Мекотелките (Cantharidae) са неголямо семейство бръмбари разпространено из целия свят. Описани са около 5 100 вида, разпределени в 160 рода. В Европа се срещат около 500 вида, от които в България – 40 вида.
Както ларвата, така и имагото на тези насекоми имат чифтни жлези на сегментите, които отделят отблъскващи секрети. Chauliognathini отделят отблъскващата киселина (Z)-8-дихидроматрикария, за която се предполага, че се добива от растения, служещи им за храна. Chauliognathus pulchellus пък синтезира някои алкалоиди, типични за калинките, например - прекокцинелин. Имагото на мекотелките обикновено има ярки цветове, за да сигнализира, че е неприятно или отровно за ядене.
Външен вид Имаго
Дължината на мекотелките варира от 1,2 до 28 mm. Те имат издължено и меко тяло с почти успоредни страни, с дълги крачета и антенки. Елитрите им често не покриват върха на коремчета, а понякога са съвсем къси (например при Malthininae, Ichthyurini). Оцветяването често включва ярки апосематични цветове, предупреждаващи за неприятния им вкус.
Антенките са с 11 членчета и обикновено са нишковидни, но могат да бъдат и трионовидни, гребенести, ветриловидни и др. Главата е издадена напред (прогнатна) и се вижда отгоре. Лабрумът е ципест и често покрит от клипеуса. Средните кокси се докосват или почти се докосват. Стъпалната формула е 5-5-5, като четвъртото членче е двуделно.
Ларва
Ларвата е камподеовидна, кадифена на вид, покрита с къси хидрофобни космици. Често с чифт тъмни петна на всеки гръден сегмент. Последният сегмент - без придатъци, освен при някои видове Malthinus, които имат чифт склеротизирани кукички. Главата е с издаден напред устен апарат и чифт странични прости очи. Антенките с 3 сегмента. Максиларните палпи с 3 или 4 сегмента.
Жизнен цикъл Имагото живее няколко седмици, много е активно (предимно денем) и летящо и се среща най-често по различни растения – там могат да се хранят както с цветен прашец и нектар, така и с други безгръбначни посетители на растенията. Някои видове са активни нощем и са привличани от светлината.
Животът на ларвата е много по-дълъг и може да премине през 10 излинявания. При някои видове, първите 2–3 възрасти на ларвата не се хранят и имат къси антенки, крачета и устен апарат. Ларвите живеят в приземния слой – сред окапали листа, рохка почва, под камъни и под кора на паднали дървета. Те са хищни и се хранят с разни безгръбначни като червеи, охлюви, насекоми, нападайки дори други хищници като ларви на бръмбари от подсем. Cicindelinae. При по-голяма гъстота, в лабораторни условия, ларвите прибягват и до канибализъм. Ларвите на някои видове (например Silis) се хранят и с растения.
В умерените пояси, мекотелките презимуват в стадий ларва. Обикновено какавидират в камерки в почвата.
Систематика Според съвременната класификация, мекотелките се поставят в надсемейство Elateroidea, а най-близкородственото им друго семейство е това на Светулките.
Семейството е разделено на 10 подсемейства: Cantharinae Imhoff, 1856 (1815) Silinae Mulsant, 1862 Dysmorphocerinae Brancucci, 1980 Malthininae Kiesenwetter, 1852 Chauliognathinae LeConte, 1861 Cydistinae Paulus, 1972 Pterotinae LeConte, 1861 Ototretinae McDermott, 1964 Ototretadrilinae Crowson, 1972 †Lasiosynidae Kirejtshuk, Chang, Ren et Kun, 2010
Видове в България Най-често срещаните видове в България са Cantharis rustica, Rhagonycha fulva и Cantharis livida. Досега в страната са установени следните 40 вида:
Външни препратки kerbtier.de: Cantharidae – сравнителни снимки на някои европейски мекотелки
Източници
Категория:Мекотелки