Лейнѝ (, до 1939 г. Leynì или Leyni) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 245 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 16 232 души, от които 1225 чужди граждани.Данни ISTAT
География, административно деление и население
Лейни е равнинен град, разположен в района Канавезе. Територията му, характеризираща се с глинести почви и изобилие от извори, има разнообразен геометричен профил с минимални разлики в надморската височина. Населеното място заема обширна площ и през последните години показва ясно изразени признаци на строително разширяване.
Населението му е концентрирано основно в градската част, а останалите жители са разпределени в местностите Форначино и Тедески, в редица по-малки центрове, както и в отделни разпръснати жилища.
Граничи със седем общиниː Мапано, Волпиано, Казеле Торинезе, Ломбардоре, Сетимо Торинезе, Сан Франческо ал Кампо, Сан Маурицио Канавезе.
Има следните подселища (на итал. frazioni)Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи)ː Форначино, Тедески и Гривета, и следните местностиː Аутуре, Канова, Кашинота, Кастаудия, Чентрале Енел, Фрати, Гранджото, Лейни, Мафеи, Муцио, Паляни, Пратонуово, Ранера, Рейзина, Руфини, Сетимо, Сиберия, Торино, Вастамия.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 16 232 души, от които 1225 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (638 души). Там живеят и 5 български граждани.
Тедески На няколко километра от Лейни се намира малкото селище Тедески, разположено сред природата. То разполага със собствена църква, посветена на Пресвета Богородица Опечалена и построена през 1959 г., както и с основно училище, в което се обучават около 200 деца.
Сред най-значимите местни събития е традиционният патронен празник, посветен на Дева Мария Опечалена, който се провежда в продължение на десет дни между края на август и началото на септември. Празникът е свързан с панаира „Експо Тедески“ – проявa, която съчетава интересите на местното население с продуктите и услугите на участващите търговски субекти. Събитието ежегодно привлича хиляди посетители, които, освен панаирната част, могат да се насладят на разнообразни кулинарни предложения (в ресторанти и пицарии) и на богата музикална програма с концерти и танцови вечери в отделни зони.
В Тедески се намира и седалището на международната духовна общност с активна хуманитарна дейност – християнската църква „Анима Универсале“.Chiesa cristiana Anima Universale
Форначино Това подселище е разделено наполовина с община Сетимо Торинезе, като само жителите от лявата страна на главната улица (улица „Рейзера“) принадлежат административно към Лейни. Освен Клуб „Форначино“ – сърцето на местната общност, съществуващ от втората половина на XX век – в района се намират и няколко ферми, в които се развиват говедовъдство и земеделие.
Гривета Гривета се състои от няколко обитаеми сгради, част от които са ново строителство, разположени сред селски територии и земеделски площи.
Топоним
Топонимът според изследванията за неговия произход произлиза от франкското лично име „Liudo“, развило се по-късно във формата „Leudonico“, засвидетелствана през 904 г. Срещат се и други графични варианти: „Leudenigo“ (904), „Ledonico“ (1047), „Leenico“ (1191) и „Leynicus“ (1318). Според някои автори не следва да се приемат за достоверни нито предложеното извеждане от „Latiniacus“, нито това от личното име „Leto -onis“. На средновековен латински името се среща като Leynico, Laniacum или Leiniacum.
Ударението на името на града не е еднозначно установено. През 1939 г. кралски указ, издаден по предложение на правителството на Мусолини, премахва буквата „y“ от тогавашната форма Leyni, подобно на стотиците други топоними, променени в рамките на политиката на фашистка италианизация на наименованията.Regio decreto 12 aprile 1939, n. 925, in materia di "Riduzione in forma italiana delle denominazioni dei comuni di Leyni e di Mathi, in provincia di Torino"
След края на Втора световна война и падането на фашисткия режим местните жители започват отново да използват традиционната форма Leynì. Постепенно обаче в ежедневната употреба буквата „y“ е заменена с „i“, като се запазва крайното ударение.
