Тяншан (на китайски – Небесни планини) (; ; , на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; ; ; ; ) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които 1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан. На север планинската система на Тяншан е ограничена от пустинята Муюнкум, Илийската долина и Джунгарската котловина, а чрез хребета Борохоро се свързва с планината Джунгарски Алатау. На юг граничи с обширната Кашгарска (Таримска) котловина, а на югозапад чрез Алайския хребет се свързва с планинската система на Хисаро-Алай. На запад склоновете на планината се спускат към Ферганската котловина и обширната Туранска низина «Большая Советская Энциклопедия» – Тянь-Шань, т. 26, стр. 429 – 431
Геоложки строеж, полезни изкопаеми Планинските хребети на Тяншан са изградени от палеозойски и допалеозойски скали, а междупланинските долини (падини) са изпълнени с кайнозойски и, частично, мезозойски наслаги. Съвременният облик на планината е създаден през неоген-антропогенния период и не съвпада с тектонската зоналност на палеозойските нагънати съоръжения. В пределите на планината ясно се отличават каледонските структури на Северен Тяншан и херцинските структури на Среден и Южен Тяншан. Към каледониди на Северен Тяншан се отнасят хребетите: Киргизки, Таласки Алатау, Сусамирски, Заилийски Алатау, Кунгей Алатау, Терскей Алатау, Кетмен, Нарат, Борто Ула. Към херцинидите на Среден Тяншан се отнасят хребетите: Каратау, Угамски, Пскемски, Чаткалски, Кунгей Алатау, Курамински, Джетим, Джамантау и др., а към херцинидите на Южен Тяншан – хребетите: Баубашатински планински възел, Какшаал Тоо, Майдантаг, Халиктау, Фергански, Алайски, Туркестански и Зеравшански, като последните три съставляват планинската система Хисаро-Алай (Гисаро-Алай).
Каледонидите на Северен Тяншан по ясно изразени разломи граничат: на север – с херцинските структури на хребетите Джунгарски Алатау, Борохоро и Богдо Ула (Богдошан), а на югоизток и югозапад – с херцинидите на Среден Тяншан. В северозападно направление каледонидите продължават в пределите на Казахстан, като образуват изпъкнала на юг дъга, паралелна с границата на херцинидите на Среден Тяншан. На югозапад покрай тази граница се простира миогеосинклиналната зона на каледонидите, а на североизток се разполага евгеосинклинална зона. Фундамента на миогеосинклиналната зона е изграден от кристалинни скали и седиментни наслаги с къснопротерозойска и раннопалеозойска възраст, а в евгеосинклиналната зона основно са разпространени ефузивни и флишови наслаги от ранния палеозой. По цялата територия на Северен Тяншан са разпространени раздробени и вулканогенно-орогенни моласи от ордовика, девона и карбона и гранитоиди от ранния и средния палеозой.
Среден Тяншан е бил част от миогеосинклиналната зона на каледонидите, в която след наслагването на девонска моласа започва формиране на миогеосинклинални наслаги през девона и карбона, а през късния палеозой започва херцинското нагъване. Гранитоидите в Среден Тяншан имат къснопротерозойска, средна- и къснопалеозойска възраст. В западната част на зоната са разпространени къснопалеозойски кисели вулканогенни наслаги. Херцинските структури в Среден Тяншан в по-голямата си част имат североизточно направление. Като цяло Среден Тяншан е разделен от Таласо-Ферганския разлом на две части, отдалечени относително един от друг.
Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широкото развитие на седиментни структури, в строежа на които взимат участие евгеосинклинални и миогеосинклинални наслаги. Евгеосинклиналните образувания са представени основно от среднопалеозойски вулканити, ултрабазити и габроиди, а миосинклиналните образувания – от ранно- и среднопалеозойски седиментни наслаги. Моласовите наслаги и гранитоидите в Южен Тяншан са с къснопалеозойска възраст. Херцинските нагънати структури в Южен Тяншан се простират основно по паралела, като във Ферганския хребет са разположени хоризонтално, а на североизток от него – в североизточно направление. На юг херцинидите на Южен Тяншан са ограничени от Таримските и Таджикските планински масиви, изградени от древни скали, на места в които през мезокайнозоя са формирани едноименни падини.
Полезните изкопаеми, формирали се в палеозойските и допалеозойските скали, са: живак (Хайдаркан и др.), антимон (Кадамджай и др.), олово, цинк, сребро, калай, волфрам, арсен, злато, стъклен пясък, фосфорити (Каратау), минерални извори. В междупланинските долини, в мезозойските и кайнозойските наслаги са разположени находища на нефт (Ферганската долина), кафяви и каменни въглища (Ангрен, Ленгер, Сулюкта, Кок Янгак и др.).
