А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия ( или само Österreich ) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения – на юг, Словакия и Унгария – на изток, Германия и Чехия – на север. Нейна столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона жители).
Съвременна Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции и с обща площ от 83 872 km². Към 1 януари 2011 г. населението ѝ надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.
Страната е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 г. страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 г. приема еврото като официална валута. Австрия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. През 2015 г. Австрия е на седмо място по свобода на пресата в света (шесто в Европа) по данни на Репортери без граници (+ 5 места спрямо предходната година). Икономически тя е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на 43 723 щатски долара (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 83 години за жените.
Богатото културно наследство на Австрия е ценено по целия свят. Внушителни паметници на културата са катедралата „Свети Стефан“, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света.
География
Релеф и води Релефът на Австрия е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия (Източните Алпи заемат 62% от територията ѝ), а най-високият връх в Австрийските Алпи е Гросглокнер (Großglockner) в Източните Алпи – 3798 m).Der Großglockner ist der höchste Berg Österreichs , grossglockner.at, посетен на 2 ноември 2012 г. На север е разположена южната част на Чешкия масив, отличаващ се със суров климат и ветровити склонове, на изток – западната част на Среднодунавската низина.
Характерни за страната са високите ридове и дълбоките долини – по река Дунав с притоците Ин, както и на Залцах, Драва и Морава. Дунав е единствената голяма европейска река, течаща на изток.Austria Landform Regions, Библиотека на Конгреса. Тя извира от Германия (в Шварцвалд) и се влива в Черно море, минавайки през територията на 10 държави. Езера – Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори на надморска височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha.
Климат Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински/алпийски – в по-високите части на Алпите. Зимата във високите части е студена, а лятото – прохладно. В ниските части зимата е мека и по-суха, а лятото – топло и влажно. Най-много валежи падат през август, а най-малко през януари.
Алпите служат като „разпределител“ на трите основни вида климатични системи в Европа, които влияят на австрийското метеорологично време. Морският атлантически климат от северозапад се характеризира с фронтове на ниско налягане, въздушни маси с умерена температура от Гълфстрийм и валежи. Той оказва най-голямо влияние върху северните склонове на Алпите и Дунавската равнина. Континенталният климат се характеризира с фронтове с ниско налягане с валежи през лятото и системи с високо налягане със студен и сух въздух през зимата. Тази климатична система е най-ясно изразена в източната част на Австрия. Средиземноморските системи с високо налягане от юг се характеризират с малко облачност и топъл въздух. Те оказват влияние върху времето на южните склонове на Алпите, което ги превръща в най-умерените части на Австрия.Austria – Climate, Библиотека на Конгреса. През лятото южните части на страната са слънчеви и топли.
Почви, растителност, животински свят Равнинните и нископланински части на Австрия са заети от тревисто-подзолисти и кафяви горски почви, а на югоизток – черноземни почви, развити върху льосови наслаги, които са силно излужени и оподзолени. В планините са развити планински кафяви горски, планински кафяви рендзини, планинско-подзолисти и планинско-ливадни почви.
Естествената растителност в Австрия е предимно горска и заема около 38% от територията на страната. Районите на височина до 600 – 800 m са заети предимно със селскостопански имоти с отделни дъбови, букови и ясенови масиви, а нагоре горите образуват непрекъснат пояс. На височина около 1400 m се появяват иглолистни видове, като смесените (бук, ела, бор) и иглолистните (смърч, бор) гори се изкачват до 1800 m, а нагоре се сменят със субалпийски видове – планински бор, хвойна и кедров клек. От 2000 m нагоре следват алпийските пасища, които достигат до 2700 – 3000 m н.в.
Изсичането на горите през вековете и обработването на земеделските земи са довели до пълното или частично изтребване на някои разпространени по-рано животински видове. В горската зона, предимно в охраняемите паркове и резервати (Висок Тауерн, Гросглокнер и др.) са се съхранили редки за Европа животни: благороден елен, лос, сърна, кафява мечка, дива свиня, планински орел. По най-високите части се срещат алпийски мармот, кошута, каменен козел и др. + Средни температури за Виена температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември минимална 0 °C 1 °C 4 °C 8 °C 13 °C 16 °C 18 °C 18 °C 14 °C 9 °C 5 °C 0 °C максимална 3 °C 6 °C 10 °C 16 °C 22 °C 24 °C 26 °C 26 °C 20 °C 15 °C 8 °C 4 °C
Административно деление
Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравнената в административно отношение столица Виена. Провинциите се състоят от 84 окръга (Bezirke), които от своя страна се делят на общини. В страната има 15 самостоятелни града (Statutardstädte), които имат самостоятелно общинско законодателство.
Провинция (Bundesland) Главен град Площ Население Място1 Бургенланд (Burgenland) Айзенщат 3966 km² 280 350 92 Каринтия (Kärnten)Клагенфурт 9536 km² 560 753 63 Долна Австрия (Niederösterreich)Санкт Пьолтен 19 174 km² 1 588 545 24 Горна Австрия (Oberösterreich)Линц 11 980 km² 1 405 986 35 Залцбург (Salzburg) Залцбург 7154 km² 529 085 76 Щирия (Steiermark)Грац 16 392 km² 1 203 986 47 Тирол (Tirol)Инсбрук 12 648 km² 698 472 58 Форарлберг (Vorarlberg)Брегенц 2601 km² 364 611 89 Виена (Wien)Виена 414,90 km² 1 805 681 1 История
Основни събития Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението.
По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 г. Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 г. слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред които и Първата австрийска република.
През 1938 г. след референдум Австрия е присъединена към Германската империя (т.нар. Аншлус) и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945 г. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 г. Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.
Античност В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток-югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.
Средновековие От 6 век в земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване на баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.
В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството е унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По-късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия и Каринтия и графство Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.
Ренесанс
През 16 и 17 век възниква силно съперничество между австрийските владетели и Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска Велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.
Съвременна история През 1867 г. крал Франц Йозеф I одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Всяко от двете части на тази монархия разполага със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро-Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия; остатъчната Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Германска Австрия. Тя много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевременно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването, съответно то бива договорено. Обаче още преди края на ВСВ (що се отнася до Европа) – 8/9 май 1945 г., капитулацията на Третия райх, Австрия е възстановена като независима държава. Това е провъзгласено още през 1943 г. от бъдещите страни победителки в Московската декларация. Встъпилото на 27 април 1945 г. в длъжност Временно правителство, начело с Карл Ренер като австрийски канцлер, провъзгласява възстановяването на републиката. На 15 май 1955 г. след края на окупацията ѝ от съюзническите войски е възстановена изцяло самостоятелността на Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция тя става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.
Държавно устройство