Константин Константинов Станчов (понякога Станчев) е български офицер (генерал-майор), служил като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия, първи началник на Военната академия и началник на Варненския укрепен пункт.
Биография Константин Станчов е роден на 30 декември 1870 г. в Свищов. През 1890 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 12-и випуск, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен към 4-ти артилерийски полк. През 1893 г. като поручик от 4-ти артилерийски полк е командирован в Академията на ГЩ в Брюксел, която завършва през 1896 г.Танчев, И., стр. 204 От 1902 година е офицер за особени поръчки към Министерството на войната, а в периода (1905 – 1909) е военно аташе в Букурещ, Кралство Румъния. По-късно служи като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и като началник на Организационно-строевото отделение.Станчев, С., Петров, Т.
През 1913 година подполковник Константин Станчов е един от петимата български делегати на Букурещката конференция, заедно с министъра на финансите Димитър Тончев, началник-щаба на войската Иван Фичев, заместник-председателя на Народното събрание д-р Сава Иванчов и дипломата Симеон Радев.Радев, С. – „Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.: мемоари“, София, 1992, Тинапрес, стр. 22
При създаването на Военната академия в София, полковник Станчов е назначен за неин пръв началник. По време на Първата световна война от ноември 1915 г. служи като офицер за връзка в щаба на 11-а германска армия и като офицер за поръчки в Оперативното отделение на Щаба на действащата армия, за която длъжност съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличиеДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5 и съгласно заповед № 905 от същата година по Действащата армия с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347.
По-късно е началник на Варненския укрепен пункт. След края на войната, на 31 октомври 1918 г. генерал-майор Станчов преминава в запаса.
Военни звания Подпоручик (2 август 1890) Поручик (1 август 1893) Капитан (1900) Майор (1905) Подполковник (22 септември 1909) Полковник (1 ноември 1913) Генерал-майор (15 август 1917)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1890) Академията на ГЩ в Брюксел (1893 – 1896)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917) Княжески орден „Св. Александър“ IV и V степен с мечове Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона Народен орден „За военна заслуга“ IV степен Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1917) Орден „За заслуга“ Знак „За 10 години отлична служба“ Знак „За 20 години отлична служба“ Орден „Кралска корона“ III степен, Германска империя Орден „Звездата на Румъния“ III степен, Кралство Румъния Орден „Орден на свещеното съкровище“ III степен, Японска империя
Бележки
Източници
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Дванадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни аташета в Румъния Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Свищов