Информационна система е комбинацията от информационни технологии и действията на хората, които ги прилагат за управлението на процеси, вземане на решения и др. с помощта на компютърни системи. Системата е предназначена за използване от организация или физическо лице и дава възможност за съхранение на бази данни, управление и обработка на цялата информация или на част от нея. Съществуват различни информационни системи: финансови, промишлени, географски, и други подобни. Като цяло информационните системи могат да бъдат разделени на такива, предназначени да извършват определена операция (обработка на трансакции, Transaction Processing) и на такива, които са предназначени за събиране на данни, необходими при вземането на решения (Decision Support).

Според това на какво ниво в организацията се ползват, информационните системи могат да бъдат разделени на четири нива, които от долу нагоре са: Системи за обработка на трансакциите – ползвани основно от оперативните работници. Това са всички системи, които се използват в ежедневната работа на дадена компания, било то географска информационна система, системи за CAD, графично оформление и онлайн публикуване, подпомагане на телефонни услуги или други. Управленски (или мениджърски) информационни системи – ползвани от оперативния мениджмънт. Примери са системите за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), за планиране на ресурсите на предприятието (ERP) системите и за управление на съдържанието. Системи за подпомагане на решения – системи за подпомагане на колективното управление и взимане на решения. Подобни приложения са групуер системите. Директорски информационни системи – предоставят редовни отчети и информация за прогреса по работата в организацията.

Компоненти Една информационна система съдържа следните основни компоненти: O'Brien, James.; Marakas, George, Introduction to Information Systems 15th Edition. McGraw-Hill, 2010, p.31 Хардуер: Терминът хардуер ни насочва към машинната част на информационната система. Тази категория включва самия компютър, който често се нарича централен процесор (CPU), и всички негови инструменти за поддръжка. Сред инструментите за поддръжка са входните и изходните устройства, устройствата за съхранение на информацията и комуникационните устройства. Софтуер: Терминът софтуер ни насочва към компютърните програми и ръководствата (ако има такива), които ги поддържат. Комютърните програми са инструкциите, които могат да се четат от машината, и могат за управляват веригите в хардуерната част на системата по такъв начин, че да получава важна информация от данни. Програмите често се съхраняват на някаква входна/изходна среда, като например диск, преносим хард диск или флаш памет. Данни: Данните са фактите, които се използват от програмите, за да получи важна информация, данните често се съхраняват под някаква форма, която може да бъде използвана по-късно от машината. Например диск, преносим хард диск или флаш памет. Процедури: Процедурите са политиката, която следва компютърната система. Една аналогия, по която често се използва, за да покаже ролята на процедурите в системата, е „Процедурите за хората са като програмите за машината“. Хора:Всяка система се нуждае от хора, ако иска да е полезна. Много често най-пренебрегнатата част от системата са хората, въпреки че те са тези, които играят най-важна роля в успеха или провала на информационната система. Това включва не само потребителите, но и тези, които поддържат и работят с компютрите. Обратна връзка: Това е друг компонент от операционната система, който определя дали системата ще поддържа обратна връзка с потребителя. Тази част не е задължителна.

Видове информационни системи Класическият изглед на информационните системи изобразен в учебницитеLaudon, K.C. and Laudon, J.P. Management Information Systems, (2nd edition), Macmillan, 1988. от 1980 г. представлява пирамида от системи, която изобразява йерархията на организацията. На дъното на пирамидата обикновено се намират системите за обработка на трансакциите, последвани от управленски (мениджърски) информационни системи, системи за подпомагане на решенията и най-отгоре директорски информационни системи. Въпреки че този модел на пирамида е все още полезен, с появата на нови технологии и категории информационни системи, това може да се промени. Тъй като някои от тях не могат да се вместят вече в модела.

Пример за такива системи са: Складовете за данни Планиране ресурсите на предприятие Система на предриятието Експертна система Търсачка Географска информационна система Глобално информационна система Офис автоматизация

Компютърно базирана информационна система е просто една информационна система, при която с помощта на компютри могат да се изпълняват дадени задачи. Основните части на информационната система базирана на компютър са: Хардуер – устройствата като монитор, процесор, принтер и клавиатура, и всички те работят заедно, за да приемат, обработят и покажат някакви данни или информация. Софтуер – програмите, които позволяват на хардуера да обработва данните. Бази от данни – съвкупност от файлове или таблици съдържащи сродни данни. Мрежи – системи, които позволяват свързване на различни компютри, за да може те да си разпредлят задачите. Процедури – командите за комбинирането на дадени по-горе компоненти, така че да могат да обработят информацията и да дадат желания отговор.

Първите четири компонента (хардуер, софтуер, бази от данни и мрежи) представляват т.нар. платформа на информационната технология. Служителите могат да използват тези компоненти, за да създадат информационни системи, които да се грижат за протоколите за сигурност и управлението на данните. Тези действия са известни още като услуги на информационните системи.Rainer, R. Kelly Jr and Casey G. Cegielski. Introduction to Information System: Support and Transforming Business Fourth Edition. New Jersey: John Wiley and Sons, Inc., 2012. Print.

