Омогра̀фите са думи, които се пишат по един и същ начин, но се различават по значение, произход (етимология) и произношение.
Етимология Думата омограф произлиза от гръцките омос (еднакъв) и графо (пиша).
Примери вълна – (1) въ̀лна като „овча въ̀лна“ и (2) вълна̀ като „морска вълна̀“; чета – (1) чета̀ (изговаря се като /че.'тъ/) като „прочѝтам“ и (2) чѐта (изговаря се като /'че.та/ или /'че.тə/) като в „чѐтата на Христо Ботев“; дума – (1) ду̀ма като в изречението „Омографите са ду̀ми.“ и (2) като словоформения омограф ду̀ма, който е словоформата на глагола „ду̀мам“ в 3 л. ед. ч. (например: „И аз му думам, и тя му дума същото, но той не иска да чуе!“); коли – в смисъл на (1) „автомобили (колѝ)“, (2) „печатарски ко̀ли“, (3) „породата кучета ко̀ли“, както и (4) словоформата ко̀ли за 3 л. ед. число на глагола „ко̀ля“ и съвпадащата с нея нечленува омофонна словоформа за мн. ч. на разговорното название на напитката „ко̀ла“ (като в Ко̀ка-Ко̀ла, Пѐпси-Ко̀ла), например: „Изпих две ко̀ли.“; боя – като (1) „вещество, служещо за оцветяване, боядисване“ (изговаря се като /бо.'йа/), глаголът (2) „боя се“ (изговаря се като /бо.'йъ се/, синоним на глагола „страхувам се“) и (3) словоформата боя /бо'йъ/ за кратък член на думата „бой“ (в смисъл на „битка, схватка“).
В голям брой български печатни издания, за да бъде избегната известна двусмисленост поради наличие на омографи, се употребява знак за ударение, за да се поясни значението, което се има предвид. В съвременния книжовен български език основното ударение се отбелязва чрез знака „ ` “ (В Уникод: U+0060 GRAVE ACCENT (като отделен знак); за сливане с предходен знак: U+0300 COMBINING GRAVE ACCENT), поставен върху съответния гласен звук от ударената сричка на думата (например: пѐсен), а вторичното ударение – чрез знака „ ´ “ (В Уникод: U+00B4 ACUTE ACCENT (като отделен знак); за сливане с предходен знак: U+0301 COMBINING ACUTE ACCENT).
Възможни проблеми В миналото за отбелязване на основното ударение в писмени текстове на книжовен български език се е използвал обратният на сегашната практика знак („ ´ “ – „акут“ или „остро ударение“). Не е ясно кога е настъпила смяната на единия знак с другия в писмения български език, но съвременната писмена норма в българския език изисква употребата на наклонения диагонално от горе надолу и от ляво надясно знак „гравис“ („тежко ударение“). Разликата между двата знака е само в посоката на диагоналната надредова (диакритична) чертица. Някои възрастни българи продължават да спазват старата практика в това отношение и не са наясно с новата, освен ако не попаднат на употребата ѝ в по-нови публикации, написани грамотно според актуалните правила на книжовната норма на съвременния български език.
Представяне на знака за ударение чрез кодировки на знаците в цифрови електронни текстове за компютри Знакът за основно ударение „ ` “ („гравис“) може да бъде добавен към предходен печатим знак в HTML, XML и XHTML) чрез добавянето на десетичния код #768;, който представлява един от начините за кодиране на индекса (фиксираната кодирана числена позиция) на знака според международния стандарт Уникод за кодировка на знаци за електронен текст.
Вижте също омоним омофон омоформ (словоформен омофон/омограф) полисемия списък на настоящи омографи, които са се пишели различно преди 1946 правопис
Категория:Лексикология