„Българска граматика“ („Болгарска грамматiка“) е първата граматика на българския език, издадена от видния възрожденец Неофит Рилски през 1835 г. в Крагуевац, столица на Княжество Сърбия.
През 1835 г. в Габрово е открито Габровското народно взаимно училище, станало основно българско културно-просветно средище. В училището преподава Неофит Рилски, изучавал в Букурещ взаимоучителния метод. Той превежда на български таблиците, по които се води обучението, подготвя и първите учебници и по-специално своята „Българска граматика“, за да може да унифицира и систематизира новобългарския език. В предговора, озаглавен „Филологическо предуведомление“, той показва необходимостта от създаване на единен български книжовен език:
В граматиката си Неофит Рилски отразява езиковата действителност в българските земи: въвежда кратките местоимения „ме“, „те“ и „се“, налага пълна употреба на членни форми и призовава към умерено използване на чужди думи. Накрая на граматиката има кратък речник на турцизми и гърцизми с техните „русийски“ и „славенски“ съответствия.
Външни препратки Болгарска грамматіка, Крагуевац, 1835
Вижте също „Първичка българска граматика“, Иван Богоров, 1844 г. „Основа за българска граматика“, Йоаким Груев, 1858 г. „Граматика за новобългарския език“, Иван Момчилов, 1868 г.
Бележки
Категория:Българска граматика Категория:История на българския език Категория:Книги от 1835 година Категория:История на Крагуевац Категория:Новобългарско просвещение