Анархизмът е политическа философия, мотивирала анархистките движения по света. Анархизмът застава в опозиция на властта и йерархичната организация във всички човешки отношения.„IAF principles“. International of Anarchist Federations. Архивирано от оригинала на 5 януари 2012.The IAF – IFA fights for: the abolition of all forms of authority whether economical, political, social, religious, cultural or sexual."My use of the word hierarchy in the subtitle of this work is meant to be provocative. There is a strong theoretical need to contrast hierarchy with the more widespread use of the words class and State; careless use of these terms can produce a dangerous simplification of social reality. To use the words hierarchy, class, and State interchangeably, as many social theorists do, is insidious and obscurantist. This practice, in the name of a „classless“ or „libertarian“ society, could easily conceal the existence of hierarchical relationships and a hierarchical sensibility, both of which-even in the absence of economic exploitation or political coercion-would serve to perpetuate unfreedom." Murray Bookchin. The Ecology of Freedom: the emergence and dissolution of Hierarchy. CHESHIRE BOOKS Palo Alto. 1982. Pg. 3 Като следствие анархизмът се противопоставя на всяка форма на държавност и защитава анархията като алтернативна форма на обществено устройство.Slevin, Carl. „Anarchism.“ The Concise Oxford Dictionary of Politics. Ed. Iain McLean and Alistair McMillan. Oxford University Press, 2003.
Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеологияUsually considered to be an extreme left-wing ideology, anarchism has always included a significant strain of radical individualism, from the hyperrationalism of Godwin, to the egoism of Stirner, to the libertarians and anarcho-capitalists of today"
Brooks, Frank H. (1994). The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty (1881 – 1908). Transaction Publishers. p. xi.ISBN 1-56000-132-1. и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката социална философия отразяват антиавторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието.The anarchists were unanimous in subjecting authoritarian socialism to a barrage of severe criticism. At the time when they made violent and satirical attacks these were not entirely well founded, for those to whom they were addressed were either primitive or „vulgar“ communists, whose thought had not yet been fertilized by Marxist humanism, or else, in the case of Marx and Engels themselves, were not as set on authority and state control as the anarchists made out." Daniel Guerin,Anarchism: From Theory to Practice (New York: Monthly Review Press, 1970) Традиционно анархистите са атеисти. Основен символ е червено-черното знаме.
История Първите анархистки идеи възникват в древногръцката и древнокитайската философия (макар че данни за някакъв протоанархизъм могат да се видят и в други страни по света, включително и Египет).Неттлау М. Очерци по история на анархическите идеи и статии по разни въпроси – Детройт: Издателство: Профсоюз г. на Детройт, 1951. стр. 40 Действително се твърди, че анархистични теми могат да бъдат открити още в творбите на таоистките мъдреци Лаодзи Peter Kropotkin, "Anarchism", Encyclopædia Britannica 1910 и Чжуанзи. Чжуанзи пише следното „Има нещо такова, като да оставиш човечеството на собствения му ход; никога не е имало нещо като управление на човечеството [с успех]“ и „Дребният крадец отива в затвора. Големият бандит става управник на нация“ и т.н. Murray Rothbard. "Concepts of the role of intellectuals in social change toward laissez faire" (PDF) Към древногръцките протоанархисти традиционно са отнасяни софистите (Антифонт, Диоген Синопски и други) и циниците, както и техният съвременник Зенон от Китион, основателят на стоицизма; те също въвеждат подобни теми. Cynics в Internet Encyclopedia of Philosophy от Julie Piering
На основата на доминиращите религиозни доктрини, в средновековието възникват същински масови движения с анархистки характер – хусистите в християнска Европа и мутазилититеDavid Goodway (2006), Anarchist Seeds Beneath the Snow: Left-Libertarian Thought and British Writers from William Morris to Colin Ward. Liverpool University Press. 2006. Pg. 5 в Близкия изток, анабаптистите в САЩ, бунтовете на даоисти и тайпини в Китай.
