Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград, в близост до Разград и Русе. Административен център на община Цар Калоян. По данни на НСИ в града живеят .

География и климат Градът се намира на 27 km от областния център Разград, на 35 km от Русе, на 65 km от Търговище, на 75 km от Шумен и на 337 km от столицата София. Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, а през местностите Габъра и Долап дере тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом – източно от село Писанец. Общата площ на землището на Цар Калоян е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад.

История Първите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от Карел Шкорпил, който обхожда и описва долината на Русенски Лом.Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914 г. Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов – изследовател и историк на Разградсия район. През периода 1974 – 1979 г. подробно изследване на района е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев.Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура, Иван Коев, София, 1971

В района са намерени следи от различни култури. Тракийски са селищните и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените скални манастири и скитове „Черквата“, „Калугерица“, „Торлашки манастир“, както и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман.

Първите писмени документи, в които се споменава за село Торлак са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г. е посочено: „... село Торлак домакинства – 31 – данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...“. Основен поминък по онова време е скотовъдството. В друг документ от XVII век под заглавие „Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза, съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година“ се дава поименен списък на джелепкешаните кой колко овце е предал на османската държава. Ето извадка от него: „... с. Торлак: Иванчо Стано – 50 овце, Мирчо Михал – 25 овце, Доброслав Добромир – 25 овце, Добромир Черньо – 25 овце; всичко – 125 овце...“. Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период – края на XVII в. – започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на XIX в. обработваемата земя е повече от 15000 дка, а впоследствие достига 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността „Дългия рът“ и продължават в западна посока до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Едва след това започва развитието на занаятите и търговията.

Селището носи името Торлак до 1934 г., когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово в чест на местния партизанин Кирил Тончев Хлебаров, а през 1981 г. е обявено за град. През 1991 г. е върнато името Цар Калоян.

Население Най-многобройно население отчита последното преброяване при социализма през 1985 г. – 5429 жители. След установяване на демократичната власт те намаляват на 4874 през 1992 г. и обезлюдяването продължава. До 2026 г. населението намалява повече от два пъти: 2547 души към 31 декември 2025 г.Население и демографски прогнози, НСИ.

Религии Мюсюлманската джамия в Торлак е построена през 1640 г.

Преди Освобождението и до построяването на православната църква религиозните си нужди християнското население отслужва в параклиса „Свети Архангел“, иззидан под земята, съгласно тогавашните османски разпоредби. Стените били покрити с изографисано платно, дарено от Хаджи Маню Хаджихинчев. С признаването на църковната независимост на българската църква се подема инициативата за построяване на църква в Торлак, но тя среща яростна съпротива от гръцкия владика в Русчук. Това налага енергичната намеса на руския консул, в резултат на което е издаден специален ферман за разрешаване на строителството на църквата. Документът е открит в църковните архиви през 1967 година, преведен е от учителя Кязим Татов и днес се съхранява в Историческия музей в Разград. В този ферман се казва следното: През пролетта на следващата година започва строителството от майстор Генчо от Дряново. За няколко години църквата е завършена и на 26 ноември 1871 година в присъствието на руския консул от Русчук е осветена от Доростоло-червенския митрополит Григорий. За патрон на черквата е избран Свети Димитър и по този начин Димитровден е определен за ежегоден празник на селото. Пръв свещеник е отец Димитър Иванов от Сваленик, а след него поканват Христо Антонов от Върбица, Преславско, който оставя спомени за буен човек и го наричат „орман папаз“ – „горски поп“. Този свещеник остава в селото и става родоначалник на цял род просветени хора в селото.

Образование Образователните дейности водят началото си от 1863 година, когато се открива първото килийно училище, като липсват запазени писмени документи за него. Училището е било построено до параклиса „Св. Архангел“ и се е състояло от две стаи – едната учебна, а другата за учителя. Обучавали са се само момчета на четене, смятане и история и география. За първата учебна година (от Димитровден до Георгьовден) е бил назначен даскал Янко от Шумен. Първото турско училище в селото е открито през 1887 г.

Първата училищна сграда е построена през 1923 г. за класното училище, а втората през 1934 г. По-късно е построена и трета сграда, което дава възможност за пълен обхват на всички деца. Това дава основание през 1958 година да се открие гимназия – средно общообразователно училище, което обхваща деца не само от Хлабарово, но и от всички съседни села. Директори на гимназията последовтелно са били:

Днес в града функционира детска градина „Славейче“ и само една от сградите на СУ „Христо Ботев“.

Икономика Основните стопански отрасли, развивани в общината, са земеделско производство, лека промишленост и строителство.

