Трапецовидните скално-изсечени ниши са сред най-характерните за територията на България древни скални изсичания, разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на река Арда по средното ѝ течение и това на Харманлийска река.

Тази територия е зоната на разпространение и на други изсечени в скалите паметници – шарапани и помещения изсечени в скалата. Трапецовидините ниши, както и скално-изсечените помещения в близкото миналото се приемат от някои археолози като погребални съоръжения на тракийските племена от ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви. Най-често нишите с височина до 80 cm и дълбочина 20 – 40 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до към 500 ниши. Българската археологическа наука е локализира над 1500 отделни единици към 2001 г; този брой нараства до 3000, а действителният е 4200 единици и все още расте – през 2021 г. са открити нови единици в землището на село Голобрад.БНР – Откриха скални ниши край село Голобрад – публикувано на 11.06.21 в 09:41- *по данни на Aрхеологическата карта на България на БАН Особено многочислени са комплексите от скални ниши при селата Ангел войвода, Ночево, Женда, Ардино, Дъждовница, Сърница, Ефрем, Орешари, Красино, Скалина, Женда, Широко поле, Орешари и Долно Черковище.Делев, П. 1982: Сакар планина и Източни Родопи. – В: Тракийски паметници. Мегалитите в Тракия 2. София, 173 – 262Фол, А. 1986: Тракийският орфизъм. СофияКолев, Б. 1965: Скални гробници край с. Д. Чековище, Хасковско. – Вести на Народния музей в Хасково 1, 205 – 209Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016Датирането и интерпретацията на скално-изсечените трапецовидни ниши все още е проблем за българската археологическа наука. Наложено е мнението, че се касае за паметници с култов характер.Илиев Й., Родопите през античността, книга ІІ: Древните общества в Родопите. Плевен: Печатница „Нима“, 2014, 15 – 18 с. ISBN 139786191623525

Трапецовидните ниши са изсечени главно във вулкански (вулкански и вукланокластични скали) скали и рядко във зеолитни скали и варовици.Костов, Р.И. „Загадката на кварца“, ИК Летера-Прима, София, 1998 г. стр.74 – 94;148 – 151Колев Б. Скални гробници край село Долно Черковище, Хасковско, Вести на Народния музей в Хасково, I, 205 – 209, 1965

Зона на разпространение Зоната на разпространение на трапецовидните ниши се простира на запад до линията Ардино – Безводно – Мурга – Йончово; на север границата на разпространение стига до Драгойновския рид – Татарево – Долно Черковище – Малко градище; на юг и изток границата е трудна за определяне, защото липсва информация за подобни паметници в Южните Родопи на територията на Гърция, но много изследователи не изключват наличието на трапецовидни ниши; най-общо за източна граница се приема Кралимарков камък в местността Кован кая – южно от Мезек, а за южна граница – северните склонове на рида Мъгленик при селата Черничево и Гугутка.Христов Ив., Скални ниши и светилища в Източните Родопи. Култови места и култови практики в Родопите (симпозиум), Смолян, 1996

Предназначение

Несъмнено край скалите, върху които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата на проф. Иван Венедиков, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни – на обикновените хора сред траките, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи.Фол, А. 1994: Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София.Кулов Г. ,Принос към типологията и хронологията на скалните гробни съоръжения в Източните Родопи. – Rhodopica, 2002, 1 – 2Кузманов, М. 2001: Скалните ниши – семантика в Средиземноморски контекст. – Seminarium Thracicum 5, 113 – 118Венедиков Ив. Скални гробници. Тракийски паметници. Мегалитите в Тракия. ИК Наука и изкуство, София 1976

Доц. Стефанка Иванова разглежда тази хипотезата като „една от най-големите заблуди относно предназначението на трапецовидните ниши“. Следи от такива ритуални действия никога не са били откривани никъде на обектите, включващи трапецовидни ниши в Източните Родопи. Археологическите проучвания през последните сто години категорично са доказали, че погребалните ритуали на траките са включвали трупоизгаряне и трупополагане в могилни насипи, или некрополи. Според нея няма логично обяснение защо погребалните урни на обикновените траки са били „поставяни“ в ниши, при това най-често на почти напълно недостъпни места.Доцент Стефанка Иванова изразява своето съжаление, че през последните години (до 2007 г.) някои автори активно лансират в научната литература и в медиите, идеята за по-късния (тракийски) произход на скалните светилища. Тя подчертава, че съществуват множество праисторически находки датиращи от Халколита и Неолита от района на светилищните комплекси в Източни Родопи, които не се вземат под внимание или се интерпретират неправилно. Според научният ѝ екип един от важните критерии за датиране на скалните паметници са следите от инструментите, с които се е работило. Иванова подчертава, че поради непознаване на праисторията някои археолози твърдят, че скалните светилища (Татул и Перперек) не могат да бъдат създадени през Неолита и Халколита, тъй като хората тогава не са имали оръдия, с които да обработват камъка. Тя припомня, че дотогава, повече от 2 милиона години хората са изработвали своите оръдия и оръжия от камък и наред с необходимите за живота им сечива, са изработвали и изящни бижута.; Иванова Ст., ЗА СКАЛНИТЕ СТРУКТУРИ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ, АОР 2007 г., ИК ФАБЕР, София 2008

Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много трудно и дори малко вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000

Според нея отговорът за предназначението на трапецовидните ниши би могъл да се потърси в посветителната обредност при траките и другите анатолийски народи, задължителна за всеки младеж, който става мъж – издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано когато слънцето огрявало нишата.

Проф. Фол също така, разглежда най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна Европа и Фригия не като изолирани примери на една обща класификационна схема – ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, кромлехи, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а като своеобразни комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включваща и обредите, изпълнявани на светилищата.

Доц. Стефанка Иванова и проф. Ана Радунчева и геофизикът инж. Мария Златкова изказват друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши. Според тях цивилизация на Неолита/Халколита е „оставила“ своите кодови послания в стотиците трапецовидни ниши, които са били маркер, вероятно свързан с древния добив на злато. Проф Радунчева и доц. Иванова са на мнение че, някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Халколита (около 5000 г. пр. Хр.). Радунчева, Иванова и Златкова подчертават, че трапецът е важна форма за епохата на Халколита – през тази епоха основите на жилищата и храмовете са били трапецовидни.

Доц.Иванова изказва хипотезата, че трапецовидните нишите са всъщност форма на маркировка за златните залежи на територията на Родопите. Според нея добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Иванова предполага, че ако праисторическите обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Според Иванота – човекът от онази епоха са имал знанията и уменията да открива, добива и преработва метали, разработвал е много рудници, владеел е сложни технологии за металодобив, защото е умеел да контролира огъня и да постига високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го оформяли в скалата.Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016

Проф. Радунчева интерпретира наличието на трапецовидните ниши с религиозните представи на праисторическият човек. Според нея т.нар. „входна врата“ към отвъдния свят е с формата на трапец, където душата на покойника се „завръща“ при свещените прародители.РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990

Изследователите Лин Лоръл, Надежда Кечева, доц. Георги Нехризов, Юлия Цветкова и Мая Василева изказват мнението, че само последващи интердисциплинарни изследвания комбиниращи не само културно-антропологични и сравнителни анализи, но и петрологични, геохимични, палеоекологични и други геоложки изследвания, могат да позволяват по-категорични изводи за функцията и предназначението на трапецовидните ниши.Georgi Nekhrizov, Lynn E. Roller, Maya Vassileva, Julia Tzvetkova, Nadezhda Kecheva, GLUHITE KAMANI: OLD QUESTIONS AND NEW APPROACHES, THRACIA XX, Bulgarian Academy of Sciences Institute for Balkan Studies & Prof. Alexander Fol Center of Thracology Sofia, 2012,ISSN 0204 – 9872

Размери и изработка

В повечето от регистрираните случаи на различните обекти, трапецовидните ниши са разположени така, че да бъдат трудно-достъпни за човек без да бъде използвано помощно съоръжение. Не се следва някаква определена посока или ориентация на изсичане върху скалната повърхност – най-често гледат на юг, по-рядко на запад и изток и по-скоро са изсичани на северните страни на скалите по изключение.

Трапецовидната форма следва следните приблизителни размери: основи 50 х 15/35 cm, височина 60/80 cm и дълбочина до 20/35 cm.

Измежду регистрираните единици не малка част са недовършени, което позволява да се проследи технологията на изработването им. Първоначално е издълбавана трапецовидна рамка, маркираща формата и размерите на нишата, след което самата ниша е изсичана от горе надолу, като първо е издълбавана горната част на трапецовидната рамка до търсената дълбочина в скалната повърхност, а след това изсичането е продължавало до дъното на формата. Изработката на нишите е започвала в обработената скала, достигната с бермите и след това последователно премахване на подхода (бермата).Б. Костова, Р. Берберова, Р. Гюров, Геоложки особености на Източните Родопи и влиянието им върху някои културни аспекти, НБУ Екологизация, София 2012