Географска характеристика Релеф Мощната планинска система на Тяншан се състои от планински вериги (хребети) простиращи предимно по паралела или от запад-югозапад на изток-североизток (широчинно или субширочинно направление) и само в централната му част, където са разположени най-високите му върхове: връх Победа (Дженгиш Чокусу, 7439 m), () и Хан Тенгри, по границата между Киргизстан и Китай се простира меридионалния хребет. Като цяло планинската система на Тяншан може да бъде поделена на две основни части: Западен Тяншан простиращ се на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан и Източен Тяншан – разположен на територята на Китай.
Западен Тяншан В Западен Тяншан са обособени следните орографски области: Северен Тяншан се състои от хребетите Кетмен, Заилийски Алатау, Кунгей Алатау и Киргизки. Западен Тяншан включва Таласки Алатау с простиращите се югозападно от него Угамски, Пскемски и Чаткалски и разположеният на северозапад хребет Каратау. Хребетите ограждащи Ферганската котловина носят названието Югозападен Тяншан и включват югозападните склонове на Ферганския и югоизточните склонове на Кураминския хребет. Южно от Киргизкия хребет и котловината на езерото Исъккул се разполага Вътрешен Тяншан, който на югозапад е ограден от Ферганския хребет, на югоизток – от хребета Какшаал Тоо, а на изток – от масива Акшийрак. Хребетите на Северен и Западен Тяншан постепенно се понижават от изток на запад от 4500 – 5000 m до 3500 – 4000 m (хребета Каратау до 2176 m) и се отличават със своята асиметричност. Северните им склонове, обърнати към Илийската, Чуйската и Таласката долина са по-дълги и силно разчленени от дълбоки долини, с относителна височина до 4000 m и повече. По-значителните хребети във Вътрешен Тяншан са: Терскей Алатау, Борколдой, Атбаши (до 4500 – 5000 m) и Какшаал Тоо (връх Данков, 5982 m). Характерното за целия Тяншан широчинно и субширочинно разположение на хребетите най-ярко е изразено в Северен и Вътрешен Тяншан. Като цяло в Западен Тяншан се обособяват три основни полоси: 1-ва полоса на хребетите на Северен Тяншан, отделена на юг от Сусамирската и Исъккулска котловини; 2-ра полоса на хребетите в северната част на Вътрешен Тяншан (Сусамиртау, Джумгалтау, Терскей Алатау, Джетим и ограничената от котловините по средното течение на река Нарин 3-та полоса в южната част на Вътрешен Тяншан – хребетите Атбаши, Наринтау, Борколдой и Какшаал Тоо.
Източен Тяншан В Източен (Китайски) Тяншан ясно са изразени 2 вериги хребети, разделени от широка и дълга полоса от долини и котловини. Височината на основните хрбети е 4000 – 5000 m. Хребетите от северната верига – Борохоро, Ирен Хабирга, Богдо Ула и Карликтаг се простират до 95° и.д. Южната верига е по-къса (простира се до 90° и.д.) и основните хребети в нея са Халиктау, Сармин Ула (Борохотан), Куруктаг. В южното подножие на северната верига са разположени Турфанската падина (дълбочина до -154 m), Хамийската падина, в северното подножие на южната верига – междупланинската падина на езерото Баграшкул.
Геоморфоложки особености За най-нисоките части на Тяншан са характерни ледниковите форми на релефа (циркуси, трогови долини, кари и др.), по склоновете – многочислени сипеи и каменопади, а по долините на реките – дебели моренни наслаги. На височина 3200 – 3400 m и нагоре почти повсеместно е разпространена вечно замръзналата почва, мощността на която рядко превишава 20 – 30 m, а в Аксай-Четиркьолската котловина – на места над 100 m. В пределите на високопланинските котловини се срещат хидролаколити, торфени полета, а по склоновете им ясно са изразени солифлукционните проциси. В средно- и нископланинските райони повсеместно са представени селеви наносни конуси. В пределите на хребетите Терскей Алатау, Атбаши и др. значителни площи са заети от повърхностни заравнявания, а в подножията на много от хребетите се простират предпланински пояси, наречини „адири“, които обуславят добре изразения стъпаловиден напречен профил на склоновете. Високопланинските котловини, които сравнително скоро са се освободили от ледената си покривка и, които все още слабо са засегнати от ерозионните процеси, обикновено имат плоски или слабохълмисти дъна, като значителна част от тях са заети от езера и блата. Котловините, разположени под 2500 m, обикновено включват добра разработени речни долини с многочислени речни тераси, като в някои от тях са се съхранили езера (например Исъккул). В отделни котловини (Наринска, Исъккулска) се срещат участъци с нископланински релеф и с проявления на глинест псевдокарст. В подножията на хребетите повсеместно характерно явление са наносните конуси на многочислените реки и потоци, често образувайки непрекъснати пролувиални шлейфове, простиращи се на десетки километри.
Климат