Джовани Мария Висконти (; * 7 септември 1388, Абиатеграсо, Миланско херцогство; † 16 май 1412, Милано, Миланско херцогство) от род Висконти, е 2-ри херцог на Милано (1402 – 1412).
Най-големият син на Джан Галеацо Висконти, той го наследява на 14 г. под регентството на майка си Катерина Висконти в най-драматичните условия на държавата си, застрашена отвън от враждебността на папа Бонифаций IX, флорентинците и Николо III д’Есте, и вътрешно от възраждащите се борби между гвелфи и гибелини. След напразни опити на регентката да възстанови реда в херцогството с помощта на съветника Франческо Барбавара, Джовани Мария лично поема властта през 1404 г., като затваря майка си в Монца, която умира скоро след това, очевидно от отрова. След това подкрепя фракцията на гибелините, като прави губернатор на Милано кондотиера Фачино Кане, който на практика поема господството на херцогството. След смъртта на Кане е организиран заговор от миланските благородници срещу Джовани Мария, който си е създал множество врагове заради жестокостта си, които го убиват. Той остава Миланското хецогство в пълен разпад.
Произход
Той е първородният син на Джан Галеацо Висконти (* 1351, † 1402), 1-ви херцог на Милано, господар на Милано, Верона, Крема, Кремона, Бергамо, Болоня, Бреша, Белуно, Пиеве ди Кадоре и др., и на братовчедка му Катерина Висконти (* 1360, † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и първа херцогиня на Милано (1395 – 1402). Негови дядо и баба по бащина линия са Галеацо II Висконти, господар на Милано, и Бианка Савойска, а по майчина – Бернабо Висконти, господар на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала. Има един брат и една сестра: Сестра (* / † 1385) Филипо Мария (* 1392, † 1447), граф на Павия, 3-ти херцог на Милано (1412 – 1447), съпруг на Беатриче ди Тенда и на Мария Савойска
Има и трима природени братя и една природена сестра от първия брак на баща си, както и двама или трима природени братя от две негови извънбрачни връзки.
Биография Начални години Джан Галеацо гледа на раждането на първородния си син като благословия, дадена му от Богородица, тъй като всичките му синове от първата му жена умират в ранна възраст. Решава да го кръсти Джовани Мария и се заклева да даде името „Мария“ на всички деца от мъжки пол, които му се раждат. На 28 октомври 1388 г. той свиква Генералния съвет, който избира някои представители, които да положат клетва за вярност към него и към сина му и да спазват написаното от него завещание..
На 3 септември 1402 г. херцог Джан Галеацо умира от чума. Благодарение на политическите му способности Сеньория Милано се е превърнала в херцогство и то е достигнало максималното си разрастване. На 29 ноември е свикан Генералният съвет, който кара четиридесет видни граждани да положат клетва за вярност към Джовани Мария Висконти. Клетвата е произнесена на 14 декември в Херцогския двор на Бролето Векио. Новият херцог е само на четиринадесет години, но в съответствие с бащиното завещание той наследява управлението на Миланското херцогство (Милано и неговото контадо) заедно с централния блок на владенията – градовете Кремона, Бергамо, Бреша, Комо, Лоди, Пиаченца, Парма, Реджо, както и Графство Аджера. Западните и източните владения, както и Графство Павия, вместо това са дадени на брат му Филипо Мария, докато Габриеле Мария, извънбрачен син на Джан Галеацо, узаконен по-късно, получава град Пиза и селището на Крема. За първи път титлата се предава по силата на завещателно разпореждане.
По разпореждане на починалия му баща Джовани Мария остава под опеката на майка си Катерина Висконти до навършването на двадесет години. Тя е подпомогната в регентството от Франческо Барбавара, първи херцогски секретар, и от настойниците на Джовани Мария – Пиетро да Кандия, архиепископ на Милано, Пиетро де Граси, епископ на Кремона, и Джовани да Каподигало, епископ на Новара.