През 1997 г. Общинският съвет на Leinì отправя искане до регион Пиемонт за официално възстановяване на формата Leynì – с „y“ и ударение върху последната гласна.
През 2000 г., след приемането на Законодателен декрет № 267 от 18 август 2000 г. от президента Карло Адзельо Чампи, който задължава всички общини да приемат устав, Общинският съвет утвърждава своя устав и окончателно приема формата Leinì – без „y“, но с крайно ударение.
През февруари 2009 г. Министерството на вътрешните работи постановява, че официалното име на общината следва да бъде Leini, т.е. формата, въведена с Кралския указ от 1939 г. – без „y“ и без ударение. На 13 март Общинският съвет е информиран за промяната, а кметът Ивано Корал определя евентуален референдум за избора на име като „безполезно пилеене на хартия“.Da non credere: Leynì era Leini, e non lo sapevamo! Посетено на 20 март 2024 г.
История Гофредо Казалис в своя „Географски речник“ (1851) отбелязва, че името Leynì напомня за древно селище със сходно название, разположено на територията на Монкривело, близо до езеро, наречено Ланеус. Общинският секретар Джовани Павиоло в брошурата си „Исторически и статистически бележки за община Лейни“ (1883) уточнява, че селището е основано от няколко семейства, произхождащи от Ланиаско – малко населено място в района на Монкривело, също разположено до езерото Ланеус.
Лейни се споменава в диплома от 999 г., с която император Ото III потвърждава владението на епископа на Верчели Лъв Вауда или Валда ди Лейни, вече признато по-рано от Беренгар II от Ивреа. Съществуването на селището под формата Lainiani е сигурно през 1000 г. Постепенно то се превръща във важен център и е укрепено с ров и стени – частично запазени и днес – за защита от набезите на съседните феодални владетели. Формата Leynì се появява едва през XVI век.
През 1163 г. Витербо и Гуалтиеро – синове на Робалдо ди Ланцо, вероятно получили Лейни от епископите на Верчели – продават феодалните си права на Вилхелм V Монфератски. През 1308 г. или малко по-късно Корадо и Франческино Прована от Кариняно купуват Лейни от маркграф Джовани I Монфератски, чиито предци са го придобили от Рибалдо ди Ланцо и впоследствие са получили потвърждение от Фридрих Барбароса.
През 1355 г. император Карл IV препотвърждава владението на маркграфовете на Монферат, но през 1372 г. го предоставя на Савойската династия. След съюза между маркграфа на Монферат и граф Амадей VI Савойски срещу Маркграфство Салуцо и Висконти от Милано, през 1379 г. като компенсация Савойците получават „много замъци“, сред които и Лейни. От 1380 г. нататък феодът е поверен на графовете Прована, които остават негови господари до XVIII век и играят значима роля в местната история.
През 1388 г. общността на Leynì получава собствен устав, потвърден отново през 1442 г. Документът, написан на пергамент, се съхранява в Кралската библиотека в Торино
XVI век е белязан от фигурата на Андреа Прована (1511–1592), адмирал на савойския флот и ключова личност в победата на християнските сили над Османската империя в битката при Лепанто (1571).
XVII век е период на тежки изпитания – чума, глад и войни.
XVIII век носи големи социални промени, свързани с Френската революция, която слага край на господството на семейство Прована; родът изчезва поради липса на наследници през 1780 г.
През XIX век – епохата на обединението на Италия – в Лейни се появяват нови институции и услуги: казарми на Карабинерите, пощенска служба и трамвайна линия.
През XX и XXI век Лейни се развива като динамичен град, в който традиционното селско стопанство съжителства с модерни технологични дейности.
Икономика На територията на общината е разположен отрасъл с национално значение за Италия – компанията Seven, производител на раници и чанти. Значима роля играят и обработваемите земи, разпространени главно в по-зелените райони и селските зони.
