Междуметието е част на речта, която изразява чувства или желания (искане, заповед) или подражава природни звуци и шумове, животински гласове и звуци от човешка дейност.
Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно когато се предава или наподобява говоримата реч. Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и/или бедност на езика (на други изразни средства).
За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи), което прави записването им в текст условно, тъй като невинаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено са в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването.
Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи.
Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи-фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални – съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи.
Общи примери ах… ех… иха… ураа… бау… мяу-мяу… чик-чирик… ааа… ооо… ц-ц-ц… ох… их… цап… цоп… пляс… пльок… ух... Ехее... бим-бам-бум... Брей...
Примерни изречения Пуф-паф и влакът тръгна. Въй, спечелихме! Ехаа, толкова е красиво!
Видове междуметия и примери За изразяване на непосредствени чувства и мисли, като например: изненада: ах, о, въй; възторг: иха, еха, уха, ехе; страх (уплаха): оле; съмнение: хм; досада: их, ух, оф; съжаление: тюх; учудване: тц-тц, ау, оо; За изразяване на волеизява (искане, заповед): повикване: ей, хей; подтикване: хайде, айде;
Както се вижда може да се изразят с отделни звукове – най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой). При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти).
Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя от контекста на конкретната ситуация и се предава езиково чрез съответното произношение и интонация.
Например:
Аха? Аха!
Категория:Части на речта