Разработване на информационни системи В по-големите организации обикновено ИТ отделите оказват голямо влияние върху разработването и използването на информационните системи. Съществува методология и серия от процеси, които се използват за създаването и внедряването на информационни системи. Много разработчици сега използват инженерни подходи, като например жизнения цикъл на системното разработване (SDLC), представляващ процедура по създаване на информационни системи, която преминава през няколко фази с определена последователност. Фазите включват: разпознаване на проблем и конкретизацията му събиране на информация изисквания към разработваната система изработване на модел на системата създаване на самата система внедряване на системата инспекция на системата и поддръжка Computer Studies. Frederick Nyawaya. 2008. ISBN 9966-781-24-2 Скорошни изследвания целят да дадат възможност за колективна разработка на информационни системи в дадена компания от всички служители Neumann, Gustaf; Sobernig, Stefan; Aram, Michael (February 2014). Evolutionary Business Information Systems. Business and Information Systems Engineering 6 (1): 33 – 36. doi: 10.1007/s12599-013-0305-1 както и оценяването на такива провеждащи се разработки. Aram, Michael; Neumann, Gustaf (2015-07-01). Multilayered analysis of co-development of business information systems (PDF). Journal of Internet Services and Applications 6 (1). doi:10.1186/s13174-015-0030-8 Информационни системи могат да бъдат разработвани вътрешно (за компанията) или чрез аутсорсинг, който да е частичен или пълен. Using MIS. Kroenke. 2009. ISBN 0-13-713029-5 По-специфично значение може да има географското разположение на разработващия отдел (офшоринг, глобална информационна система).

Компютърно базирана информационна система, по дефиницията на Лангефорс, Börje Langefors (1973). Theoretical Analysis of Information Systems. Auerbach. ISBN 0-87769-151-7 е технологично имплементирана среда за запис, съхранение и разпространение на езикови изрази, както и за оценката на такива изрази.

Географските информационни системи, наземните информационни системи и информационните системи при бедствия са примери за нововъзникнали системи. В по – широк смисъл те могат да се възприемат като пространствени информационни системи.

Диференциране на ИС от сродните дисциплини Подобно на компютърните науки, други дисциплини могат да бъдат гледани както като свързани, така и като фундаментни дисциплини на ИС. Домейнът на изучаване на ИС включва изучаването на теории и практики, свързани със социалните и технологични явления, които определят развитието, употребата и ефектите на информационните системи в организацията и обществото.John, W., and Joe, P. (2002) „Strategic Planning for Information System.“ 3rd Ed. West Sussex. John wiley & Sons Ltd Но, докато може да има значително припокриване на дисциплините в границите, дисциплините все още са диференцирани от фокуса, целта и ориентацията на техните дейности.

В широк обхват, терминът Информационни Системи е научна област на обучение, която обхваща диапазона от стратегически, управленски и оперативни дейности, участващи в събирането, обработването, съхраняването, разпространението и използването на информация и свързаните с нея технологии в обществото и в организациите. Терминът информационни системи също е използван за да опише организационната функция, която прилага знанието на ИС в индустрията, правителствените агенции и организациите с нестопанска цел. Информационни Системи често се отнася до взаимодействието между алгоритмичните процеси и технологии. Това взаимодействие може да се случи във или извън организационните граници. Информационна система е технологията, която организацията използва, както и начинът, по който организациите взаимодействат с технологията и начинът, по който технологията работи с бизнес процесите на организацията. Информационните системи се различават от информационните технологии (ИТ) по това, че информационната система има информационно-технологичен компонент, който взаимодейства с компонентите на процесите.

Един проблем с този подход е, това че възпира областта на ИС от това да се интересуват от не-организационно използване на ICT, като например в социалните мрежи, компютърните игри, личното мобилно използване и т.н. Различен начин за диференциране на областта на ИС е съседите им да попитат, „Кои аспекти на реалността са най-значими в областта на ИС и в другите области?“Basden, A. (2010) On Using Spheres of Meaning to Define and Dignify the IS Discipline. International Journal of Information Management, 30, 13 – 20. It employs the philosophy of the late Herman Dooyeweerd to differentiate distinct aspects or 'spheres of meaning'. The paper suggests that while computer science finds the formative aspect, of shaping, structuring, processing, of central interest, and business and organizational fields find the economic and social aspects of central interest, the Information Systems field can find the lingual aspect of central interest, while making links with the aspects of the neighbouring disciplines. Този подход, базиран на философията, помага да бъдат дефинирани не само фокусът, целта и ориентацията, но и също така достойнстовото, съдбата и отговорността на областта спрямо другите области. Международен журнал на управление на информацията, 30, 13 – 20.

Кариерно развитие в информационните системи В информационните системи (ИС) има няколко различни работни сфери: Стратегия на ИС Мениджмънт на ИС Разработване на ИС Приложение на ИС Организация на ИС В дисциплината Информационни системи има широка гама от пътища за развитие. „Служители със специализирано техническо познание и добри комуникационни умения имат най-добрата перспектива. Други служители с мениджърски умения и разбиране на добрите бизнес практики и принципи, също имат отлични възможности за развитие, тъй като фирмите все повече се обръщат към технологиите за увеличаване на доходите.“ Information Systems. Sloan Career Cornerstone Center; Alfred P. Sloan Foundation. 2008. Посетен на 2 юни 2008.