От известно значение е и производството на музикални инструменти, по-специално акордеони, засвидетелствано още в края на XIX век. Важен дял заема и производството на шоколад, представено от компаниите „Джордано Чоколато“ и „Балезио Чоколато“.
Забележителности Енорийска църква „Св. св. Петър и Павел“
Енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ („SS. Apostoli Pietro e Paolo“), разположена на площад „Дон Матео Фереро“, е построена около 1000 г. като храм на старото гробище. На главния олтар все още е отбелязана датата 1139 г., а през 1339 г. сградата е издигната до ранг енорийска. Първоначалната ѝ структура съответства на днешната по размери, но е била без двата странични нефа.
Първите значителни ремонтни дейности започват през 1486 г., продължават през 1548 г. и завършват окончателно през 1722 г. с построяването на новата камбанария. През 1855 г. сводът се срутва, унищожавайки множество стенописи. Настоящата украса на храма и нефовете е дело на художника Дж. Бера (1859), а в църквата се съхраняват и творби на Руфо от Торино и Моргари.
Най-ценната запазена картина е „Поклонението на влъхвите“ (ок. 1515) от Дефенденте Ферари. През 1954 г. тя е пренесена в Галерия Сабауда в Торино, а през 2009 г., благодарение на съвместните усилия на енорийската и общинската администрация, е върната в църквата.
В началото на XX век, поради увеличаващия се брой вярващи, по инициатива на богослова дон Джорджо Джода е взето решение за разширяване на храма с две арки. Строителните работи започват през 1907 г. и завършват през 1913 г. с благословията на кардинал Агостино Ришелми.
Църква „Свети Рох“ Църквата „Свети Рох“ (Chiesa di San Rocco) се намира на ъгъла на бул. „Италия“ и ул. „Бонис“. Първоначално е използвана като лазарет за изолиране на засегнатите от чумните епидемии през 1690 и 1695 г. След края им, през 1703 г., е взето решение за изграждане на гробищен параклис в чест на Свети Рох, който е възстановен отново през 1727 г. Малкият храм е обграден от Възпоменателния парк, където с фиданки, паметници и възпоменателна плоча са почетени загиналите във войните от 1915–1918 и 1940–1945 г., както и жертвите на чумата, погребани на мястото на стария лазарет.
Църква „Свети Йоан“
Първото известно споменаване на църквата „Свети Йоан“ (Chiesa di San Giovanni) е в акт за покупка от 25 януари 1622 г., с който Братството на Пресветото име Исусово придобива общинска земя. Строителните дейности, започнали същата година, завършват през 1647 г., а на 24 юни – празника на Свети Йоан – храмът е осветен. Камбанарията е завършена през декември 1647 г.; през 1739 г. часовникът от замъковата кула е пренесен и монтиран върху нея, а надписът „1740“, все още видим върху основата, вероятно отбелязва края на работите.
Църквата, посветена на Свети Йоан Кръстител, пази на главния си олтар картина от 1665 г., изобразяваща Кръщението на Исус. Вътрешността ѝ съдържа и други платна и маслени картини със светци и Дванадесетте апостоли. Между 1855 и 1860 г., по време на реконструкцията на свода на старата енорийска църква, „San Giovanni“ временно изпълнява функциите на енорийски храм.
Светилище на Пресвета Богородица на даровете и на Кармел
Светилището на Пресвета Богородица на даровете и на Кармел (Santuario della Madonna delle Grazie e del Carmelo), известно по-рано като „Мадона на глухонемите“ и наричано от местните „Мадонина“, се намира северно от града, на мястото, където според преданието Дева Мария се явява на глухоням член на семейството Реджина на 1 юни 1630 г., връчвайки му корона с молитвена броеница и възвестявайки края на опустошителната чумна епидемия. Строежът започва веднага и светилището е отворено за богослужения през 1632 г. Архивни документи свидетелстват, че първоначално мястото функционира като скит с помещения за поклонници.