Като първа резолюция Катерина се опитва да умиротвори откритите фронтове с Папската държава, Флорентинската република и Сеньория Падуа. С първите две е възможно да се постигне споразумение, докато благодарение на дипломатическите действия на Джовани да Казате и Франческо дела Кроче на 7 декември е сключен мир с господаря на Падуа Франческо II да Карара. Според Андреа Гатари Миланското херцогство би трябвало да отстъпи градовете Чивидале, Фелтре и Басано на Франческо II, да възстанови течението на река Брента и падуанците да останат съюзници на император Рупрехт; според Бернардино Корио обаче трите града не са отстъпени...
Антивиконтската лига на Бонифаций IX атакува Болоня
Папа Бонифаций IX, възнамерявайки да си върне градовете, отнети му от Джан Галеацо Висконти, се съюзява с флорентинците, Николо III д’Есте, маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и Карло I Малатеста, господар на Римини, Фано, Чезена и Пезаро, след което изпраща армия под ръководството на легата и кардинал Балдасар Коса, за да окупира замъците на Умбрия. Миланците отвръщат с изпращането на кондотиера Якопо Дал Верме в Тоскана. След като пристига в Болоня, Дал Верме чувства, че трябва да отиде в Бреша от страх от размирици. На негово място е изпратен кондотиерът Отобуоно де Терци с 500 копия, който връща замъците около Перуджа и Асизи, след което се подготвя за сблъсък с папата, като до Дал Верме достигат подкрепленията на Пандолфо III Малатеста (600 копия)Копието е военна единица, съставена от 3-4 войника или тежък конник, оръженосец, паж и торбоносник и пет коня или два коня, два големи нага и два малки нага. и Джовани Колона (300 копия).
Кондотиерът Фачино Кане се възползва от нестабилността на херцогството, за да се обогати, като разграбва провинцията на Тортона, Павия, Пиаченца и Парма до февруари 1403 г., докато кондотиерът Алберико да Барбиано изоставя миланците, връщайки се първо в Кунео и след това се поставя в услуга на лигата. Междувременно Катерина Висконти изпраща архиепископа на Милано – францисканеца Пиетро да Кандия, в Рим, за да склони папата към мир, без обаче да постигне резултат. Армията на лигата пристига в края на май 1403 г. под стените на Болоня, защитавана от Фачино Кане, обсажда я, но не успява да пробие отбраната, и трябва да се задоволи с набези в райна на Парма по покана на разбунтувалото се семейство Роси..
Бунт в Милано
Междувременно започват вълнения в Миланското херцогство. Много съветници и губернатори хранят големи лични амбиции, не гледат благосклонно на регентството на Катерина Висконти, завиждат на политическата кариера на секретаря ѝ Франческо Барбавара, станал най-влиятелният човек в държавата, започвайки от нищото, или искат да се спасят, понеже предвиждат неизбежното разпадане на херцогството. Група гибелински заговорници начело с Антонио Висконти ди МодронеАнтонио Висконти е син на Джованоло, от своя страна син на Верчелино, родоначалник на Висконти ди Модроне. (извънбрачен син на Джан Галеацо) и включваща Франческо, Джовани, Галеацо и Джавацо Алипранди, Галеацо и Антонио Поро, Джовани Андреа и Паоло да Баджо, и Сасо де Ризи се събират в Милано с намерението да елиминират Франческо и брат му Манфредо, които имат симпатиите на гвелфите.
Те карат в града да се върне епископът Франческо Висконти, навремето прогонен от Джан Галеацо Висконти. От една страна той се опитва да постигне помирение с Джовани Мария, а от друга подбужда гражданите на квартал Порта Тичинезе, където живее, разпалвайки разделенията между гвелфите и гибелините. Джовани да Казате се съгласява да преговаря за помирението на Франческо, но на 29 август 1403 г. е убит от Галеацо Алипранди. Това подпалва гражданската война между гвелфите и гибелините в Милано, след като тяхното разделение е държано под контрол много години, първо от строгостта на Бернабо Висконти и след това от политическите умения на Джан Галеацо.