Подотрасли: Растениевъдство – пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, грозде, зеленчуци: три земеделски кооперации към 1 януари 2010 г. дребни частни зърнопроизводители Животновъдство – отглеждат се крави, биволици, овце, кози, пчели и риба: Две частни ферми с говеда и една с биволи. Останалите животни са в личен сектор. Пчеларство – около 2000 пчелни семейства и малки семейни пчелини Рибовъдство – три рибарника Мандра Мелница Шивашка промишленост

Транспорт Градът няма собствена транспортна система, но поради разположението си на Европейски път Е70 в участъка Русе – Варна, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки са на всеки кръгъл час. Няма връзка в направление към Кубрат и Тутракан, а към Попово има само две линии. Товарните транспортни услуги се извършват от външни частни фирми. Най-близката жп гара е Ветово.

Трагедия с наводнение от 2007 г. На 6 август 2007 г., след няколко часа интензивни валежи градът е пометен от двуметрова приливна вълна, идваща по течението на река Хлебаровска. Скъсани диги на два микроязовира в близкото село Езерче, създадоха двуметровата приливна вълна по река Хлебаровска, разделяща Цар Калоян на две. Водата помита стотици къщи и унищожава над 70 процента от инфраструктурата в града. Във водата заляла града загинаха 7-годишно момиче, 57-годишен мъж и шест жени на възраст между 50 и 83 години. Над 50 къщи са напълно разрушени, а стотици са частично повредени и нуждаещи се от ремонт. След едногодишно разследване виновник за наводнението така и не е открит.

Заради съмнения, че спукването на стените на близките язовири и рибарници е довело до наводнението, Окръжната прокуратура в Разград започна разследване на причините за бедствието. 11 месеца по-късно разследващите постановиха, че няма виновни. Потопът бе обяснен с огромното количество дъжд, изсипал се над града, за който метеоролозите твърдят, че бил изключение с вероятност едно на десет хиляди години.

Към момента, с помощта на всички институции в държавата, общината е успяла да се справи с последиците от наводнението. Инфраструктурата е възстановена, домовете, които бяха изцяло съборени, са изградени наново. Пострадалите семейства са получили финансова помощ, строителни материали и бяла техника.

Забележителности и музеи Множество паметници на културата. Музей и етнографска сбирка за бита в общината. Картини живопис и графика. Резерват „Бели Лом“ с останки от скален манастир. Торлашко кале (Кале над манастира) Къмпинг „Дервента“ край пътя Разград – Русе.

Редовни събития Ежегоден панаир „Калоянови дни“, 25 – 27 август. Ежегоден турнир по борба за деца в памет на първия учител по борба и ЗМС Цветан Хаджиев (в края на декември). Събор на града на Димитровден.

Личности Александър Георгиев – преподавател в ХТМУ, София; Ангел Ангелов – електроинженер, академик; Ахмед Ахмедов – народен представител; Ахмед Шерифов (Шерефли) – поет, писател (1926 – 2000); Борис Колев Цаков – художник; Веселин Топалов (1975) – гросмайстор, световен шампион по шахмат, учил в Хлебарово; Георги Иванов Койчев – Военномедицинска академия, София; Герги Димов Пенев (Карабаджаков) – атомен физик, преподавател в Санкт Петербург; Дауд Аляовлу – кмет от 2014 г. Дауд Ибрям (1949) – заслужил треньор и съдия по борба;Заслужилият треньор по борба от Цар Калоян Дауд Ибрям на 70 години, 10 април 2019, Екип 7 Архив. Димитър Иванов Попов (Дългия Даскал) – учител, основател на читалище „Съзнай себе си“ и на потребителска кооперация „Съгласие“; Димитър Панайотов Димитров – преподавател в Стара Загора; Димитър Петров Димов – преподавател в Русенски университет; Кирил Тончев Хлебаров – партизанин, с чието име селото става град и го носи от 1951 до 1991 г. Койчо Денчев Атанасов – музикант; Кръстю Василев Петров – преподавател в АОНСУ; Милчо Петров – завеждащ катедра в УАСГ, София; Неделчо Петров Колев – поет с четири стихосбирки и десетки публикации в периодичния печат; Пенчо Илиев Пенев (Аргънов) – преподавател в Технически университет – Варна; Пенчо Хинков Петров – партизанин в Югославия; Петър Бъчваров – опълченец; Петър Великов Петров-Берлински – художник-график; Стоилка Тодорова Желязкова Костова – учител по биология и химия, бивш директор на 122 ОУ, София; Стойчо Неделчев Стоев – зав. катедра в МГУ, София; Стоян Цонев Илиев – състезател по свободна борба, трети в света при младежите за 2008 година и републикански шампион при мъжете за 2010 г.; Труфан Драгнев Късов-Майстора – първият комбайнер в селото, механизатор, рационализатор, есперантист; Харалампи Ганев Дечев - ерудит, просветен, високопоставен служител в МВР; Хинко Петров Хинчев – зав. катедра в Академия на МВР; Цветан Хаджиев – първият треньор по борба; Цвятко Иванов Вълчев – учител и краевед; Цвятко Тодоров Цвятков – учител, написал първата история на селото.

Източници

Външни препратки