Кралство Испания (, или Испания (EspañaПредварителни положения на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.
С площ от 504 645 km²www.ine.es Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната.Според Eurobarómetro (24/02/2006) . Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.
Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.
Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
Етимология Името Испания произлиза от латинското Hispania, с което римляните назовавали не само земите на древна Иберия, но и целия Пиренейски полуостров. Днес освен Испания на полуострова има още две политически формирования – Португалия и Андора.
За първи път Hispania се среща в латински източник около 200 г. пр.н.е. в текста на песен на Квинт Ений. Самото име се налага през I век в процеса на римското завоюване на Испания и посредством съчиненията на Помпей Трог. Завладяването от страна на Рим продължава близо два века, но преди това голяма част от полуострова е картагенска колония с център Нови Картаген, като именно оттук Ханибал повежда битката на живот и смърт с Древен Рим по време на Втората пуническа война.
На финикийски, съответно пунически език, етимологията на името се свързва с нещо скрито или тайно – на иврит: אי-שפניא (i-shfania), което буквално и семантично значи „Остров на заека“ или „Скрития остров“.Malte-Brun, Précis de la Géographie, t. iv., p. 318. Има и друга версия за произхода на името – от баската дума за „граница“ или „край“, т.е. югозападен край на Европа.Anthon, Charles. A System of Ancient and Mediæval Geography for the Use of The Schools and Colleges, New York, Harper & Brothers Publishers, 1855, p. 14.
География
С площ от 504 645 km2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция. Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля и с Великобритания, благодарение на тяхната отвъдморска територия Гибралтар. На североизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На североизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия (), обграден от френска територия.
Релеф Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг – Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен – 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоката Кастилска планина, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток. На юг от централното плато се намира депресията на река Гуадалкивир, а на североизток – на Ебро. На Канарските острови има редица вулкани, някои от които са действащи, включително и най-високият връх в Испания, Тейде с 3718 m.
Води Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.
Климат Територията на Испания попада в рамките на три климатични пояса – умерен, субтропичен и тропичен. Климатът в Северна Испания е умерен морски, с изразено влияние на Атлантическия океан, което отслабва от запад на изток. Характерно за този климат е влажното време през цялата година. В останалата част от континентална Испания и Балеарските острови климатът е субтропичен – континентален в централните региони с горещо лято, студена зима и големи температурни амплитуди и средиземноморски на юг, отличаващ се със сухо и горещо лято и влажна, мека зима. По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински. На Канарските острови климатът е тропичен, сух на изток и с по-голяма влажност на запад.
Флора и фауна Животинският и растителният свят са най-разнообразните в Европа. Основните фактори за това са разнообразните релеф и климатични условия, както и наличието на островни групи и анклави на североафриканското крайбрежие.Palomo L. J., Ed. Secem Atlas y Libro Rojo de mamíferos terrestres de España , 2007, ISBN 978-84-8014-711-8, с. 586 Флората на Испания включва повече от 8000 вида висши растения, много от които са ендемити. С особено голям ендемизъм се отличават Канарските острови (500 вида за островите и още 500 за района на МакаронезияGil González, Introducción a la flora vascular de Canarias ) и някои региони в южна Испания. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.
Административно деление
Политически Испания е разделена на 17 автономни области – на север – Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток – Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част – Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг – Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля. Сегашните автономни области са образувани през 1983 г. Най-големият регион по територия е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.
Административно страната е разделена на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.
Най-ниската административна единица в Испания е общината (), като техният брой е 8111. Исторически, някои региони са разделени на райони (комарки, ), които имат различен произход и значение в отделните региони, например в Каталония представляват историческите графства.
Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, гарантирана с автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност, като има известно различие на така наречените исторически области (Баския, Каталония, Галисия и Андалусия) с останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.
История
Праистория Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, Северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години. Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35 000 години. За тяхната култура говорят множество пещерни рисунки в Северна Испания по склоновете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.
Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите – атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това баски племена населявали западните Пиренеи. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е – 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.
Римска Испания
От 19 г. пр.н.е. Иберийският полуостров става неразделна част от Римската империя под името Хиспания. Първоначално провинциите са две: Близка Испания и Далечна Испания, но при Октавиан Август вече са три: Бетика, Лузитания и Тараконска Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата страна за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища. Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.
Римляните разширяват и благоустрояват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1. век.