Оскар Хайнрих Ленц () е германо-австрийски пътешественик, геолог, минералог, изследовател на Африка.

Ранни години (1848 – 1873) Роден е на 13 април 1848 година в Лайпциг, Кралство Саксония (днес в Германия), в семейството на обущар. След завършване на гимназия в родния си град, от 1866 година учи минералогия и геология в Лайпцигския университет. През 1870 година получава докторска степен и заминава за Виена, където работи като учител. През 1872 г. се присъединява като доброволец в Геоложкия институт във Виена. По-късно същата година получава австрийско гражданство.

Изследователска дейност (1874 – 1886) Експедиции в Габон и Екваториална Африка (1874 и 1876) В периода 1874 – 1877 година Ленц работи като изследовател към Германското дружество за изследване на Екваториална Африка и френската колония Габон, базирано в Берлин.

През юни 1874 година изследва естуара Рио Муни в Габон и река Тембони, вливаща се в него до изворите ѝ в Кристалните планини, като съществено поправя и допълва доста несъвършената карта на района. От юли до ноември изследва езерно-блатния район в долното течение на река Огове, а през декември – течението на реката нагоре до устието на левия ѝ приток река Офове, където е спрян от местното племе осиеба. Резултатите от тази експедиция са обширна етнографска колекция.

През май 1876 година успява да встъпи в преговори с войнственото племе и завързва с тях дружески отношения. Съпровождан от воините на племето Ленц извършва тринадесетдневен преход през гъсти заблатени гори, следвайки повече или по-малко паралелно на течението на Огове до устието на десния ѝ приток река Себе, като открива река Лоло (ляв приток на Огове). В началото на юли 1876 година Ленц тръгва обратно поради сериозно заболяване и през ноември се завръща в Либревил.

Двегодишните си пътешествия по Африка описва в излязлата през 1878 книга: „Skizzen aus Westafrika“. В нея той помества и карта на Огове, която придобива съвременната си конфигурация. Трудът му представлява особен интерес в сравнение с неговите предшественици, тъй като в него наред с географските и етнографски материали се съдържа първата компетентна (разбира се, все още схематична) геоложка характеристика на Габон и Екваториална Африка.

Пътешествие през Сахара и Западна Африка (1879 – 1880) През 1879 година, преоблечен като турски лекар, тръгва от Танжер в Мароко, пресича Марокански Атлас и Западна Сахара и с големи трудности през 1880 година стига до Тимбукту. Оттам продължава на запад и става първият европеец пресякъл югозападните части на Сахара до Сенегал.

Описанието на това опасно пътешествие излиза от печат през 1884 г. под заглавието: „Timbuktu. Reise durch Marocco die Sahara und den Dudan“ (Bd 1 – 2, Leipzig, 1884).

Пресичане на Африка от запад на изток (1885 – 1886)

През 1885 година е организирана и спонсорирана експедиция от Географското дружество във Виена, като целта ѝ е да се изкачи по река Конго до водопадите Стенли, оттам да продължи на североизток, да пресече вододела Нил-Конго и да се опита да помогне на обкръжения в Южен Судан, поради въстание, Емин паша, но плановете не се осъществяват така както са запланувани. Ленц е назначен за неин ръководител, а участници в нея са австрийския топограф Оскар Бауман и бившия спътник на Василий Юнкер Фридрих Бондорф.

Експедицията се изкачва нагоре по Конго до 5º ю.ш., където Бауман сериозно заболява и е принуден да се върне в устието на Конго. Ленц и Бондорф продължават нагоре по реката, достигат до езерото Танганика, като се надяват да проникнат през Руанда и Уганда към Южен Судан, но и този път се оказва невъзможен. Отказвайки се от своите замисли двамата пътешественици се насочват на юг и през езерото Няса и реките Шире и Замбези в края на 1886 г. достигат до източния бряг на Африка, като по този начин пресичат континента от запад на изток.

Това нова пресичане на Африка е извършено по известни вече на европейците пътища и не довежда до нови открития, но все пак способства за задълбочаването на географските знания за преминатите райони. Следва да се отбележи доста точната топографска снимка на долното и средното течение на Конго, изпълнена от Бауман, и снимката на Луалаба от водопадите Стенли до горното ѝ течение от Ленц. Немалка ценност за науката представляват и геоложките образци събрани от Ленц – първият геолог-професионалист, проникнал дълбоко в басейна на Конго. През 1895 описанието на това пътешествие е отпечатано в книгата: „Wanderungen in Afrika“.

Следващи години (1887 – 1925) След завръщането си в Европа от 1887 до 1907 година е професор по география в Пражкия университет.

Умира от инсулт на 1 март 1925 година в Зос, Австрия, на 76-годишна възраст.

Библиография Ueber das Auftreten Jurassischer Gebilde in Böhmen, (1870). Skizzen aus Westafrika, (1878). Geologische Karte von West-Afrika, (1882). Wanderungen in Afrika, (1895). Ophir und die ruinen von Zimbabye in Südostafrika, Prag, Verlag Des Vereins (Ophir and the ruins of Zimbabwe in southeastern Africa), (1896).

Източници

Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 286 – 287, 354, 415.

Категория:Германски изследователи Категория:Изследователи на Африка Категория:Австрийски геолози Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Преподаватели в Карловия университет Категория:Родени в Лайпциг Категория:Починали в Австрия Категория:Починали от инсулт