Кана̀да (, ; , ) е най-голямата по площ държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по площ страна в света след Русия, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света. Дължината на бреговата линия, включително бреговата линия на островите на Канадския арктичен архипелаг, надхвърля 202 хил. km – най-дългата в света. До юни 2022 г. Канада има сухопътна граница само с една държава – Съединените американски щати. Общата дължина на сухопътната граница между Канада и Съединените щати е 8891 km (включително 2475 km с Аляска). През юни 2022 г. Канада и Дания си поделят арктическия остров Ханс в Арктика и по този начин Дания става втората страна, която има сухопътна граница с Канада (дължина около 1 km). Канада граничи по море с Франция (Сен Пиер и Микелон).Land of Canada (англ.). Encyclopædia Britannica. Посетен на 06 ноември 2023 г.
Федерация, съставена от 10 провинции и 3 територии, Канада е конституционна парламентарна монархия, в лична уния с Великобритания. Английският и френският са официални езици на федерално ниво. Канада е просперираща развита държава, деветата по големина икономика в света. Канада има развита икономика, основана на изобилните природни ресурси и външната търговия, главно със Съединените щати. Страната се нарежда на високо ниво в степента на човешко развитие, качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права. Страната е член на Г-7, Г-20, НАТО, ОИСР, СТО, Общността на нациите, ОАД, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, ООН, НАФТА.
Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на XV век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 г. Канада възниква през 1867 г., когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 г., както и Законът за Канада от 1982 г., който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.
География
Канада обхваща почти цялата северна половина на Северна Америка. Ширината на тази необятна земя е повече от 5800 km и включва шест часови пояса. Централната част на страната е доминирана от Канадския щит, образуван от магмени и метаморфни скали през ледниковата епоха, днес покрити от обширни гори. Растителността в тази част на страната, най-вече в северните ѝ райони, е тундрова – има иглолистни гори, както и езера. По-далеч на север, в полярния пояс, който обхваща повече от половината от територията на Канада, преобладава студен континентален климат. Тук е царството на водите и ледовете, което се простира върху площ от над 5 млн. km2.
Растителността е много разнообразна и варира значително от север на юг. Арктическите острови са в район, където повърхността на земята е покрита с вечен сняг и ледници, които не се топят дори през краткото лято. Остров Бафинова земя и другите острови край северното крайбрежие на Канада са покрити от тундра, която заема целия северен континент, прониквайки далеч на юг по западното крайбрежие на залива Хъдсън и полуостров Лабрадор.
Източна Канада е разделена на северната гора и неплодородния Канадски щит (на френски: Bouclier canadien; на английски: Canadian Shield) на север и плодородната низина Сейнт Лорънс на юг (където и живее по-голямата част от населението). Големи площи от южна централна Канада са заети от Вътрешните равнини. Релефът на Западна Канада е най-вече хълмист от двете страни на Скалистите планини. Ръкавът на залива Хъдсън се врязва дълбоко в страната. В източната част са разположени и Големите езера, които са на границата със САЩ. Там се намира и водопадът Ниагара.
Административно деление
Канада е федерация, съставена от десет провинции и три територии, които са групирани в региони. Западна Канада се състои от Британска Колумбия и трите прерийни провинции (Алберта, Съскечуан и Манитоба). В Централна Канада влизат Квебек и Онтарио. Атлантическа Канада се състои от трите морски провинции (Ню Брунсуик, о-в Принц Едуард и Нова Скотия) и Нюфаундленд и Лабрадор. За Източна Канада се считат Централна и Атлантическа Канада, взети заедно. Три територии (Юкон, Северозападните територии и Нунавут) съставляват Северна Канада. Провинциите си служат с повече автономия от териториите. Всяка провинция си има свой собствен герб.
Провинциите са отговорни за повечето социални програми на страната (като здравеопазване, образование, социални помощи) и заедно реализират повече приходи отколкото самата държава, почти уникално явление в света. Ползвайки своите права за оползотворяване на средствата, федералното правителство може да инициира национална политика в провинциалните зони, като например Канадския здравен акт; провинциите имат правото да не участват в тях, но рядко го правят. Следвайки англо-саксонската практика на правоохрана полицейските органи за съблюдаване на обществения ред и безопасност са прерогатив основно на провинциите и общините, но повечето от тях делегират чрез договор тези си функции на Кралската канадска конна полиция, която е най-важната полицейска структура в рамките на Доминион Канада.
История Етимология
Името Канада идва от думата kanata на езика на племето ирокези, която буквално означава „село“ или „селище“. През 1535 г. местните жители от района на сегашния град Квебек използват тази дума, за да упътят френския мореплавател и изследовател Жак Картие как да стигне до селището Стадакона. По-късно Картие употребява думата kanata не само в смисъла на това конкретно селище, а за да обозначи всички земи, владени от вожда Донакона. Към 1545 г. модифицираната форма canada започва да се използва като топоним, отнасящ се за част от територията на съвременна Канада.
