Република Молдова () е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна. Преди част от СССР под името Молдавска ССР, днес тя заема района, известен като Бесарабия, както и територии по източния бряг на река Днестър, присъединени през 1940 г. Молдова се обявява за независима страна през 1991 г., но по същото време най-източната ѝ част на свой ред се обявява за независима република под името Приднестровска молдовска република, която остава непризната.
Молдова функционира като парламентарна република. Членка е на ОНД, СТО, ОССЕ и ОЧИС, и се стреми към членство в Европейския съюз. Столицата ѝ е град Кишинев с население 593 000 души.
География
Граници и релеф Молдова има около 500 m излаз на река Дунав, но няма излаз на море. Тя е малка страна – с площ 33 851 km². Разположена е в Източна Европа, между Украйна и Румъния, с които има държавни граници с дължина съответно 940 и 450 km. Страната е без излаз на море, въпреки че се намира близо до Черно море. Северната ѝ част е хълмиста, като възвишенията не надминават 430 m.
Западната граница на Молдова е река Прут, която се влива в река Дунав. На североизток Днестър е главната река, която тече от север на юг и разделя историческите региони Бесарабия и Приднестровие.Молдова – природна среда, Библиотека на Конгреса Почти всички реки се оттичат към Черно море, но голяма част от тях не са по-дълги от 100 km.
Северната и южната част на страната са заети съответно от равнините Белцка и Буджак, а централната част на Молдова е заета от хълмисти местности, наречени Кодри. Растителността е предимно степна в равнините, а Кодрите са гористи и там се срещат дъб, клен и габър.
Климат Близостта на Молдова с Черно море ѝ осигурява мек и слънчев климат.Moldova's Climate Той е умерено-континентален, със средни температури – януари (от -5 до -3 °C), юли – (от 19 до 22 °C). Средногодишните валежи са около от 600 mm в северната част на страната и около 400 mm в южната, но могат силно да варират и дълги сухи периоди не са необичайно явление. Най-силните валежи, често придружени от гръмотевични бури са в началото на лятото и през октомври. Заради хълмистия терен често валежите причиняват ерозия и разливи на реки.
Най-високата температура измервана в Молдова е +41,5 °C на 21 юли 2007 г. в Каменка.Camenca temperature Най-ниската измервана температура е −35,5 °C на 20 януари 1963 г. в Братушани.Bratuseni temperature
Административно деление
Страната е разделена на 32 района, 5 градски самоуправления (Кишинев, Белци, Бендери, Комрат и Тираспол), и един полуавтономен район – Гагаузия. Част от територията на Република Молдова се контролира от непризнатата Приднестровска молдовска република. История
В древни времена територията на Молдова е била населена от скити, даки и други племена. Разположена на стратегическо място между Азия и Европа, Молдова търпи няколко нашествия, включително тези на Киевска Рус и на монголите. През тези територии са минавали също така маджари, прабългари, печенеги и кумани.
Богдан I се счита за основател на Молдова, създавайки през 1359 г. независимо Молдовско княжество. Княжеството достига своя златен век по времето на Стефан Велики, който управлява между 1457 г. и 1504 г. След него Молдова започва да отслабва и през 1538 г. се превръща във васал на Османската империя. Молдова обаче запазва контрол върху територията, управлението и търговията си, а турците нямат право да се заселват или да купуват земя. Василий Лупу става княз през 1634 г. и съвсем отслабва вече номиналния османски контрол. През XVIII век Молдова е арена на битки между австрийци, руснаци и турци. През 1774 г., след края на поредната Руско-турска война, страната става протекторат на Руската империя, а на следващата година Хабсбургската империя анексира Буковина. През 1812 г. Русия обявява създаването на т.нар. Бесарабска губерния, където впоследствие се заселват и много българи.
В началото на XX век (по-специално ок. 1905 г.) румънският национализъм набира сила в Молдова. След Октомврийската революция през 1917 г. националистите обявяват създаването на Молдовска демократична република, която просъществува за кратко и впоследствие е анексирана от Румъния. Приднестровието обаче остава под контрола на СССР и е организирано като Молдавска автономна съветска социалистическа република, след като за кратко е част от Украинската ССР. По време на Втората световна война цяла Молдова е присъединена към СССР и остава част от него до разпадането му през 1991 г. Още преди да обяви независимостта си обаче, република Молдова се разпада – Приднестровието се обявява за независима държава и избухва т.нар. Приднестровски конфликт. Русия и Украйна, които имат значителни етнически малцинства в отцепническата република, спонсорират (въоръжават) Приднестровието, а Румъния помага на централното правителство в Молдова. Конфликтът остава нерешен и до днес.
Политика
Вътрешна политика На 5 април 2009 г. близо 2,5 милиона избиратели са призовани да гласуват, бивайки зорко контролирани от множество международни наблюдатели, част от които е и делегацията на Европейския парламент. Изборите протичат спокойно в пълно съответствие с изискванията на плурализма въпреки някои процедурни проблеми. Европейският депутат Мариан Мико (естонка от Европейската социалистическа партия), която предвожда европейската делегация от наблюдатели към Европейския парламент, отбелязва „истински напредък“ спрямо провелите се през 2005 г. парламентарни избори. Едновременно с това обаче, делегацията на парламента отправя препоръки да бъдат направени допълнителни усилия в посока на неутралността, безпристрастността на медиите – както на обществените телевизионни канали така и към обществените радио станции. В крайна сметка, кампанията бе белязана от жалби, свързани със заплахи както от страна на избирателите, така и от страна на кандидатите.
