините между тях, а също на северозапад и юг в Западноавстралийското плато и в областите на крайните синеклизи на древния фундамент. Цокълните плата и равнини преобладават в Западна Австралия. Нееднократната смяна на плувиални и аридни епохи през неогена и плейстоцена са определили съчетанието на древни и съвременни форми на релефа с различен генезис – изкопаеми дюни във влажния югоизток, сухи речни корита и древни езерни котловини в пустините. Голямата вододелна планина е възникнала на мястото на денудирани палеозойски нагънати системи, а кайнозойския вулканизъм е обусловил появяването на лавови плата и равнини, малки кратери и вулканични езера. С палеозойския вулканизъм е свързано възникването на платото Антрим. Формите на плейстоценското планинско заледяване са ограничени само в масива Косцюшко. Най-значителните райони с карстов релеф са равнината Наларбор, планината Блу Маунтънс и платата Бъркли и Атертън.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж По-голямата (западната и централната) част на Австралия принадлежи към областта на древната Австралийска платформа, която включва също северното, западното и южното (на запад от залива Сент Винсент) подводно продължение на континента, Арафурско море и южните части на остров Нова Гвинея. Източните краища на Австралия съставляват Източноавстралийския нагънат геосинклинален пояс, развивал се през протерозоя и фанерозоя. В Австралийската платформа преобладава архайско-долнопротерозойския фундамент, изграден от дълбоко метаморфозирани вулканични скали с основен състав и теригенни наслаги, превърнати в гнайси и впоследствие заменени с гранити. Архайските скали излизат на повърхността на запад (блоковете Пилбар и Калгурли) и в центъра (хребета Мъсгрейв). В Северна Австралия много по-малките архайски блокове са препокрити с протерозойски седиментен чехъл (платото Кимбърли и др.) и са разделени от тесни геосинклинални нагънати системи с долнопротерозойска възраст. Неметаморфозираните теригенни, карбонатни и вулканогенни скали в протерозойския чехъл, достигат до многокилометрова мощност и са широко разпространени на платформата, изграждайки пропадането Налагайн в Западна Австралия, плоските падини на платото Кимбърли, полуостров Арнемленд и югозападното крайбрежие на залива Карпентария. Те подстилат серии от долния и средния палеозой в много дълбокото и много по интензивно деформираното пропадане (авлакоген) Амадеус, а също и в централните части на континента. На места (падината Джорджина в Северна Австралия и др.) горните хоризонти на чехъла принадлежат към долния палеозой, като на границата с протерозоя залягат покривки от базалти.

В района на крайбрежията и шелфа е развита система от периферни океански падини (заливите Жозеф Бонапарт, Канинг, Карнарвон, Пърт и др.), съществуващи от началото на палеозоя. Дълбочината на пропадането на фундамента в тези места превишава 5 – 10 km. От високите части на фундамента, намиращи се на сушата, те са отделени от големи разломи, като им предават структура на полуграбени. В някои участъци падините са отделени от хорстовете на фундамента и от подводните части на континента и представляват типични грабени. Падината Канинг продължава надолу в платформата като едноименна синеклиза, в североизточната част на която се откроява къснопалеозойско-раннотриасовия грабен (авлакоген) Фицрой със северозападно простиране. В южната част на платформата е разположена плитката кайнозойска падина Юкла, открояваща се по дъното на Големия Австралийски залив.

Източноавстралийския нагънат пояс в зависимост от възрастта си се дели на три системи: 1) Аделаида (къснобайкалска-раннокаледонска въръст), вклиняваща се на север; 2) Лакланска (каледонска възръст), продължаваща на юг в Тасмания; 3) Система Нова Англия (херцинска възръст), отделена от първите две с къснопалеозойската периферна падина Боуен-Сидни. Двете последни системи често се обединяват в исторически смисъл под названието Тасманийска геосинклинала. Като цяло поясът е изграден от интензивно деформирани седиментни и вулканогенни скали от горния протерозой и палеозой, с множество вместени гранитни интрузии. От времето на триаса Източноавстралийския пояс е встъпил в стадий на развитие като млада платформа. От юрата до палеогена върху нагънатата основа на пояса и на съседните части на древната платформа са се развили серии от падини-синеклизи (залива Карпентария, Големия артезиански басейн и падината на река Мъри). На изток, по крайбрежието на Тасманово море възникнали няколко по-малки падини. Строежа на падините, както древните, така и младите платформи се е усложнил от нагъвания от платформен тип. Младите потъвания (по разломи) засегнали и крайбрежието на днешния щат Виктория, като с тях е свързано формирането на Басовия проток. В резултат от новите издигания по крайбрежието на Тасманово море е възникнала Голямата вододелна планина. Нейното издигане и същевременно потъването на крайбрежието на Тасманово море и Басовия проток било съпроводено с активен базалтов вулканизъм.

Полезни изкопаеми Фундаментът на Австралийската платформа включва значителни находища на злато (Западна Австралия), полиметални и уранови руди, боксити (Западен Квинсленд и др.). В протерозойският седиментен чехъл има богати находища на железни руди (планината Хамърсли в Западна Австралия и др.). В горнопалеозойските, а също и в много по-младите скали в Източна Австралия има залежи на въглища. В редица райони на Австралия (Големия артезиански басейн, крайбрежието на щата Виктория, Западна Австралия, падината Амадеус) са открити залежи на нефт и газ в седиментните наслаги с различна възраст.

Климат Слънчева радиация, температура на въздуха

По-голямата част от Австралия е разположена в тропиците, северните части – в субекваториалните ширини, а южните – в субтропичните. Сумарната слънчева радиация е постоянно висока: на север и юг около 590 Kj/sm²/год., във вътрешните райони 750 Kj/sm²/год. Радиационният баланс в по-голямата част от територията на континента е 250 – 290 Kj/sm², а на север и североизток 335 Kj/sm² (1 Kcal/sm² = 4.19 Kj/sm²; 1 Kj/sm² = 0.24 Kcal/sm²). При преобладаването на предимно равнинен релеф това обуславя постоянно високите температури на целия континент. Австралия почти изцяло лежи в пределите на на летните изотерми 20 – 28°С и зимните 12 – 20°С. Сезонни колебания на температурата се наблюдават предимно във вътрешните райони на тропичния пояс и в субтропиците. Най-горещия район с летни (януарски) температури над 40°С е на северозапад (Марбъл Бар). Абсолютният максимум от 53,1°С е измерен в град Клонкъри (щата Куинсланд). Най-ниските минимални температури във вътрешните райони падат до -4, -6°С. Студовете са устойчиви само в Австралийските Алпи, където са регистрирани температури до -22°С.

Валежи