Пѐщера е град в Южна България, област Пазарджик. Той е административен център на община Пещера. Градът е трети по големина в областта след Пазарджик и Велинград.

По данни на НСИ населението му е .

География Град Пещера се намира в предпланината (461 m н.в.), на границата с Горнотракийската низина, в близост до градовете Батак и Брацигово, на 17 km от Пазарджик, 36 km от Пловдив и на 123 km от София. На 0,5 km от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 m. Средната годишна температура е 12,6 °С. Валежите са сравнително добри: 670 – 680 l/m² годишно.

История Ранна история Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието по-късно на траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, мостове, останки от калдъръмени пътища и от крепостите Киево кале, Перун, Тъмра, Св. Никола, Св. Петка и др.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това за пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 г. По онова време Пещера е в тимара на някой си Мустафа, заедно с още 41 селища.

Възраждане В края на XVIII век притеснени от албанските насилия в Пещера се заселват българи от костурските села Омотско и Орешче и образуват горната Габер махала.

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището „Надежда“ – през 1873 г. Изтъкнат възрожденски учител, преподавал в Пещера е Михаил Куманов. В Пещера е роден Спас Зафиров– учител на Иван Вазов, Христо Ботев и една плеяда изтъкнати възрожденци, учителствал в Татар Пазарджик, Пловдив, Калофер и отново в Пловдив. Известен е като изтъкнат пловдивски възрожденски учител. Не е бил учител на Васил Левски, както погрешно изтъкват някои съвременни изследователи на историята на Пещера, водени от патриотичните си подбуди към град Пещера. Васил Левски е завършил курс за свещеници в Пловдивската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (днес Пловдивска духовна семинария) две години преди Спас Зафиров да се завърне в Пловдив като учител. Спас Зафиров е баща на генерал Атила Зафиров.

В хайдушката чета на войводата Тодор Банчев от село Радилово от Пещера стават хайдути: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В националноосвободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Градът е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-а рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-а рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.

През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 арумънски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и 1 каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите – 876.

Население Населението на Пещера включва много етнически общности. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, роми, гърци и власи (арумъни), като последните имат своя културна организация. Броят на ромите в общината е близо 4000. В Пещера те са разпределени в 2 ромски квартала, като единият е изцяло ромски, а другият е със смесено население. Етносите в Пещера винаги са живели в разбирателство и толерантност.

В Пещера живеят 20 493 души. От тях около 16 500 са българи, има още 2800 цигани, 800 турци, 250 власи и 150 души от други народности.

Пещера е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Политика Кмет на община Пещера е Йордан Младенов, заместник-кмет е инж. Николай Атанасов.

Икономика Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода, които се намират на територията на града. Пещера е известна с обувната си индустрия.

„Биовет“ – завод за антибиотици и лекарства „Винпром Пещера“ – завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си „Пещерска гроздова“ и с „Мастика Пещера“ „Херкал“ ЕООД – завод за производство на тежки метални конструкции „Грибаш“ ООД – завод за производство на боза „Comyp“ – обувен завод „Nota Bene Shoes“ – обувен завод „ГИДО“ ООД – обувен завод ”Тара” ЕООД – обувен завод „Bari“ – обувен завод „Ingiliz“ – обувен завод „Свик“ – обувен завод „Adi Shoes“ – обувен завод „GOTTI“ – обувен завод Лазур – хранителна верига Герканд – производител на камини, горивни камери и печки Гудекс „Фреш Клийн Систем“ – строително-предприемаческа фирма „Прототип Пещера“ – проектантска фирма

Забележителности Туристически

Късноантичната и средновековна крепост Перистера („Гълъбовата крепост“) се намира на 0,8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Св. Петка, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието им църква „Св. Петка“. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845 – 1850 г. и 1883 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение (2012 г.) По проект по програма „Регионално развитие“ за реставрация, консервация и социална адаптация е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей), изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетителите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Открита е за посещения от 22 май 2014 г.

Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (лятно работно време от 9 до 17:15 ч., зимно от 10 до 16 ч., без почивни дни, има печат на БТС). Тази труднодостъпна пещера се намира в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м над речното легло, на 5 км югозападно от град Пещера в Баташката планина, Западните Родопи. Тя е сред 7-те най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името ѝ на основание фигурите, напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината ѝ е 220 m и заема площ 3130 m². Има над 600 000 сталактита. Наричана подземен дворец, тя има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голяма зала, Каменната гора.Материали от исторически музей в Пещера През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност. Годишно се посещава от около 10 000 души.

Пещера Юбилейна се намира на 600 m надморска височина. Дължината ѝ е около 1000 m. Открита е на 12 февруари 1974 г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.

Часовникова кула (Саха̀та). Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“. Към тези причини за необходимостта от построяване на „Сахата“ в Пещера има и друга. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея; може би е построена и във връзка с джамията. Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.

Летовище „Свети Константин“ – на 18 km от града, известно със своя мек климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов. Резерват „Купена“ се намира на 3 km южно от Пещера. Богат е на застрашени от изчезване растителни и животински видове. Чинарът пред общината, висок около 26 m, е засаден през пролетта на 1954 г. При засаждането е бил 10-годишен.

Музеи

Исторически музей – помещава се в сградата на някогашния метох на Кричимския манастир, непосредствено до църквата „Св. Петка“. Експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби. Художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“ – създадена е през 1996 г. Фондът и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф. Веселин Стайков, доц. Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др. Музей в крепостта Перистера (южната кула)

Други

Църквата „Св. Димитър“ е сред малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 г. от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов (Казоолу). Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа ѝ е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 г., но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“ (17 – 18 век), „Велик архангелски събор“ (1830 година), „Св. Димитър“ (19 век). Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват богатите композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.