Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 15 км) до град Хасково. Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център.
Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. По данни от НСИ населението на града е . По население е вторият в областта (след областния център) и третият най-голям необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък). В България по население заема и 27-а позиция, изправарвайки по жители областни градове като Ловеч, Силистра, Разград и Смолян.
География Отстои на 220 км от столицата София и на 15 км от областния център Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас – на 205 км, а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 190 км през Маказа. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив – на 75 км, а най-близкият граничен контролно-пропускателен пункт е Капитан Андреево – на 80 км.
Транспорт През Димитровград минават трасетата на европейски транспортни коридори 8, 9 и 10.Паневропейските коридори
Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в Южна България. През общината минават жп линии София – Свиленград и Русе – Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа – Близкия изток.
Климат Климатът е преходно-континетален. Средната годишна температура в Димитровград е +12,6 °С. Лятото е топло и сухо, зимата е мека. Най-много валежи падат през май-юни, а най-малко през септември.
История В миналото на мястото на днешния Димитровград има три села – Раковски (Каяджик), Мариино (Кокарджа) и Черноконево (Караатли). Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.
През 1941 година компанията „Гранитоид“ започва изграждането при Раковски на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод „Вулкан“ с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година продължава развитието на промишления комплекс, като новия тоталитарен комунистически режим обявява изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур. В проекта е ангажирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната полагат доброволен труд като първите от тях пристигат на място на 10 май 1947 година. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Мариино и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който на базата на решението на младежката организация, Димитровския комсомол, дава собственото си име.
Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, Азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.
Архитектура Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки балюстрадни балкони и монументални пиластри. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния социалистически модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.
Усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.
Население Според оценки на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на Димитровград е 34 614 души, от които 16 661 мъже (48,13 %) и 17 953 жени (51,87 %). През първите 10 г. след създаването му населението на града е около 34 000 души. Оттогава започва да расте, най-вече заради мигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985 – 1992 г. с повече от 50 000 жители. След този период населението започва да намалява.
Численост на населението Преброявания на населението
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 38 738 100.00Българи 32 895 84.91Турци 696 1.79Цигани 2011 5.19Други 154 0.39Не се самоопределят 125 0.32Неотговорили 2857 7.37
Религия В града има 4 църкви – „Свети Димитър“, „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.
Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Мариино, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа на българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Осветена е от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.
Политика Понастоящем кмет на Димитровград е Иво Димов, издигнат от ПП „ГЕРБ“. В общинския съвет на Димитровград 17 души са представители на ПП ГЕРБ, 4 – на ПП БСП, 10 – на КОАЛИЦИЯ ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД. Двама общински съветници са независими.
Икономика Районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. При създаването на града обаче там се развива химическа (химкомбинат, днес „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Благодарение на тази индустрия Димитровград едва не става окръжен център по времето на комунизма.
Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.
Обществени институции
Читалища Народно читалище „Култура 2002“ Народно читалище „Звездица 2003“ Народно читалище „Възраждане 1983“ Народно читалище „Васил Левски – 2003“ Народно читалище „Христо Ботев 1902“ Народно читалище „Никола Вапцаров 1895“ Народно читалище „Нов път 2011“ с. Добрич Народно читалище „Устрем 2017"
Театър Драматичен театър „Апостол Карамитев“
Кино 2 са кината – „Медея“ и новооткритото платно за прожекции в мултиплекса на „Пайнер“. Първото не работи, а второто има прожекции 3 – 4 дни в седмицата.
Музеи
Дом-музей на Пеньо Пенев, който е част от Стоте национални туристически обекта. Намира се на бул. „Димитър Благоев“ № 9. Исторически музей – Димитровград, който е част от Стоте национални туристически обекта. Намира се на ул. „Св. Климент Охридски“ № 7, тел: 0391/6 67 87 (куратори), отворен за посещение от 9 до 12 ч. и от 14 до 17 ч.; почивни дни – събота и неделя. За посещение в музея не се заплаща входна такса. Екскурзоводските беседи също са безплатни. Има печат на БТС.
Галерия Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев“ Градска художествена галерия „Асен Крайшников“
Обсерватория Народна астрономическа обсерватория и планетаруим „Джордано Бруно“ е разположена в парк „Никола Й. Вапцаров“. Самият планетариум е създаден през 1962 г. и е първият в България. Звездната му зала е оборудвана с два 2 телескопа и има капацитет от 60 места.
Музика Градът е известен: с музикална компания „Пайнер“, джаз трио Димитровград със солистка Мария Арнаудова; формацията е създадена през 1987 от Найден Клинчев (контрабас) и Митя Йорданов (пиано); членове: Митя Йорданов – аранжор, пиано, Петър Ганев – барабани, Димитър Русев – китара, както и с певиците Ваня Костова и Гергана.
Спорт В града има 2 стадиона – „Миньор“ и „Раковски“. Представителният отбор по футбол играе своите мачове на стадион „Миньор“, a юношите и детските формации – на „Раковски“. Стадион „Миньор“ има 3 тренировъчни игрища в задоволително състояние. Тенис клубът е разположен близо до стадион „Раковски“ и разполага с 5 игрища, покрити с шамот. Басейн „Химик“ e единственият в града и се намира точно зад стадион „Раковски“.
Във всички училища има спортни площадки.
В града също има и спортни отбори по борба, футбол, бадминтон, волейбол, баскетбол, кик-бокс, карате, джудо и много други. Най-развити са клуба по борба с треньор Салим Наим и клуба по бадминтон с треньори Димо Динков и Митко Станилов. ФК „Димитровград 1947“ ВК „Раковски“
Образование ОП „Детски и младежки център“
Училища ПМГ „Иван Вазов“ ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ ОУ „Пенчо Петков Славейков“ СУ „Васил Левски“ СУ „Любен Каравелов“ ОУ „Алеко Константинов“ ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ ОУ „П.К.Яворов“
Забележителности Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 изкуствени езерца, но с вода са пълни около 4 – 5. В някои от тях могат да се видят водни лилии и различни видове риби.
В града има още 2 големи парка – „Никола Вапцаров“ (в кв. „Христо Ботев“) и „Марица“ край р. Марица.
Туризъм Еко туризъм Димитровград е сред най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил.
В парковете „Пеньо Пенев“ и „Никола Вапцаров“ може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 1950-те години: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др.
Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове. Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 г.
Балнеоложки туризъм На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса
Светилището на нимфите На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на нимфите и Афродита – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.
Редовни събития Ден на химика – 10 май 1 април – „Ден на хумора и шегата“. Ежегоден национален фестивал, организиран от НЧ „Васил Левски 2003“ гр. Димитровград Празник на Димитровград – 2 септември Есенни дни на културата Младежки джаз фестивал „Мис Димитровград“ – конкурс за красота
Официалният празник на Димитровград е 2 септември. Около тази дата, в рамките на 1 седмица, се провежда прочутият в областта Димитровградски панаир. Колоритното зрелище, заемащо значителна площ в красивия парк „Марица“, предлага най-различни забавления за малки и големи. Тук има традиционно виенски колела, блъскащи колички, захарен памук и многото „капанчета“, предлагащи бира и скара. Всяка вечер на голямата сцена, пред родна публика и гости, концерти и представления изнасят различни музикални и танцови групи, както и отделни изпълнители.
Изключение прави обаче Празникът на химика, когато традиционно се организира празнична програма от „Неохим“ АД. Комерсиални попфолк концерти обаче се провеждат всяка седмица в мултиплекса на звукозаписната къща „Пайнер“.