Септември е град в Южна България, област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2015 възлиза на 7559 души.

По данни на НСИ в града живеят .

География Местоположение

Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и планините Рила и Средна гора. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от София. Чрез Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Транспорт

Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва теснолинейна линия за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Пловдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози.

Климат и води Септември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми.

Изградена е пречиствателна станция за отпадъчните води от канализационната градска мрежа.

История В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония Пистирос и римската станция Бона Мансио. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според записки, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. С идването на османските турци през 1393 година населеното място е разрушено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, същите слагат началото на ново село с името Саръханбей. Те основават и Татар Пазарджик (1485 г.). Според Стефан Захариев, военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 година в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През 1934 г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на Сараньово. В памет на загиналите в Септемврийското въстание бунтовници през 1949 г.,На 24 септември 1923 г. от бунтовниците е направен неуспешен опит за превземане на гарата от контролиращите я правителствени сили. комунистическата власт преименува селото и гарата на Септември.Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 03.12.1949 г. (Обн., ДВ, бр. 285 от 08.12.1949 г.) Национален регистър на населените места при Националния статистически институт През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат.проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г. Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Септември придобива статут на град.Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009. От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етническият състав включва 5659 българи и 1721 цигани.Ethnic composition of Bulgaria 2011

Религии Населението е източно православно. Има два православни храма: „Св. Харалампи“ и „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой жители се смятат за мюсюлмани и католици.

Политика Местните избори за кмет през 2020 г. печели единственият явил се кандидат – госпожа Васка Рачева,Община Септември, официален уебсайт с голямо мнозинство.

Политически партии: Атака, БЗНС, БСП, ГЕРБ, ВМРО, ДПС, ДСБ, СДС.

Икономика Ключова роля играе железопътната гара и свързаните с нея вагоноремонтни и други жп спомагателни дейности. Развито е селското стопанство.

Културни дейности Народно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветна дейност. Към читалището сега работят: детски танцов състав „Септември“, с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков танцова школа по модерен балет „Яница“, с ръководител Кремена Шопова женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов. Фолклорен танцов ансамбъл „Загоровче“ е създаден през 1985 г.

През последните години в града са изнасяли представления някои от по-известните със своят талант артисти: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Паметници на обществени дейци Костница на загиналите бойци през 1923 година

Паметник на възстаналите бойци през 1923 г. - ЖП.гара

Паметник на загиналите във войните - площад централен

Паметник на Илия Минев - непримиримият борец срещу терора от системата.

Спорт Футболният отбор на града е Локомотив (Септември), основан през 1924 г.

Проекти Подобряване на инфраструктура, смяна на канализация, асфалтиране на пътища, нови тротоари, обновяване на паркове с изграждане на нови спортни и детски площадки.

Личности Родени в Септември Богдан Кендеров – зам.-министър на земеделието (1994 – 1995) и 1997 година) Горан Йонов – посланик в Стокхолм (2004 – 2007), зам.-министър на вътрешните работи (2007 – 2008) Здравко Лазаров – български футболист играещ и в национален отбор. Илия Илиев – български учен, декан на Факултет по телекомуникации, Технически Университет София, бивш ръководител на Катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“, Технически университет, София Илия Минев – борец за човешки права, председател и основател на Независимото дружество за защита правата на човека. Лука Делийски – художник-реставратор Митко Начев – поет, член на Съюза на българските писатели Румен Пенин – български учен-географ Станой Табаков – световен вицешампион по бойно самбо (ноември 2010), 3-то място на европейски шампионат по бойно самбо (май 2010), шампион на България по борба и бойно самбо

Починали в Септември Мечислав Домарадски – полски археолог, почетен гражданин на град Септември Георги Христович – основател на ловната дружина, общественик, търговец, погребан в двора на черквата „Св. Харалампий“, почетен гражданин на град Септември.

Източници

Външни препратки Официален сайт на община Септември