Орифла̀ма (; – злато, – пламък) е малък щандарт на френските крале, първоначално представляващ задпрестолна хоругва в базиликата Сен-Дени. Орифламата била главна воинска хоругва на кралските френски войски. За първи път Филип I я взема от Сен Дени, за да се носи пред войската по време на Първия кръстоносен поход (самият Филип I не участва в похода). Впоследствие се употребява във войските до 1415 г., когато в последен път се появява в сражението при Азенкур. Орифламата е губена в бой четири пъти: при Монс ан Певеле (1304)DeVries, Kelly (2006): Infantry Warfare in the Early Fourteenth Century. Woodbridge, UK: Boydell Press, p.40, при Креси (1346), при Поатие (1356) и при Азенкур.
Направена била от пурпурно-червена материя с извезан със злато пламък. Носила се е от почетен хоругвоносец (), който я вдигал на копието си само по време на самото сражение. Издигането на орифламата над бойното поле било знак, че не трябва да има пощада за врага – нейният червен цвят бил символ на жестокост и свирепост.
В днешно време орифлама се нарича голямо знаме, окачено на въжета и опънато между постройките, напреко на улицатаРечник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г..
Вижте също Битка при Азенкур
Източници
* Категория:История на Франция Категория:Национални символи на Франция