Мада̀н е град в Южна България, разположен в сърцето на Родопите. Той се намира в област Смолян и е средно голям град в областта. Градът е административен център на община Мадан с население 15 500 души, която включва в състава си град Мадан и 44 села.
По данни на НСИ в града живеят .
Име Името на града идва от старата арабско-турска дума maden, която в превод значи „минерал, руда, рудник“, запазено в по-старите карти като Маден кьой – „рудно село“. Според друга теория с името „мадан“ се назовава примитивен механичен уред за обработване и натрошаване на рудата – т.нар. „самоков“.
География Мадан се намира в планински район. Той е планински град с население около 6000 души, разположен в Родопите, на 30 км от Смолян и 120 км южно от Пловдив.
Община Мадан е разположена в югоизточната част на Западните Родопи – Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Територията ѝ е 175 кв. км и граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Средната надморска височина е 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.
Територията на общината е част от ксантийския плутон, Рило-Родопския масив с широко разпространени висококристални серии – гнайси, прослоки от амфиобилити, мрамори и други.
Попада в континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район, а за частите над 1000 м надморска височина – в планинския климатичен район на същата подобласт.
Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Околната среда е чиста и здравословна.
Горският фонд обхваща 131 255 дка, като съотношението между широколистни и иглолистни видове е 25:75 %
В землището на град Мадан се намира и село Крушев дол, което няма собствено землище.
История
Мадан е старо рударско селище. Добивът на оловна руда по тези места започва от 4 – 5 в. пр. Хр. от тракийското племе койлалети. В старите руднични галерии са открити различни рударски принадлежности от Средновековието.
През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата – асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“, двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо“ – (Горное рудодобывное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ – (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество „Гранитоид“, което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в Мадан има 306 къщи.
През 1953 г. село Мадан е признато за град. През 1959 г. към Мадан е присъединена м. Малка река, а през 1970 г. – м. Аврамовска, м. Яновска, с. Батинци и пром. с. Бориева река.
Мадан – от древността до османския период Историята на Маданския край е много по-древна от историята на съвременния град. Археологическите данни показват човешко присъствие в района още през бронзовата епоха, а през следващите хилядолетия тук се развиват селища, рудодобив, култови места, пътни връзки и по-късно средновековни християнски селища и некрополи.
Най-точно е Мадан да се разглежда не като един град, съществувал на едно и също място в продължение на хилядолетия, а като древен рударско-селищен район, в който през различните епохи са възниквали отделни поселения, рудници и култови центрове.
Праистория – бронзова и желязна епоха По данни на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян, публикувани в документацията на Община Мадан, на територията на общината са регистрирани археологически обекти още от бронзовата епоха.
При с. Върбина, местността „Сюндюковски градини“, е регистрирано селище от бронзовата епоха.
При с. Вехтино, местността „Градините“, е регистрирано селище от късната бронзова и желязната епоха, а в местността „Белко (Кипире)“ – селище от късната желязна епоха.
При с. Цирка, местността „Имането“, също е регистрирано селище от бронзовата епоха, наред с некропол и надгробна могила.
При Арпаджик, местността „Черквата“, е регистрирано светилище, а на югоизточния склон – светилище от късната бронзова епоха.
Тези обекти са пряко археологическо свидетелство, че районът на днешната община Мадан е бил населен хилядолетия преди Средновековието.
Античните селища Археологически регистрирани антични селища има при:
Арпаджик – местност „Пулене“;
Боровина – местност „Братанджиево“;
Букова поляна;
Средногорци – местност „Чишмята“;
Чурка – местност „Чърквата“.
Тези находки показват, че през Античността Маданският край е представлявал мрежа от поселения, а не изолирано планинско пространство.
Древният рудодобив Рударството е една от най-старите и най-устойчивите характеристики на Маданския район.
Научна публикация в „Списание на Българското геологическо дружество“ от 2022 г. отбелязва, че рударството в Маданско е познато още от времето на траките и че има данни отделни находища да са били разработвани още през Античността.
Официалната историческа справка на Община Мадан посочва сведения за добив на оловна руда още през IV–V век пр.н.е.
Особено важни са старите минни изработки, пресечени от по-късния рудодобив.
В рудник „Сполука“, в горната част на Мадан, са установени много тесни галерии от старинен тип, в които човек може да се придвижва единствено пълзешком.
В рудник „Бориева“ са намерени тасоски монети от III век пр.н.е. Споменаването на тези монети присъства изрично в официалната историческа справка на Община Мадан.
Тасос е един от значимите икономически и монетни центрове на древното Беломорие и присъствието на такива монети в Маданския рударски район е важна следа за връзките му с южните части на древна Тракия и Егейския свят.
Пещера „Шаренка“ Пещера „Шаренка“, намираща се на около 2,5 км югозападно от Мадан, е един от най-известните археологически обекти в района.
В данните на РИМ – Смолян тя е регистрирана под код 2270016 като:
„обитавана пещера и мина“.
Това е важно, защото археологическата характеристика не я определя просто като природна пещера, а като място, свързано с човешко обитаване и рудодобив.
