Асен Николов Сираков е български офицер (генерал-майор).
Биография В Царство България Роден е на 12 ноември 1895 г. в с. Мирково, Пирдопско. Завършва Военното училище през 1916 г. и на 12 март е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война е взводен и ротен командир в 36-и пехотен козлодуйски полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. След войната на 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. След войната е началник на гарнизона в гр. Оряхово (1919 – 1922), след което е началник на Охраната на Врачанския затвор (1922 – 1923). Служи в 3-ти пехотен козлодуйски полк. През 1925 г. капитан Сираков е назначен на служба в 15-а пехотна ломска дружина, след което от 1928 г. служи в 27-и пехотен чепински полк, по-късно същата година е назначен за помоюник-началник на Врачанското бюро. В първата половина на 1929 г. е назначен за и. д. инспектор на класовете в Школата за запасни офицериМинистерска заповед (МЗ) №71 от 1929 г., МЗ №162 от 1929 г. и МЗ № 74а от 1931 г.. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор.Руменин, с. 207
През 1933 г. майор Асен Сираков е назначен за началник на секция в Щаба на армиятаМЗ №92 от 1933 г.. Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г. Той е един от дейците на Военния съюз от 1935 до 1938 година. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник. Същата година служи като началник на снабдителния отдел в Щаба на войскатаМЗ № 122 от 1934 г., а през 1935 г. е назначен за инспектор на класовете във Военното училищеМЗ № 88 от 1935 г., след което от началото на 1926 година е Военен аташе в Берлин, на която длъжност е до 1938 годинаМЗ № 16 от 1936 г. и МЗ № 91 от 1938 г.. По-късно пред 1938 г. е назначен на служба към Щаба на войскатаМЗ № 84 от 1938 г., а малко по-късно същата година назначен за началник на организационния отдел в Щаба на войскатаМЗ № 91 от 1938 г.. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, а от 1940 г. е началник на отдел в Щаба на войскатаМЗ № 92 от 1940 г.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) първоначално командва Беломорския отряд (1941), след което по-късно същата година е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия, на която служба е до 14 май 1944 г., когато поема командването на Втори окупационен корпус, където служи до 30 октомври 1944 година. На 11 септември 1944 г. той издава заповед, съгласно която корпусът минава в пълна подкрепа на народното правителство. На 30 октомври 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия. С нея участва в т. нар. първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх, като провежда Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция. През декември 1944 г. преминава в запаса.
Народен съд Съден е от т.нар. Народен съд, но е оправдан. Според редица автори, като Александър Везенков, Поля Мешкова и Диньо Шарланов, липсата на осъдителна присъда от „Народния съд“ се дължи на връзките на ген. Сираков с Военния съюз и „Звено“, които към пролетта на 1945 г. са част от управляващите. Според Калин Янакиев, Сираков е също така и бивш съветски агент, като е вербуван по времето на неговата мисия като военен аташе в Берлин, между 1936 и 1938 г., за което самият той подробно пише в показанията си:
На съдебния процес показания за ген. Асен Сираков дават общо десетима свидетели. Повечето от тях (с изключение на Добри Терпешев) се изказват положително за Сираков и изнасят сведения за това, че е укривал комунистически функционери през 1919 г., че е спасил от извънсъдебна разправа арестуваните във Врачанско комунисти около Септемврийските събития от 1923 г. и че през Втората световна война в качеството си на командващ Осма пехотна дивизия е освобождавал заловени партизани и ятаци. В доклада си главният народен обвинител към т.нар. Народен съд Георги Петров пише следното относно Асен Сираков:
В Народна Република България През 1947 – 1948 г. заема длъжността главен редактор в Редакцията на военноисторическите издания към Военноисторическия отдел (по-късно известен като Институт за военна история) към Щаба на войската. Пише спомени за действията на командваната от него в Брегалнишко-Струмишка операция на Втората световна война (октомври – ноември 1944 г.) Четвърта Българска армия.
През 1949 – 1950 г. попада в комунистическите концлагери. Първо е изпратен в „Богданов дол“ край Перник, а впоследствие е прехвърлен в „Белене“ на остров Персин."Памет 1944-1989", Асен Сираков. В своите спомени известният лагерист Стефан Бочев нееднократно посочва достойното поведение на генерала, подпомогнал го в първите дни на престоя му в „Богданов дол“. При престоя си в „Белене“ Сираков, по думите на Бочев, демонстративно отказва да изпълни заповед на старшината да поеме ръководството на собствената си група, с което си спечелва карцер, но и уважението на лагерниците.
След освобождаването му от концлагера „Белене“, от 1951 до 1954 г. е преподавател по военно дело в Селскостопанската академия „Георги Димитров“ в София.
Погребан е в Централните софийски гробища.Карта на централния гробищен парк на град София. Парцел 26 София помни Посетен на: 2022-12-04 Негов внук е писателят и журналист Асен Сираков. Далечен негов сродник (правнук на негова сестра) е и историкът доц. Светослав Живков.
Военни звания Подпоручик (12 март 1916) Поручик (14 октомври 1917) Капитан (30 януари 1923) Майор (15 май 1930) Подполковник (26 август 1934) Полковник (3 октомври 1938) Генерал-майор (6 май 1943)
Бележки
Източници
Голяма енциклопедия България, Том 10, БАН, ИК „Труд“, 2012 г., стр. 4034
Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български военни аташета в Германия Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Звенари Категория:Родени в Софийска област