През XVII век и началото на XVIII век Канада се наричат всички земи част от Нова Франция, които се намират по протежението на река Сейнт Лорънс или са част от северните брегове на Големите езера. Този район по-късно е разделен на две британски колонии – Горна и Долна Канада. През 1841 г. колониите са обединени под общото наименование провинция Канада. Когато през 1867 г. чрез конфедеративното обединение на четири провинции е създаден нов британски доминион, чието официално наименование е Канада. До средата на 1950-те най-често използваното име, отнасящо се за страната, е Доминион Канада, но с поетапното издействане на политическа автономия от Обединеното кралство, федералното правителство започва да насърчава използването единствено на името Канада във всички официални документи. През 1982 г. официалният празник на страната е преименуван от Ден на доминиона на Ден на Канада.
Коренно население
Археологически изследвания и генетични проучвания сред коренното население на Канада показват, че Северен Юкон е бил населен от почти 26 500 години, а първите следи от човешко присъствие в Южен Онтарио са от над 9500 години. Равнините Олд Кроу и пещерите Блуфиш се считат за дом на най-първите заселници на територията на Канада, които често се наричат палеоиндианци. Първите местни общества се характеризирали с уседнал начин на живот, земеделие, строителството на обществени и обредни сгради, появата на социално разслоение и развитието на търговия между различни племена. До пристигането през XV век на първите европейци в Северна Америка голяма част от местните култури вече са били изчезнали и тяхното съществуване е установено благодарение на археологическите открития през XX век.
Няма единодушно мнение за броя на коренното население през вековете, но според различните хипотези то е варирало между 200 хиляди и 2 милиона души към края на XV век. Европейците донасят със себе си непознати дотогава болести, които според различни източници са отговорни за гибелта на между 40% и 80% от местното население. Аборигенните народи включват Първите народи (индианските племена), инуитите (ескимоси) и метисите. Първите метиси се появяват през XVII век, когато европейци и представители на местните народи започват да сключват бракове помежду си. За разлика от индианските племена инуитите са имали ограничен контакт с новите заселници по времето на европейската колонизация, което до известна степен позволява да запазят културата и начина си на живот векове наред.
Европейска колонизация Първите европейци, достигнали бреговете на Канада, е предвожданият от Лейф Ериксон норвежки екипаж, който достига до остров Бафинова земя и след това до Лабрадор през 1000 г. Ериксон нарича новооткритите земи Винланд, но след неуспешен опит да създаде постоянна колония, се завръща в Исландия. За следващите пет века няма исторически данни Канада да е била достигана от други европейци. Едва през 1497 г. италианският мореплавател Джовани Кабото, тогава служещ под английски флаг, достига до атлантическото крайбрежие на Канада. Между 1498 и 1521 г. португалски и баски моряци създават по протежението на атлантическото крайбрежие временни лагери, които използват по време на сезонния риболов. През 1534 г. по поръчка на Франция Жак Картие описва и картографира залива Свети Лаврентий и бреговете на река Свети Лаврентий. Френският мореплавател Самюел дьо Шамплен пристига в Канада през 1603 г. и създава първите европейски колонии – Порт Роял (1605 г.) и Квебек (1608 г.). Първите преселници от Франция се заселват по поречието на Свети Лаврентий, в сегашните крайморски провинции Ню Брънзуик, Нова Скотия и Остров Принц Едуард и създават селища на територията на сегашните американски щати Мейн, Върмонт и Ню Хемпшир. От друга страна търговците на кожи и католическите мисионери изучават Големите езера, залива Хъдсън, спускат се по течението на Мисисипи и достигат чак до територията на сегашна Луизиана. Избухналите в средата на XVII век Френско-ирокезки войни (известни още като Боброви войни) поставят край на сравнително спокойното съществуване между заселници и местни.
Около 1610 г. англичаните основават първите рибарски селища в Нюфаундленд, а след това на юг създават Тринадесетте колонии. Между 1689 и 1763 г. избухват общо четири колониални войни между Франция и Англия. С Договора от Утрехт (1713) континенталната част на Нова Скотия минава под британски контрол; Парижкият договор от 1763 г. слага край на Седемгодишната война между двете кралства и установява пълен британски контрол над Канада и по-голямата част от Нова Франция. С Кралската декларация от 1763 г. провинция Квебек е извадена от състава на Нова Франция и става самостоятелна част от Канада, а към Нова Скотия е анексиран остров Кейп Бретон. През 1769 г. остров Свети Джон (сега остров Принц Едуард) става отделна колония. За да избегне възможни конфликти в Квебек, британската власт приема през 1774 г. Закона за Квебек, според който територията на провинцията се разширява до Големите езера и долината на река Охайо. С този закон се възстановяват официалният статут на френския език, правото да се изповядва католицизма и френското гражданско право. Тези реформи пораждат значително недоволство сред англоезичното мнозинство на Тринадесетте колонии и се считат като една от основните предпоставки за избухването на Американската революция.