Според молдовската централна избирателна комисия, Комунистическата партия получава 49,48% от гласовете, което е равносилно на 60 депутатски кресла или иначе казано, с едно място по-малко от необходимите, за да може партията да излъчи държавния глава. Останалите партии си разпределят вота на избирателите както следва: за Либералната партия 13,14% (или 15 мандата); за Либерално-демократическата партия на Молдова 12,43% (отново 15 места) и Алианс „Нашата Молдова“ 9,77% (отговарящи на 11 депутатски места).
Поради неуспешното излъчване на кандидата на комунистическата партия, трябва да бъдат насрочени нови избори.
Предвидено е да се състоят през юли 2009 г., като основните партии участници са следните: Алианс за европейската интеграция (АЕИ), 53 места, формирани от изброените 4 партии: 1. Либерално-демократическата партия на Молдова (18 места) 2. Либералната пария (15 места) 3. Демократическата партия на Молдова (13 места) 4. Алианс „Нашата Молдова“ (7 места) Партията на комунистите на Република Молдова (48 места)
Тези нови избори са белязани от още по-голям спад в нивото на доверие на гражданите в лидерите на Комунистическата партия – едва 44,7%. От своя страна четирите партии, образуващи Алианс за европейската интеграция (АЕИ), освен че успяват да преминат прага от 5%, което им позволява да бъдат представени в Парламент, те събират общо 51% от подадения вот. С постигнатия резултат, формацията се сдобива с цели 53 депутатски места или иначе казано абсолютно мнозинство, позволяващо на новосформираното правителство да встъпи в длъжност, предвождано от Влад Филат. Въпреки завоювания успех, коалицията не може да излъчи своя кандидат за президентския пост, тъй като според последните конституционни промени гласувани през юли 2000 г. подобно право се отрежда само на партии получили 61 места от всичките 101 в Парламента.
При подобен тип разпределение би трябвало да бъдат проведени нови избори, но според Конституцията на страната, броят на провежданите изборни кампании в толкова кратък период от време е ограничен, което до води до блокаж в политическия процес. За да смекчи негативните последствия, произлезли от основния закон на държавата, управляващата формация предвижда референдум, с цел организирането на мажоритарни президентски избори. В този случай ще бъде възможно през октомври 2010 да се състоят едновременно парламентарни и президентски избори. В същото време Комунистическата партия обявява бойкот на референдума, което силно се отразява на избирателната активност на гражданите и тя достига едва 30% при положение, че са необходими 33,3%, за да бъде отчетен вотът като валиден. Поради тази причина нови парламентарни избори се предвиждат за 28 ноември 2010 г. Резултатите от провелия се вот се обобщават с 42 спечелени места за Комунистическата партия на Република Молдова; 32 мандата за Либерално-демократическата партия на Молдова; 15 депутати за Демократическата партия на Молдова и 12 депутатски кресла за Либералната партия. Тези избори обаче не променят основния проблем, а именно невъзможността водещата формация да излъчи държавен глава поради недостатъчен брой получени мандати. Освен това на 28 декември при встъпването в длъжност на новия Парламент се оказва, че той е неспособен да излъчи президент, който трябва временно да изпълнява длъжността на държавен глава. Министър-председателят, подал своята оставка, Влад Филат, изпълнява заместническите функции на главнокомандващ на Републиката в продължение на два дни. Период, през който депутатите от новата коалиция, включваща Либерално-демократическата партия на Молдова, Демократическата партия на Молдова и Либералната партия достигат до общото решение за издигането на Мариан Лупу на позицията президент, който автоматично ще заема позицията на временно заместващ държавен глава.
Външна политика Молдова поддържа сложни и нестабилни дипломатически отношения с две държави – от една страна с Румъния, с която поделят обща културна, езикова и историческа общност; от друга страна – с Русия, наследницата на Съветския съюз, част от който е била и самата Молдова до обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. Обратите във взаимоотношенията им са многобройни. В даден период границите се отварят, визите отпадат, а телефонните мрежи между Румъния и Молдова се обединяват, след това се забелязва откровено охладняване на отношенията както с Румъния така и с Русия, поради обвиненията на молдовското правителство към в подкрепа на сепаратистите от Тирасол; етапът след 1994 г. се характеризира с нарастващо отчуждение спрямо Румъния, последван е от явен антагонизъм, преминаващ на моменти във враждебност особено след идването на власт на комунистите. Паралелно с влошаването на връзките с Румъния, тези с Беларус, Русия и Украйна се задълбочават, дори през 2001 правителството на Владимир Воронин открито заявява желание да включи страната си в руско-беларуския съюз;; през 2007 г., присъединяването на Румъния към Европейския съюз изостря разрива със западната страна, прекъсва отварянето на изток; повлиява на визовите условия, а изискванията за пребиваване стават по-стриктни. Докато връзките с Румъния се влошават, то в тези между Молдова, Русия, Украйна, Беларус бележат подем.
Въпреки недотам гладките отношения с Румъния, молдовците подали документи за гражданство го придобиват ако изпълняват следните две условия: поне един от родствениците им е роден като румънски гражданин и подалите заявление успешно да са положили и преминали изпит. Тези условия повдигат сериозни противоречия сред другите държави от Европейския съюз, обвинявайки Румъния, че чрез тази политика се опитва да привлече близо три милиона имигранти през задната врата. Румънският президент Траян Бъсеску отстоява позицията си, обяснявайки че при асимилацията на Германската демократична република от Федерална република Германия цели осемнадесет милиона души са се присъединили към Европейската общност без този акт да бъде съгласуван с останалите членове.