Все пак модерният анархизъм произтича от секуларната мисъл на Просвещението, и по-точно аргументите на Жан-Жак Русо за централното място на свободата в морала. "[Anarchism]", Encarta Online Encyclopedia 2006 (UK version) Макар че в края на 19 век, терминът „анархист“ има изцяло позитивна конотация, "Anarchism", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото – Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от ББС с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк. все пак той за първи път влиза например в английски език през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици. По време на Френската революция се използва положително от някои, като Разгневените (Enragés), Sheehan, Sean. Anarchism, London: Reaktion Books Ltd., 2004. p. 85 особено в опозиция на якобинската централизация на власт, намирайки едно такова „революционно управление“ за оксиморонно. В един такъв климат Уилям Годуин развива, това което мнозина смятат за модерен израз на анархистката философия, той „пръв формулира политическите и икономически концепции на анархизма, макар че не дава име на идеите, развити в неговата работа“ (Пьотър Кропоткин). "Mark Philip, William Godwin", Stanford Encyclopedia of Philosophy
Първи Пиер-Жозеф Прудон (френски либертарен теоретик и философ, и политик) се идентифицира като анархист, поради което е наричан основател на модерната анархистична теория. Daniel Guerin, Anarchism: From Theory to Practice (New York: Monthly Review Press, 1970). Пиер-Жозеф Прудон също така има свои последователи (за разлика от Уилям Голдуин). Известен е с твърдението си „Собствеността е кражба“, заявено в първия му голям труд, „Какво е собствеността?“ (Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement), публикуван през 1840.Pierre-Joseph Proudhon, Qu'est-ce que la propriété ?
Въпроси на анархизма Власт – анархическата теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации. Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни, самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж Първи Интернационал) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото „няма по-уродлива гледка на света от насилствената община“ (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света – средновековния Новгород, в България – богомилските поселища, в Близкия изток – еврейските кибуци. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гуляйполе до 1921 г. Средства Избори. Най-общо анархистите отричат гласуването на избори, като форма на легитимиране на държавната власт. Според по-умерените анархисти, гласуване може да има, но само на референдуми. Смята се, че гласуването е един вид приемане и подчиняване на държавната власт. От друга страна анархистите смятат, че изборите не са удачен начин за изразяване на мнение или участие в политиката и предпочитат директните действия, независимо дали те се извършват с насилие или без. Тероризъм. За сравнително кратък период в историята сред анархистите теоретици се появява течение, пропагандиращо тероризма като средство за борба.„Анархизъм и анархосиндикализъм“ от Иван Дръндов , посетен на 6 май 2008 г. Така с някои от своите действия анархистите са си създали славата на опасни и жестоки, тъй като действията им понякога включват бунтове, тероризъм, дори убийства и т.н. Българският анархизъм е свързан с убийства (на Никола Милев, Александър Греков), атентати (срещу паметник на Сталин), участие в партизански чети и въоръжени бунтове. Понастоящем основното средство, което се прилага в практиката на движението, е просвещението в духа на колективизма. Организация. Както в България, така и в чужбина съществуват различни анархистични организации, които обединяват анархистите в техните възгледи. Капитализъм – анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт и относително по-големи средства. Глобализация – анархистите са силни противници на неолибералната глобализация, и особено на нейните икони и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг. Социализъм и комунизъм – понятието комунизъм възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл. Впоследствие марксистите налагат думата комунизъм като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за анархо-комунизъм в смисъла на комунизъм, при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права. „Свобода без социализъм е привилегия и неправда, социализъм без свобода е робство и варварщина.“ – така Михаил Бакунин финализира диалога с марксистите по въпроса. Пол – по отношение на пола, анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете или обратното и приписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархическата идеология, сексизмът е инструмент за контрол, сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди. Раса – анархизмът не признава расовото превъзходство. Околна среда – анархистите са често активисти по отношение на въпросите на околната среда. Права на животните – една сравнително нова кауза, зад която някои анархисти застават, е зачитането на правата на животните. Много от най-радикалните групи в това отношение, като Фронта за освобождение на животните () се обявяват за анархисти или активисти близки по виждания до тях. Религия – традиционно анархистите са скептични по отношение на религията. Гражданство – анархистът не е нечий поданик, човешки ресурс или електорат. Той не е патриот, а космополит. Идеал – за идеала анархистите нерядко са се жертвали и никога не са се впечатлявали особено от личността, която временно го олицетворява.
Анархизмът в България