Днес обектът е превърнат в пещера-музей, посветена на историята на рударството.
Рим папа, Гъбата и Бабата В землището на с. Върба е регистрирана забележителна група от скални обекти.
По данни на РИМ – Смолян:
Рим папа и Малката дупка – код 2270013 – светилище и пещера;
Гъбата и Триъгълната пещера – код 2270014 – светилище и пещера;
Бабата – код 2270015 – скално светилище.
Официалният туристически портал на Община Мадан допълва, че в малката пещера при Гъбата са открити фрагменти от керамика от различни епохи.
По същия маршрут се достига до стар рудник, където са намерени примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи.
При скалата Рим папа, която се издига приблизително на 50 метра, общината съобщава за останки от древно селище, в които са открити следи от глинен водопровод.
Така районът Върба – Рим папа – Гъбата – Бабата представлява един от най-интересните комплекси от древни култови, селищни и рударски следи около Мадан.
Петровица В по-стар официален план за развитие на Община Мадан местността Петровица е посочена като място, където са открити руини на тракийско селище.
Петровица е и добре известно рудно находище от Маданското рудно поле.
Поради това името е важно за историята на древния рудодобив и селищната мрежа на района.
Илинден = В същия официален общински документ е посочено, че около местността „Илинден“ при Върба са открити останки от тракийско светилище.
Това е интересно и поради запазването на по-късното християнско название „Илинден“, въпреки че самото име на местността не трябва да се използва за датиране на по-древния археологически обект.
Старите пътища и каменни мостове На територията на Маданско са запазени стари каменни мостове, традиционно наричани „римски мостове“.
Един от най-големите се намира над Маданска река под с. Ловци. Той е двусводест и е запазен като част от старо пътно трасе, по което могат да преминават хора и товарни животни.
Друг каменен мост се намира над Батанска река, която води началото си от района на връх Бучовица.
Известен е и стар мост над Хаджийска река.
Самото традиционно название „римски“ не е достатъчно за точна археологическа датировка на всеки мост. Сигурното е, че те са свидетелства за старата пътна система на Маданския район.
Историческата справка на общината пази и местна традиция, според която старият път през тези места е извеждал към Беломорието.
Средновековният Мадански край =
Археологическите сведения показват значително средновековно присъствие.
При с. Върба, местността „Елховец“, е регистрирано средновековно селище.
При с. Върбина, местностите „Грамада“ и „Керемидницата“, са регистрирани още две средновековни селища.
При Върбина са известни и средновековните некрополи:
„Римското гробе“;
„Корабвица (Афузова лъка)“;
„Пластрици“.
При Боровина, местността „Маслинковото“, също е регистриран средновековен некропол.
Тези обекти са пряко археологическо свидетелство за значително средновековно население в района.
Бучовица и средновековната църква Особено важен християнски обект се намира при Батанци, местността „Манастира“, връх Бучовица.
В данните на РИМ „Стою Шишков“ – Смолян обектът е определен като:
„средновековна църква“.
Това е едно от най-сигурните археологически свидетелства за средновековното християнство в Маданския край.
В по-стар общински план се среща и название „Св. Никола“ за манастирски руини при Бучовица. Тъй като в публикувания списък на РИМ обектът е формулиран по-предпазливо като „средновековна църква“, именно тази археологическа характеристика е най-коректната за използване.
Средновековният рудодобив Рударската традиция продължава и през Средновековието.
Официалната история на Община Мадан посочва, че експлоатацията на оловните находища е продължила и през периода на Втората българска държава – 1186–1396 г.
В старите руднични галерии са откривани рударски принадлежности, свързвани със средновековния рудодобив.
Следователно рударството в Маданско не е само антично или само османско явление, а дейност, която се проследява през различни исторически епохи.
Следи от праисторическите епохи през Античността и Средновековието
Св. Сряда Един от най-забележителните стари топоними в самия град е „Св. Сряда“.
Официалната история на Мадан локализира мястото много точно.
В централната част на града, при ъгъла, където се сливат Малка и Голяма река, се издига бърдо, което местното население нарича Св. Сряда.
В подножието му се е намирала старата джамия на селището, разрушена през 1960 г. по градоустройствени причини.
Самото запазване на топонима „Св. Сряда“ е важна част от историческата памет на стария Мадан.
Костадин
Друг стар топоним в Мадан е Костадин. Официалната историческа справка на Община Мадан посочва, че източно от града се намира хълмът Костадин. Според запазеното местно предание в миналото на този хълм е имало манастир.
Топонимът Костадин е засвидетелстван и в научната литература за местните имена в Маданско. Сред основните изследвания на топонимията в района е трудът на Георги Христов „Местните имена в Маданско“, издаден от Българската академия на науките през 1964 г.
Източник: Георги Христов, „Местните имена в Маданско“, БАН, София, 1964 г.
Официалната история на общината го поставя източно от града и записва местното предание, че в миналото на този хълм е имало манастир.
Името не е изолиран случай. Изследванията на старите местни имена, основаващи се на труда на Георги Христов „Местните имена в Маданско“ от 1964 г., удостоверяват топонима Костадин в землището на Мадан.