„Смърт на фашизма, свобода на народа!“ (, ; ; ) е разпространен лозунг по време на Втората световна война на антифашистите в ЮгославияХърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите и в БългарияПътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г. от 1942 г.
Употреба през войната Окупирана Югославия За първи път изразът се среща като заглавие на статия в хърватския партизански орган Vjesnik през август 1941 г.
Изразът получава известност от Валево, където за взривяването на влакова композиция с човешки жертви и големи материални щети е обесен херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович на 22 май 1942 г. Преди да увисне на въжето, той вдига ръцете си със свити юмруци и извиква „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963 От тогава този израз става лозунг в югославската антифашистска съпротива.
Освен това, по подобие на поздрава „Ротфронт“, членовете на антифашистското движение използват фразата в началото на общуването си помежду си както в официална, так и в неофициална обстановка. Първият човек вдига ръка със стиснат юмрук и произнася „Смърт на фашизма!“, а вторият повтаря неговия жест и казва „Свобода на народа!“
Царство България Скоро след навлизането му сред югославските антифашисти изразът започва да се употребява и в българското антифашистско движение.
Най-ранната документирана употреба е в апелите на организацията на БКП в Плевенско от 17 юли 1942 г. по изпълнението на програмата на Отечествения фронт.Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13 и в позив на ОФ в Плевен от 25 октомври 1942 г.Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
През пролетта на 1943 г. е в позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко.Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3 По време на есенно-зимната правителствена офанзива (1943) срещу партизанското движение, провеждана от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г.Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронтНародна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9 – 10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11 – 17.
Употреба след войната По-късно в Югославия и България е използван при паметници на партизанското движение и загинали партизани, в българска паметна значка от 1946 г. и паметен югославски медал (7960 наградени) от 1965 г.Памятная медаль Свобода-народу,смерть-фашизму – в sammler.ru]
В сайта на Комунистическата партия на България употребата на фразата се среща и днес. Сайт на Комунистическата партия на България Сайт на Комунистическата партия на България Сайт на Комунистическата партия на България
Вижте също Партизански отряд „Смърт на фашизма“
Бележки
Категория:Съпротивително движение в Югославия Категория:Съпротивително движение в България Категория:Политически лозунги Категория:Валево