Катерина Висконти решава да напусне замъка на Порта Джовия, като дефилира в каретаСлед инсулт, който ѝ причинява парализа, Катерина Висконти вече не може вече да язди кон по улиците на града, придружена от новия херцог Джовани Мария, за да се опита да потуши бунтовете и в рамките на няколко часа успява. На следващия ден Антонио Поро пристига в Милано и отново разпалва бунта. Катерина отново дефилира, постигайки същия резултат като предния ден. На третия ден, около 9 часа сутринта, Поро успява да събере тълпа от 15 хил. души, претендиращи за главата на братята Барбавара пред замъка, в който се са затворили Джовани Мария, майка му и секретарят му Франческо Барбавара. След това братята Барбавара напускат замъка и след като са събрани около сто конници в крепостта на Порта Верчелина, те са ескортирани извън града и намират убежище в Павия, но кастеланът не иска да ги приеме. Заговорниците, понеже не успяват да сложат ръка на Барбавара, започват да убиват техните съюзници..
Размирици в Миланското херцогство
Между юни и юли 1403 г. бунтовете, които избухват в Милано, подтикват кондотиера Уголино Кавалкабо, току-що отзован от изгнание от Катерина Висконти и приет отново в Херцогския съвет, да завладее Кремона, Джорджо Бенцоне – Крема, Франчино и Отоне Руска – Комо, Де Саки – Белинцона, жителите на Лоди да изгорят много членове на Вистарини и да изберат Джовани Виняти, гвелфските семейства от Пиаченца да изгонят сем. Ангуисола, а планинците, начело с Джовани Роцоне, да избият гибелините в Бреша, където се спасяват само онези, които са успели да се скрият в замъка или са избягали от града. Сем. Роси кани флотилията на лигата да атакува Казалмаджоре, която обаче е тежко победена от корабите на Висконти и е принудена да се оттегли към Медзани.
Сблъсъци между гвелфи и гибелини има също в Алесандрия, Бергамо, Вимеркате, в района на Мартезана и в много други по-малки градове. През юли Катерина Висконти се опитва да помири страните, като кара най-известните граждани и на двете фракции да влязат в Херцогския съвет, но тя не може да направи нищо, тъй като градът вече е контролиран от Франческо Висконти, Антонио Поро и архиепископа на Милано. Херцогският съвет решава да изпрати кондотиера Якопо Дал Верме да потуши бунтовете. Той успява да върне под управлението на херцога (понякога само номинално) Мартезана и градовете Бреша, Лоди и Кремона, както и да установи примирие в Комо, след като изпраща армия от 600 конници и 1000 пехотинци. Гибелините успяват да превземат Сончино и Кастелеоне. Филипо Мария Висконти, брат на Джовани Мария, се оттегля от Милано в Павия и благодарение на своите съветници успява да умиротвори града, докато кондотиерът Отобуоно де Терци успява да прогони сем. Роси от Парма. На 25 август 1403 г. Херцогският съвет, благодарение на посредничеството на Франческо I Гондзага и Карло I Малатеста, постига мир с лигата в Каледио, по силата на който Миланското херцогство отстъпва градовете Болоня, Перуджа и Асизи заедно с тяхната провинция..
Кондотиерът Фачино Кане, който се оттегля от Болоня на 2 септември, а на 21 септември успява да отнеме Александрия от Жан льо Менгр (по прякор „Бузико“) – губернатор на Генуа, който я е окупирал (с изключение на цитаделата) по покана на гвелфите в града. След това той нарежда да отрежат ръката на всички пленени французи, тъй като те са обещали по-рано никога повече да не вдигат оръжие срещу херцога на Милано. На 10 или 11 септември Якопо Дал Верме и Отобуоно де Терци изгонват господаря на Падуа Франческо II да Карара от Бреша, който, нарушавайки мира с миланците, я е окупирал по покана на местните гвелфи. През октомври флорентинците изпращат Алберико да Барбиано с 400 копия да завладее Кремона, докато Пандолфо III Малатеста от името на миланците успява да изгони сем. Роси, но избива гражданите. Извънбрачния син на Джан Галеацо, Габриеле Мария Висконти, успява да задържи Пиза за известно време, докато през март 1404 г. сиенците изгонват Джорджо дал Карето, възстановявайки републиката.