Пирдоп

Пирдо̀п е град в западна България, административен център на община Пирдоп в Софийска област. Населението му е .

География

Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път. Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река, приток на Тополница. В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 km², влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.

Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“.

История

В района на Пирдоп са открити следи от обитаване през неолита и тракийската епоха, както и останки от значително късноантично и ранносредновековно селище. На 5 km североизточно от днешния град се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика. Манастирът е значителен книжовен център и функционира до края на XVII век. В него вероятно е съставен Пирдопският апостол, един от важните паметници на среднобългарската литература, датиран към XII век.

Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под името Пуротобабинче. Други наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп и Протопопинци. В края на XVII век в града има килийно училище, негови жители участват в Чипровското въстание, а местният даскал Георги съставя през 1698 година Протопопинския и Тихомировия дамаскин.

През XVII – XVIII век Пирдоп се превръща в голям център на животновъдството и обработката на вълна със стотици гайтанджийски, абаджийски и килимарски работилници. През 1841 година жителите на града са освободени от ангария. През 1840 година е открито взаимно училище, което от 1853 година е класно, а през 1863 година – и девическо училище. През 1869 година е основано Народно читалище „Напредък – 1869“.

През 1869 година в града е създаден комитет на Вътрешната революционна организация. Жители на Пирдоп участват в Сръбско-турската война, Ботевата чета и Българското опълчение. Градът е освободен на 21 декември 1877 година от Двадесет и първи донски полк.

Скоро след Освобождението градът запада – лишени от пазарите на Османската империя и подложени на конкуренцията на по-ефективното промишлено производство местните занаяти замират. През март 1923 г. в селището става голямо наводнение след като реката приижда и залива околността.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 17, 17 март 1923 г., стр. 2.

След Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар. Юнско въстание.

През 1933 г. Пирдоп получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища.Източна мисъл - седмичник за просвета, родолюбие и народни правдини / Б. Д. Генчев - Варна / бр. 11, 01 май 1933 / стр.2

Население

Населението е съставено от източноправославни християни.

Управление

Пирдоп е административен център на община, в която влиза още едно селище – село Душанци.

Настоящият кмет на община Пирдоп е Ангел Пенчов Геров.

В Общинския съвет на Пирдоп за мандат 2015 – 2019 г. влизат 5 представители на МК „Пирдоп заслужава повече“, 4 – на ПП ГЕРБ, 2 – на КП „Реформаторски блок“, 2 – на МК „Екобъдеще“.

Икономика

Основно предприятие е медодобивният завод на Аурубис България.

В града навлизат все повече от големите търговски вериги. На ул. „Васил Левски“ № 8 има магазин на „Т Маркет“. На западния изход на града, между него и гр. Златица е открит Ритейл парк Средногорие в който са открити магазини на Билла, DM, Техномаркет и др.

Инфраструктура

В Пирдоп функционират четири училища – общинските Средно училище „Саво Ценов Савов“ (основано през 1915 година като непълна гимназия с обединяването на дотогавашните две мъжки и едно девическо училище)История – СУ „Саво Ц. Савов“ и Начално училище „Тодор Генчев Влайков“ (отделено от гимназията през 1995 година)История – Начално училище „Тодор Влайков“ и държавните Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Димов“ (основана през 1932 година като Млекарско училище)История и Професионална гимназия по механоелектротехника (основана през 1961 година като Професионална техническо училище по медодобив).ИсторияРегистър институции

Култура

Къща музей „Никола Пушкаров“ Исторически музей православен храм „Успение Богородично“ и параклис „Свети Георги“.

На 5 km североизточно от града се намира Еленската базилика – единствена по рода си на Балканския полуостров трикорабна укрепена базилика от V – VI век, манастирска църква на просъществувал до края на XVII век манастир „Свети Илия“. Останките са основно проучени от проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. и през 1970-те години от архитект Дафина Василева.

Кухнята е типична за района на Балкана. Типично ястие е ложената баница с точени кори, леко запечени и поляти с прясно мляко, сирене и яйца. Друг специалитет е пирдопският тутманик, който се завива по специфичен начин: след налагането на слоевете с прясно масло, сирене и разбити яйца тестото се прибира към центъра и се обръща наопаки. В средата се прави дупка и се сипва масло и се изпича. Друго типично ястие за този район е едрият запечен боб, наречен „бамбал“.

Известни личности Родени в Пирдоп

Александър Антонов (1881 – 1907), социалист, революционер, деец на ВМОРО Алипий Влайков (1856 – 1934), български учител, писател и дарител, по-голям брат на Тодор Влайков Димитър Савов – опълченец, депутат в Учредителното събрание в Търново, първи кмет на Пирдоп Симеон Савов – адвокат и известен пирдопски общественик, главен инициатор за построяването на училището и читалището Саво Савов (1910 – 1944) – български акварелист, график, приложник и учител по рисуване и трудово обучение.

Александър Олимпиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37 Веселин Андреев (1918 – 1991), поет Тодор Влайков (1865 – 1943), писател Филип Григоров, деец на ВМОРО Манол Иванов (1867 – 1906), филолог Иван Искров (р. 1967), икономист и политик Петко Койчев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51 Цветан Кристанов (1898 – 1972), интербригадист и академик на БАН Тодор Митов (1836 – 1891), свещеник, общественик и просветен деец Стефан Паприков (1858 – 1920), офицер и дипломат Михаил Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28 Никола Пушкаров (1874 – 1943), почвовед, войвода на ВМОРО Стоян Пушкаров (1866 – 1925), военен деец, генерал-майор Димитрина Савова (1926 – 2011), актриса Дончо Станчев (1874 – 1921), учител, литератор, читалищен деец, социалист и участник в Първата световна и Балканските войни. Мария Оряшкова (р. 1988) – състезателка по самбо, джудо, сумо и борба.

Починали в Пирдоп Христина Морфова (1889 – 1936), певица

Източници

Външни препратки Галерия със снимки на Еленската базилика Новини от Пирдоп, Златица и Средногорието Сайт на Професионална Гимназия по Механоелектроника – Пирдоп Официален сайт на Община Пирдоп Официална Facebook страница на Община Пирдоп Радио и телевизия в Пирдоп