Ло̀зница е град в североизточна България, е административен център на община Лозница в област Разград. Населението му е около .
География
Градът е разположен в близост до три областни града, на 19 км северно от Търговище, 20 км южно от Разград, 37 км западно от Шумен и на 36 км източно от Попово.
Квартали и жилищни комплекси на града са: кварталите – Априлци, Възраждане, Лудогорие, Тополите; жилищен комплекс „Найден Кючуков“.
История Първото известно име на селището е Кубадън () – то е споменато в османски регистър от 24 декември 1573 година. След Освобождението в селото се заселват българи балканджии, привлечени от богатата природа и удобното разположение. През 1908 година с доброволен труд и средства от по-заможните е построено първото училище, а през 1927 година и християнска църква. При масовите преименувания на населени места с турски имена през 1934 година селото получава името Лозница.
Колективизацията започва през 1947 година с основаването на ТКЗС.
Роденият в Лозница Пенчо Кубадински в продължение на дълги години е сред висшите ръководители на тоталитарния комунистически режим в България и полага значителни усилия за развитието на родното си място.Паметникът на Пенчо Кубадински, Лозница и турската връзка – Фактор Традиционно селото е част от Търговищко, но през 1959 година става център на новосъздадена община, включена в Разградски окръг.Национален статистически институт На 4 септември 1974 година селото е обявено за град. По това време е изработен нов устройствен план на населеното място с автор архитект Стойко Дончев от „Земпроект“. По негов проект са построени и нови обществени сгради – читалище, кино, автогара, спортна зала, здравна служба и сградата на общината. Пощата е по проект на архитект Антония Бранкова, а хотелът – на архитект Ристо Мангов. През 1987 година към общината са присъединени още десетина села, които през 2001 година са върнати в община Търговище.
Население Численост Численост на населението според преброяванията през годините:
Забележка: През 1971 година към Лозница е присъединено съседното село Ловско, което през 1991 година отново е обособено като самостоятелно селище.
Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 2230 100,00Българи 1258 56,41Турци 542 24,30Цигани Други 112 5,02Не се самоопределят Неотговорили 312 13,99
Управление
Икономика
Инфраструктура
В града функционират 3 училища, Народно читалище „Пробуда“, детска градина и детски комплекс.
Функционират две средни и едно начално училище: Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски“ (основано през 1962 г.) Средно училище „Христо Ботев“ (основано през 1975 г.) Начално училище „Васил Левски“ (основано през 1908 г.)
Култура
В града има 2 храма – джамия и православна църква „Света Параскева“ (построена през 1927 г.).
Футболен клуб от града е „Вихър“, основан през 1986 г. Той се състезава в А „ОФГ“ Разград.
В началото на месец септември се провежда празникът на Лозница. Към програмата от 2003 г. насам в Градския стадион се провежда и рали с трабанти.
Лозница е побратимен град с Кючукчекмедже, Истанбул, Турция
Известни личности
Родени в Лозница Гешо Гешев (1940 – 1999), български географ Йордан Красимиров, национален състезател по свободна борба Пенчо Кубадински (1918 – 1995), политик Минко Минков (1938 – 2010), металург и стопански ръководител Диян Георгиев Недялков (р. 1974), евроконсултант инж. Иван Станчев Пенев (1925 – 2003), заслужил енергетик (БКП) Гешо Радоев (1922 – 2015), фронтовак и в двете фази на ВСВ Иван Минков Стойчев (1924 – 2010), кинооператор и застраховател
Източници
Външни препратки