Предлòгът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.Значения на думата в РБЕ, ИБЕ, БАН Предлозите са несамостойни части на речта (такива са още съюзите, частиците и междуметията).
Употреба в българския Например изразът „информационната част в статията“ и изреченията „Статия във вестник „Литературен форум“, „На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист.“Г. Белев, КВА, 25., „Преди да се завърне [ген. Игнатиев] в Петербург, той пак мина през Париж, и после посети Виена.“НБ, 1877, бр. …, 277. съдържат предлозите през, в (във), на и срещу.
Когато при свързване на две думи едната пояснява другата, връзката се нарича подчинителна. Главната и зависимата дума могат да се свържат направо или чрез предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение.
Най-често употребяваните предлози в българския език: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, след, зад, към, през, при, край, върху, срещу, между и други. Например:
Николай предаде домашната си работа на учителя. Той не се обади на Калин, защото беше зает. Вървяхме през парка. Бяхме в училищния двор да играем футбол. Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет. Днес ще ходя до магазинчето.
Употреба в други езици Предлози се използват във всички индоевропейски езици, както и в много други езикови групи точно както в българския. В езици с различна морфология, наравно с предлозите или вместо предлози се използват също следлози.
Вижте още Прилог
Източници
Категория:Части на речта