Каледжидере, Калайджидере или Каладжидере (, Каситера, , Калайджидере) e село в Гърция, дем Марония-Шапчи, Гюмюрджинско в Беломорска Тракия.
История В XIX век Каледжидере е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Каледжидере (Kalaidjidere) има 250 домакинства и 1235 жители българи.
От 400 български къщи в началото на ХХ век.Анастасъ Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940 при гръцкото управление понастоящем е западнало и тук живеят само 30 души.Гърция, Преброяване 2001 г.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 350 български екзархийски семейства.
Забележителен е манастирът „Свети Димитър“. Възрожденският храм започва да се строи в 1856 г. и окончателно е завършен в 1858 г. Днес кирилските надписи са напълно заличени.Фотогалерия на възрожденския храм „Свети Димитър“
До селото има порфирно полиметално медно-златно рудно находище, с високо съдържание на сребро, телур, бисмут и молибден и гранулати самородно злато.Earth and Environmental Science Геология на Балканите
Църковно-училищни и революционни дейци Име Бележка 1. Вълчо Ракшиев 2. Никола Ракшиев брат на Вълчо 3. Хаджи Шенко Николов 4. Георги Тумбев 5. Тойчо Ребров 6. Вълко Копукат 7. Янко Кирчев Палитов свещеник 8. Никола Илиев свещеник 9. Хаджи Вълчо Стоянов 10. Никола В. Пехливанов 11. Тодор Карабекиров 12. Вълчо Камушев 13. Делчо Пехливанов 14. Д. Д. Каладжиев 15. Куртю И. Бакърджиев
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Каледжидере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През Междусъюзническата война цялото село е опожарено от османски войски, 15 старци са избити, а 105-годишният Георги Грънчаря и внукът му Георги Караджов били живи набити на кол и след това изгорени. Отрядът на Вълчо Георгиев улеснява бягството на населението. Каледжидеренци се изтеглят в България и се настаняват в хасковските села, а Вълчо Георгиев — в село Ябълково. След сключването на Букурещкия и Цариградския мирен договор, Западна Тракия остава в България и бежанците от Каледжидере се завръщат. Едни се установяват в Шапчи, други в Ешакьой, Кайбикьой, Бекиркьой, Евренкьой, а някои в Гюмюрджина.
На 22 февруари 1923 г. жители на селата Чобанкьой и Калайджи дере са отведени под усилена стража от гръцки военни на заточение по егейските острови.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 8, 08 март 1923 г., стр. 2
Личности Родени в Каледжидере Хаджи Вълчо Стоянов – Пирин, член на ВТРО и на Кърджалийския окръжен революционен комитет към 1931 година Вълчо Хаджиев виден български революционер от ВМОРО Димитър Бешков, български опълченец, на 19 април 1877 година постъпва в IV рота на I дружина на Българското опълчение, уволнен е на 1 юли 1878 година Енчо (Яне, Яни) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, градинар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина Курти Димитров (Афионов) (1912-1985), български комунист, АБПФК Петко Радев – Малък Петко, съратник и побратим на Капитан Петко войвода Русин Ребров (1911 – ?), български комунист Яне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, работник, 4 рота на 10 прилепска и 3 рота на 11 сярска дружина Янчо Янчев (1912-1985), посланник на НРБ в УНР (1961-1965) и КНДР (1971-1975)
Литература Згрипаров, Георги. Каледжидере. Историко-географско, демографско, стопанско и културно изследване. София, 1969.
Бележки
Категория:Села в дем Марония-Шапчи